Решение № 223 от 13.01.2015, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, 13.01.2015г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I

Гражданско отделение, 19 състав в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА

РУБИЕВА при секретаря

Д.И. и с участието на прокурора………………., като разгледа докладваното от съдия Рубиева гр.д. №2362/2011г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът – „П.“ АД твърди, че е собственик на апартамент №3, находящ се в град Д., ул. „К.Т.“, парцел I, кв.1 по ЗРП на Д., бл. Д3, ет.2 с площ от 54.80 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 3.8 кв.м. Твърди, че жилището се състои от две стаи, трапезария, кухненски бокс и санитарен възел. Ищецът твърди, че с нотариален акт от 13.11.1998г., №99, том I, рег. №233, дело №714 от

1998г. процесният имот е продаден от „П.“ ЕАД на Б.Л.Ч.. Твърди, че сделката е обявена за нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД с влязло в сила съдебно решение на Смолянски окръжен съд, потвърдено от ВКС. Твърди, че на 16.12.1998г. с нотариален акт №146, том I, рег. №291, дело №981 от

1998г. Б.Л.Ч. е продал на Н.З.П. апартамента. Ищецът твърди, че ответниците Н.П. и съпругата му Д.П. са осъдени с влязло в сила решение по предявен от дружеството иск с правно основание чл. 108 от ЗС да предадат владението на апартамента, като въводът е осъществен на 13.01.2011г. Ищецът твърди, че в периода от 16.12.98г. до предаването на владението на 13.01.2011г. ответниците са владели апартамента без правно основание, като нотариалният им акт е отменен с влязлото в сила съдебно решение по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. Твърди, че за периода, в който ответниците са ползвали апартамента, дружеството е било лишено от възможността да ползва апартамента, поради това счита, че ответниците дължат обезщетение за ползването му. Претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят обезщетение за пропуснатите ползи под формата на 70 месечни наеми по пазарни цени за периода от 15.09.2004г. /денят, в който ответниците са получили писмено уведомление за предаване на владението/ до 13.01.2011г. /датата на осъществения въвод във владение/, с изключение на периода от 18.03.2010г. до 21.10.2010г, за който период е предявен иск пред РС-гр.

Девин. Ищецът претендира ответниците да му заплатят сумата от 35 000лв.

/70 месеца Х 500лв. – наем/. На следващо място, ищецът твърди, че при предаване на жилището се е установило, че в резултат на изоставянето му /след завеждане на иска по чл. 108 от ЗС през 2004г./ ответниците са причинили на дружеството вреди, тъй като апартаментът бил сериозно увреден. В молба-уточнение от 02.01.2013г. ищецът прави следните уточнения по отношение на предявения иск за вреди: 1. разрушен под от фаянсови плочки в банята с площ от 2.5 кв.м.; 2. напукани стени в хола, спалнята и кухненския бокс; 3. липсваща част от прозорец /черчеве/ в хола с размери 1.2м на 1.2 м.; 4. спукани стъкла на прозореца на кухненския бокс с размери 1.2 м. на 1.2 м. В съдебно заседание съдът е допуснал уточнение по отношение на така предявения иск за заплащане стойността на нанесените вреди. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сума в размер на 3200лв. за причинените вреди.

Претендира законната лихва върху двете суми за главници, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и заплащане на направените по делото разноски.

