Определение № 21 от 26.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. Варна, 26.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. К.а

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. К.а Въззивно частно наказателно дело № 20263000600013 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 НПК - Образувано Е по постъпил частен протест от Деян Душев и М. Ставрев - прокурори в ОП Варна срещу определение № 1306 от 04.12.2025г. по НОХД № 1223/2025г. на Варненски окръжен съд, с което било прекратено съдебното производство, а делото - върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Протестът като подаден в срок е допустим, а разгледан по същество се отчита от този съдебен състав като неоснователен.

В частния протест са изтъкнати фактически съображения, на базата на които се прави извод за неправилност на съдебното определение и се защитава тезата, че ОА е изготвен в съответствие с изискванията на чл.246 от НПК и ТР 2/07.10.2002г. на ОСНК на ВКС. Не се възприема като основателно заключението на ОС, че няма описание на елементите от фактическия състав на всяко едно от престъпленията, посочени в ОА, както и че не са посочени обстоятелства около участието на всеки един от подсъдимите в престъпленията, за които са привлечени. Твърди се коректност и пълнота както на обстоятелствената част, така и на повдигнатите обвинения (пояснява се, че на обвинението не става ясно за непълноти в кои части на ОА иде реч).

Възразява се приетото от съда по повод допусната грешка в името на подс.Г.

1 на няколко места в обстоятелственото изложение. Възразява се и срещу общата формулировка на нарушенията, констатирана от съда, в която няма никаква конкретика и никакво посочване кое точно подлежи на отстраняване, като се прави извод, че на подобно основание може да последва ново прекратяване на съдебното производство. Не се възприема и твърдението на съда, че за нарушение се счита и възприемането на фактите, прието от разследващия орган. Не се споделят и констатациите по повод информацията в обвинителния акт за разделени материали по члч.255 от НК.

Атакуваното определение действително е общо, няма конкретика и в тази част аргументите в протеста са основателни. Определението съдържа минимум аргументация „обединяваща възраженията на всички защитници“ на подсъдимите, изразени в съдебно заседание - изразено в общи разсъждения относно съдържанието на обвинителният акт в контекста на ТР 2/2002г. на ВКС; извод, че обстоятелствена част на обвинителния акт „създава неяснота в обвинителната теза“ (без обаче да се посочат съзрените пороци); липса на упоменаване на място на извършване на деянията, предвид обвиненията за извършването им в три различни града – Варна, Добрич и Стара Загора.

АС намира горните аргументите на съда за бегло изложени и не развити в достатъчна степен, макар и да споделя крайния извод на съдебното определение относно качеството на обвинителния акт.

Съображения:

Този съд няма забележки по общите изводи на ОС относно принципното съдържание на ОА. Счита обаче, че определението по чл.248 от НПК не може да съдържа само общи констатации при факта, че в съда бил внесен обемен обвинителен акт срещу шест обвиняеми лица (някои от тях с по четири обвинения).

При прочита на обвинителния акт, макар и обемен, то и този съд констатира липсата на ясно и последователно изложени факти, които да дадат отговор какво точно обвинението приема за извършено от подсъдимите (заедно и по отделно) – за всяко едно от деянията за които са привлечени към отговорност.

Описанието на деянието по чл.321 от НК е твърде схематично и липсва достатъчно информация относно това кой, с кого, кога, къде и как точно се сговорил. Има указана само приблизителна дата, липсва място, липсва 2 описание на конкретни действия. Има формално посочване, че „починалият М. взел решение да създаде ОПГ и създал такова с участието на определени посочени лица. По-нататък изложението за действията на ОПГ продължава в същия стил като е посочено, че М. взел конкретни решения как да бъдат осигурени парични средства, по какъв механизъм да бъдат отклонени и в каква посока. Няма обаче описание как всеки един от обвинените лица конкретно участвал в осъществяването на тези намерения. В изложението има налични доста посочвания от типа: „те“ взели решение пред ДФ „Земеделие“ да се кандидатства с проекти по имоти, без да става ясно кои са точно „те“.

Посочени били имотите и техните собственици. Няма обаче описание какъв точно бил приносът на всеки един от обвинените лица във вземането или пък в реализирането на това решение, което било взето от неустановени лица, доколкото в ОА били описани като „те“. Не било пояснено никак как след смъртта на М. ОПГ продължила да функционира, ръководена вече от подс.Р.; узнали ли са (и как) за това останалите участници в групата; какво сторил Р. в новото си качество? По отношение на деятелността на подс.Р. напълно се споделя изложението на защитата му в с.з., в която ясно се дефинира какво точно следва да съдържа описанието на едно такова обвинение (стр.130-131 от НОХД) и в което изложение се споделя, че конкретно посочване на негови ръководни действия изобщо липсват (което се констатира и от този съд).

