Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 129 от 27.10.2022, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 112/2022
Вид
Решение № 129
Подписан
27.10.2022
В сила
21.03.2023
Състав
СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 62, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 200 · Кодекс на труда
  • чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 212 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. гр.Мадан, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. Д. при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело № 20225430100112 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от З. К. Т. с ЕГН **********, с адрес: с. М., общ.М.,обл.С., чрез пълномощника си адв. С. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ срещу Г.-М. АД с ***, със седалище и адрес на управление: гр.М., ул."Я.", № *, представлявано от Изпълнителния директор инж. С. А..

В исковата молба се твърди, че ищецът работил при ответното дружество с прекъсвания, както следва: от 13.12.1989 г. до 10.01.1991 год. като подземен работник по доставка в рудник "Б." от 10.01.1991 год. до 27.02.1996 г. като подземен миньор в рудник „Б.“, от 01.05.1996 год. до 13.09.1998 год. като подземен сондьор в рудник „Б.“, от 13.09.1998 год. до 13.11.1998 год. като подземен сондьор от 10.01.2002 год. до 01.09.2002 год. като подземен миньор в рудник "К.“, от 25.08.2014 год. до 01.11.2016 год. като подземен миньор от 01.11.2016 до 08.12.2016 год. като подземен миньор мини. Общият рисков трудов стаж на ищеца в подземни условия бил 14 години и 9 месеца, от които 9 години - при ответника. По повод появили се оплаквания от задух и лесна умора при умерени физически усилия, както и продуктивна кашлица от 3-4 години, ищецът постъпил на 22.05.2019г. в Университетска МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД, гр. София. Там бил лекуван до 24.05.2019 год., когато е изписан с окончателна установена диагноза: Силикоза I ст. - фиброзна форма. Смесен тип ВН.ДН.О – 1. От УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД гр.

София било изпратено до ТП на НОИ-гр. Смолян Бързо известие изх.№ 5201-20-4 от 30.05.2019 год. за съмнение за професионална болест. В исковата молба се сочи, че с протокол № *** от 22.07.2019 год. на НОИ ТП-Смолян ,на основание посоченото по-горе бързо известие е било извършено проучване на професионална болест. С Експертно решение № ***от ***/13.08.2021 год. на ТЕЛК към МБАД"Д-р Братан Шукеров " Смолян на ищеца било признато наличието на професионално заболяване „Силикоза I степен фиброзна форма" - 20 % ТНР с дата на инв.11.06.2021 г. След приключване на процедурата по обжалване на това решение пред НЕЛК, същото било оставено в сила по отношение на посоченото в него професионалното заболяване „Силикоза I степен - фиброзна форма" - 20 % ТНР , и видно от официалното писмо с изх.№ 94-23-1 /23.03.2022 г. на Директора на РЗИСмолян това ЕР на ТЕЛК № ***/13.08.2021 год. е влязло в законна сила към датата на предявяване на настоящия иск. В резултат на посоченото по-горе установено по съответния ред професионално заболяване, дължащо се на положения при ответника рисков труд, 1 ищецът изпитвал изпитва значителни физически и психически страдания ежедневно.

Първоначално оплакванията били започнали с продуктивна кашлица около 2015-2016 год.

След това е започнали да се проявяват задух и лесна умора при умерени физически усилия.