Ответниците

– Н.З.П. и Д.В. Д.-П. с писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК оспорват изцяло по основание и размер предявените искове. Поддържат, че не оспорват следните факти: че са придобили собствеността върху процесния апартамент, чрез договор за покупко-продажба, сключен на 16.12.1998г.; че с влязло в сила Решение от 21.10.2010г. е бил уважен предявеният на 06.07.2007г. от „П.“ АД против тях иск с правно основание чл. 108 от ЗС и са били осъдени да предадат владението върху процесния апартамент; че владението върху процесния апартамент е предадено на 13.01.2011г. Оспорват твърденията на ищцовото дружество за вреди, причинени от тях в процесния имот. Поддържат, че обективното състояние на апартамента е отразено в Протокола на ДСИ Ася Пашова, изготвен на 13.01.2011г. Поддържат, че не е вярно твърдението, че са владели процесния апартамент от 1998г. до 21.10.2010г., /когато е влязло в сила Решението на съда по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС/ без правно основание. Поддържат, че в рамките на този период са били добросъвестни владелци. Оспорват размера на претендираното обезщетение за пропуснати ползи, като твърдят, че от процесния апартамент не са могли и не могат да бъдат реализирани граждански плодове, поради състоянието му, местонахождението му и липсата на търсене на подобен имот за наемане в град Д.. Ответниците противопоставят възражение за погасяване на исковите претенции по давност за периода от 15.09.2004г. до 13.01.2006г. По отношение на направеното от ищцовото дружество уточнение на предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД ответниците в отговор от 22.02.2013г. оспорват твърдението на ищците, че процесният имот е бил оставен без наблюдение и поддръжка, тъй като видно от приложения протокол имотът е бил предаден на ищцовото дружество обзаведен и с действащи комуникации – ток и вода. Оспорват твърденията, че при предаване на имота са били налице описаните вреди, като поддържат, че единствено по стената между хола и спалнята е имало пукнатина, но твърдят, че същата е била в резултат на некачествено строителство на блока, а на в резултат на техни противоправни действия. По същество молят исковете да бъдат отхвърлени.

Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко-продажба от 13.11.1998г., обективиран във формата на нотариален акт №99, том I, рег. №233, дело №714 от 1998г. „П.” ЕАД продава на Б.Л.Ч. следния недвижим имот, а именно: апартамент №3, находящ се в град Д., ул. „К.Т.“, парцел I, кв.1 по ЗРП на Д., бл. Д-34, ет.2 с площ от 54.80 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 3.8 кв.м.

С влязло в сила решение №424 от 04.01.2006г. на Смолянския окръжен съд, по в.гр.д.

№312/2005г. е прогласена на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД нищожността на договора за покупко-продажба, сключен между „П.“ АД – продавач и Б.Л.Ч.-купувач, която продажба е извършена на 13.11.1998г. с нотариален акт №99, том I, рег.

№233, дело №714 от 1998г.

С договор за покупко-продажба, сключен на 16.12.1998г., обективиран във формата на нотариален акт №146, том I, рег. №291, дело

№981/1998г. Б.Л.Ч. е продал на Н.З.П. процесния апартамент.

С решение № 316 от 19.01.2010г. на Смолянския окръжен съд, по в.гр.д. №85/2009г. е признато за установено, на основание чл.108 от ЗС, спрямо Н.З.П. и Д.В. Д.-П., че „П.“ АД е собственик на процесния апартамент, като ответниците П. са осъдени да предадат владението му на „П.” АД. С решението е отменен нотариален акт №146, том I, рег. №291, дело №981/1998г. От официалното отбелязване, извършено върху самото решение, се установява, че същото е влязло в сила на 21.10.2010г., съгласно определение №652/21.10.2010г. на ВКС.

По делото е приложена исковата молба, въз основа на която е постановено решението по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, от официалното отбелязване върху която се установява, че същата е депозирана в Районен съд – Девин на 10.07.2007г.

По делото е приложен и приет протокол по изп. дело №57/2010г. за въвод във владение на недвижим имот, съставен на 13.01.2011г. от А. П.-Държавен съдия-изпълнител /ДСИ/ при Девински районен съд, с който ДСИ е отстранил досегашните владелци-Н.П. и Д.П. от процесния апартамент и е въвел взискателя – „П.“ АД. От съдържанието на приложения протокол по отношение на състоянието на апартамента, в деня на извършения въвод, се установява, че една от стените на хола, както и на спалнята и на кухнята са с пукнатини; а в банята теракота е „наронен“.

Във връзка с установяване твърденията на ищцовото дружество относно вида на претърпените вреди в резултат на поведението на двамата ответници са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел.