По-нататък ОА сочи, че има изготвена графологическа експертиза, която сочи, че „подписите не са на посочените автори, освен на Ж.Д. и обвиняемите Г., Пл.С. и С.С.. Разпитани по делото тези лица отричат съучастие“. Няма посочване кои са тези лица и за кои подписи, положени под кои документи иде реч. И как това се свързва фактологично и смислово с обвинението. Посочено е също така, че документацията на проектите сочи на „формалност при изготвянето им и хаос при окомплектоването им“. Това обаче е констатация, която не е подкрепена с факти. След това ОА продължава с описание на дати, в които или били подавани документи, теглени пари, вършени преводи и други. Сочи се „проследяване на парични поток“ на конкретно дружество (предполагаемо от обвинението), но не се внася яснота кой какво е вършил от наблюдаваната дейност, за да се установи чия отговорност се претендира за действията, предмет на посочването. Много от фразите в изложението съдържат безличното „подадени били документи“, „извършени били действия“, без да сочи авторът им. Което в рамките на броя 3 обвиняеми лица и съществото на обвиненията, се отчита като несериозно, поради създаване на неяснота кой конкретно и какво точно сторил.

Така се стига до страница 11-31 от ОА, в която започва преразказ на свидетелски показания, които вероятно са мотивирали обвинителите да внеса този обвинителен акт. Не става ясно приключено ли е фактическото изложение или продължава, защото чрез свидетелските показания, за първи път към този момент се въвеждат определени нови твърдения. Не става ясно това твърдения само на свидетелите ли са или вече са твърдения и на прокуратурата?

От преразказа на тези показания се установяват различни факти за различни отношения между различни хора, за множество определени действия, извършени с конкретни мотиви. Това изложение обаче не може да претендира за фактология, тъй като няма систематизирана такава. Тези показания се отнасят към доказателствените материали, които подкрепят обвинението и които имат своето място в акта по чл.246 от НПК, но преди да бъдат посочени те, трябва да се посочи точната фактология, която обвинението приема за случила се и която се ангажира да докаже в предстоящия съдебен процес. Посочената горе правна норма изисква категорично излагане в ясна форма на фактическа обстановка, която обвинителят приема за установена. Тя трябва да бъде извлечена от доказателствата по делото и подчинена като формулировка на правните норми, в които всяко едно от лицата е обвинено. Така щото всяко обвинено лице ясно да разбере с кое свое действие коя норма е нарушило, в извършването на какво престъпление е обвинено. Т.е. обвинителният акт не е място за преразказ на свидетелски показания, а на синтезиран техен анализ, който води до приемане и описание на конкретни действия/бездействия, посочени в ясна и логична последователност, хронология и взаимовръзки, така че да бъдат добре разбрани от обвинените лица. Всяко друго изложение, извън посочената ясно в чл.246 ал.3 от НПК формулировка, води до нарушаване на правата на лицата, предадени на съд. Без значение в случая е дали обвинението е споделило заключението на водещия разследването или не. В такова едно възприемане/споделяне не би имало порок, но само в случай, че това заключение смислово отговаря на изискванията на 246 ал.3 от НПК.

Заради изложеното горе атакуваното определение се счита за правилно 4 и законосъобразно, макар и с оскъдна мотивната си част.

Останалите възражения на защитниците, които били възприети безкритично от съда, в голямата си част са незначителни. Това касае объркването при изписване на буква от името на подс.Г., което няма как да бъде възприето като съществено процесуално нарушение. Името и ЕНГ й били коректно изписани в обвинението, а неколкократното му изписване в обстоятелствената част като Ганчева не би могло да се възприеме като създаващо неразбиране, доколкото няма лице с подобно име, с което би могло да бъде объркано. Споменатата от защитниците налична фраза без съдържание и контекст на стр.37 от ОА „за П. чл.253 от НК“, този съд не вижда как точно уврежда интересите на подсъдимите. Съображенията на адв.Дичев, че в приложението към ОА бил записан като пострадал Държавен фонд „Земеделие“, а в случая според обвинението пострадалото ЮЛ било „Инженеринг БГ 99“, не поражда недоразумения по фактите, доколкото обвинението ясно сочи, че парична сума от 1 890 770 лв., изтеглена от сметката на „Инженеринг БГ 99“, първоначално постъпила там тъкмо от ДФ“Земеделие“ чрез „Елегантисима Ка“.

Гореизложеното мотивира АС-Варна да приеме, че обвинителния акт категорично не съдържа необходимата конкретика и постройка, така щото правата на подсъдимите да бъдат охранени максимално посредством гаранцията, че чрез обвинителния акт ясно е пояснено в какви факти се обвиняват.

Предвид изложеното намира, че съдебният акт следва да бъде потвърден поради което на основание чл.345 ал.1 от НПК вр. чл.249 ал.3 от НПК Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1306 от 04.12.2025г. по НОХД № 1223/2025г. на Варненски окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6