Тези симптоми били вече силно изразени при първото му постъпване в Университетска МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД, гр. София през 2019 год. Няколко месеца по-късно при второто постъпване през месец октомври 2019 год., в същото медицинско лечебно заведение, ищецът изпитвал задух, но вече и при леки физически усилия и се проявявал не епизодично, а поС.но. Ищецът започнал да изпитва бодежи в гръдния кош, а кашлицата вече била придружена от жълтеникава експекторация. Гърдите му започнали да „свирят", като тези оплаквания не са се повлияли от предписаното му няколко месеца по-рано лечение и инхалатор Сабутамол. През месец май 2021 год., оплакванията му били същите по вид, но още по-силни. В настоящият момент ищецът продължавал да изпитва задух при най-леки усилия, като появата му била съпроводена от болка в гръдния кош, отмаляване и поява на кашлица. Това не му позволявало да извършва, без да се появи такъв пристъп, и най-леките домашни работи, които бил принуден сам да извършва, тъй като живеел сам. Сънят му бил нарушен, общуването с приятели било силно затруднено, тъй като пристъпите на задух и кашлица затруднявали дори говоренето му понякога. Това довело до загуба на самочувствие и поС.ен дискомфорт. Формулирано е искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 24000 лв. представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания, дължащи се на получено при ответника професионално заболяване „Силикоза I степен - фиброзна форма“ - 20 % ТНР. установено с влязло в сила Експертно решение № ***/13.08.2021 год. на ТЕЛК към МБАЛ"Д-р Братан Шукеров" Смолян, законната лихва върху сумата от 24000 лв.,считано от 24.05.2019 год. год. - датата на установяване на заболяването за първи път в УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД гр. София, до окончателното изплащане на главницата, както и разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество чрез пълномощника юрисконсулт Е. А., с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че за признаване професионалният характер на заболяването силикоза, е необходимо доказано професионално въздействие минимум 10 години. Твърди, че З. Т. е работил в Г. - М. 9 години, като се установявал и продължителен елиминационен период от 01.09.2002г. до 09.09.2010г., когато лицето не било работило в подземни условия. Посочва се, че за периода 13.12.1989г. - 10.01.1991г., когато Т. е работил като „подземен работник по доставка“, в продължение на 1 г. и 26 дни, лицето не е било изложено на активно, директно влияние на прах, съдържащ свободен кристален силициев диоксид. Преди постъпването си на работа на 25.08.2014г. била издадена карта за предварителен медицински преглед, извършен през периода 1-15.08.2014г. от СТМ КЦМ АД, от която било видно, че лицето не съобщавало за общи или професионални заболявания, всички изследвани показатели били в норма. Заболяването не фигурирало като диагноза за временна неработоспособност, хоспитализация или извършени медицински прегледи и изследвания през годините, в които ищецът полагал труд в „Г.М.“ АД. Освен това ищецът бил пушач, което неминуемо оказало негативно въздействие върху организма му и в частност върху развитието на заболяването. Твърди се, че след 1961г. рудниците на „Г.М.“ АД е въведено водно бурене, което значително намалявало риска от въздействие на свободен кристален силициев диоксид. Освен това имало изградена механична общообменна вентилация /капитална и локална/, съгласно Правилника за безопасността на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин В-01-02-04, която спомага за извеждането на замърсения въздушен поток и вкарването на чист въздух под земята. Ответникът счита, че положеният при ответното дружество трудов стаж на ищеца, не е достатъчен като продължителност, а условията на труд не са допринесли за развитие на заболяването силикоза. Счита, че неправилно е претендирано начисляване на законна лихва, считано от 24.05.2019г. - дата на установяване на заболяването за първи път в УМБАА „Св.

Иван Рилски“ ЕАД. Видно от представените по делото медицински документи, заболяването на ищеца е в първи стадий, което предполага най-слабо проявени симптоми или липса на такива. Ответникът оспорва предявения иск и по размер. Счита, че претендираният размер на обезщетението е твърде завишен и противоречи на принципа за справедливо обезщетяване на пострадалия, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Посочва, че в периода 10.01.2011г.-05.06.2014г., З. Т. работил при условията на 1-ва категория труд, в „Г.“ 2

ЕООД, като е заемал длъжността „минен работник подземен“, в продължение на 3 години 4 месеца 26 дни. Ответникът счита, че в случая, че ако се дължи обезщетение, еднакво легитимирано да отговаря солидарно с „Г.М.“ АД, е и „Г.“ ЕООД. Искането за привличане на трето лице-помагач Г.“ ЕООД е уважено, като е приет за разглеждане и обратен иск от Г.М. АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Я.“ № .. против „Г. Д. С.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. А., ул. „З.“ № ... за осъждане на третото лице-помагач Г. Д. С. да заплати сумата от 6604,02 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.05.2019 г. – датата на установяване на заболяването на З. Т., както и разноските по делото, представляваща припадащата му се част от присъденото обезщетение за неимуществени вреди, дължащи се на професионално заболяване, с оглед положения рисков трудов стаж на З. Т..