В съдебно заседание свидетелят Б.Д.К. установява, че е работил в „П.“ АД от 2003г. до 2013г., като към момента не работи в дружеството. Поддържа, че се е занимал с въпроси, свързани с поддръжката във фирмата. Заявява, че от 2004г. постоянно е пътувал до Д., във връзка с апартамент, който се е ползвал от семейство П.. Установява, че е участвал в ремонт на процесния апартамент в периода от 10 февруари до края на месец март 2011г. Излага, че е присъствал на въвода, когато съдия-изпълнителят е предал владението на имота на дружество „П.“. Свидетелят заявява, че апартаментът е бил в пълна разруха, като се е извършил основен ремонт- прозорците били изкъртени.

Съдът намира, че не следва да обсъжда показанията на свидетеля в останалата им част, тъй като в една си част същите не кореспондират с твърдените от ищцовото дружество претърпени вреди, а именно: свидетелят излага за паднала стена между кухнята и банята, както и че в банята по стените имало балатум, който бил „свлечен“, в банята имало счупена мивка, в спалнята имало мокет-мухлясъл, а в друга част същите са напълно противоречиви: ищцовата страна твърди, че банята била с фаянсово подово покритие, докато свидетелят поддържа, че в банята имало подова настилка-балатум.

Въпреки изрично дадените от настоящия съдебен състав в съдебно заседание, проведено на 10.12.2012г., указания на ищеца, че не сочи доказателства относно размера на претърпените имуществени вреди, същият не ангажира никакви доказателства.

Във връзка с доказване размера на предявения иск за обезщетение за пропуснати ползи под формата на наем по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза-основно и допълнително заключение. В основното заключение вещото лице приема, че средната месечна наемна цена за въпросното жилище е в размер на 208лв., като при това положение общата сума за исковия период възлиза на 14 303лв. В своята експертиза вещото лице обяснява, че от извършените проучвания е констатирало, че в района няма регулярно търсене на жилища под наем за постоянно живеене, както и че търсенето е в зависимост от сезона, като в настоящия случай се наблюдава силен летен сезон, с оглед близостта на язовира, който се намира на около 200-300м. от процесния апартамент. В съдебно заседание, проведено на 17.05.2012г., вещото лице пояснява, че идентични обекти с процесния апартамент не се предлагат на наемния пазар.

В съдебно заседание, проведено на 17.05.2012г., ответниците възразяват, че неправилно вещото лице приема, че блокът, в който се намира въпросният апартамент е с масивна конструкция, като представят доказателства – протокол, обр. 16 от 18.05.1989г., от който се установява, че жилищният блок е изпълнен по система едроплощен кофраж. В допълнителното заключение вещото лице пояснява, че сградата е монолитна, вътрешните стени са тухлени, а фасадните стени са от бетон с положена топлоизолация. С оглед новите данни за вида строителство, местоположението на блока, инфраструктурата и други показатели, подробно описани от вещото лице, последното приема, че средномесечния наем за процесния апартамент възлиза на 103лв., като за отделните периоди е следния: за периода от 06.07.2007г. до 13.01.2011г. възлиза на 4342.89лв., за периода от 13.01.2006т. до 13.01.2011г. в размер на 4930.49лв. и за периода от 21.10.2010г. до 13.01.2011г. възлиза на 246.52лв. В допълнителното заключение вещото лице, с оглед поставените от ответниците задачи, определя наема за процесното жилище и на база общински цени – втори вариант, като при това положение месечния наем възлиза на сумата от 22.89лв., а за посочените от ответната страна периоди наемът възлиза на следните суми: за периода от 06.07.2007г. до 13.01.2011г. възлиза на 1648.96лв., за периода от 13.01.2006т. до 13.01.2011г. в размер на 1783.66лв. и за периода от 21.10.2010г. до 13.01.2011г. възлиза на 277.86лв.

Разпечатката съдържа 35 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8573c34-843a-4ff9-be25-8e24b29f06ae