Постъпил е отговор вх. № 1265 от 2022 г. на исковата молба от третото лице помагач „Г. Д. С.“ ЕООД, с който взема становище за неоснователност на първоначално предявения иск. Оспорва размера на претендираната сума, като твърди, че ищецът е съпричинил в голяма степен настъпването на прогресията на заболяването си. Твърди, че твърдените от ищеца болки и страдания касаят и в голяма степен останалите му заболявания, Посочва, че ищецът не бил спазил изискванията за безопасни условия на труд. Ищецът бил пушач, което значително увредило здравето на белите му дробове и показвало, че лицето има ниска здравна хигиена. Формулира допълнителни задачи към съдебно-медицинската експертиза.

Моли за отхвърляне на първоначалния иск.

Постъпил е отговор вх. № 1266 от 2022 г. на исковата молба по предявения обратен иск от третото лице помагач „Г. Д. С.“ ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявения обратен иск. Не оспорва обстоятелството, че З. Т. е работил по трудово правоотношение в дружеството за периода от 10.01.2011 г. до 05.06.2014 г. Посочва, че не е налице причнно-следствена връзка между работата на Т. в „. Д. С.“ ЕООД и заболяването, от което се твърди, че страда. Посочва, че на работниците са правени профилактични прегледи, работникът не бил допускан да работи повече от нормативното определено време в рудника, никога не се оплаквал от задух и/или умора, нито от кашлица. Бил проведен клиничен преглед, от който било видно, че З. К. Т. е клинично здрав и може да работи като минен работник – подземен. По време на престоя си като работник във фирмата, З. Т. не бил използвал нито веднъж отпуск по болест. През месец август 2014 г. З. К. Т. започнал работа във фирма „Г.М.“ АД, като при направени медицински прегледи, извършени 01.08.2014 г. до 15.08.2014 г. от СТМ КЦМ АД било потвърдено, че лицето е клинично здраво. В хода на изпълнение на трудовия си договор З. К. Т. бил участвал в дейности по „прокарване на проучвателни сондажи в подземни условия в рудник Челопеч“. Във връзка с това била извършена оценката на риска на работните места, като не били установени силикозоопасни фракции, като риска бил оценен в най-ниско възможната степен – I незначителен. На работещите в оценената среда не били препоръчани респираторни маски, поради липса на риск за здравето. Посочва, че възложител на дейността на ответника по обратния иск е „Д.

П. М.“, която била водеща в осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в световен мащаб. Счита, че не следва да носи отговорност за придобитото от З. К. Т. професионално заболяване. Излага подробни съображения в тази насока. Възразява, че претенциите по обратния иск са погасени по давност. Твърди, че относителния принос на „Г.М.“ за увредите, претърпени от служителя бил 99%, поради обстоятелството, че изцяло условията на работа в „Г.М.“ АД са станали повод за заболяването на ищеца Т.. Взема становище за неоснователност на предявения обратен иск.

Районен съд - Мадан, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства – заверено копие от трудова книжка /л. 7-л. 15 д./, протокол № *** от 22.07.2019 г. за извършено проучване на професионална болест на НОИ ТП гр. Смолян/л. 18- л. 25 д./, здравно досие и лично трудово досие на ищеца /л. 90- 119 д./ се установява, че на 13.12.1989 г. ищецът е постъпил на работа в С.

„Г.М.“, Рудник Б. на длъжност „работник по доставка“. Считано от 10.01.1991 г. е изпълнявал длъжност подземен ученик миньор, а от 22.03.1991 г. длъжността „подземен миньор“ до 27.02.1996 г. За този период ищецът е придобил трудов стаж от 1 година и 26 дни като работник по доставка и 5 години и 3 дни като подземен миньор в Рудник Б. при С.