Решение № 85 от 27.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Варна, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110203405 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.

К. Я., ЕГН:**********, депозирана чрез адв.Ж. Г. от АК - гр.Варна, против Наказателно постановление №24-8703-000877/18.07.24г. на ВПД Началник сектор в ОД на МВР-Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“, с което са му наложени административни наказания, както следва : „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.2от ЗДвП.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.Оспорва се фактическата обстановка и се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, като се представлява от адв.Б., преупълномощен от адв.Ж. Г.,, надлежно упълномощен.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено, като счита, че в НП липсва точно описание на нарушението, което е ограничило правото на защита на санкционираното лице, тъй като не било ясно в извършването на какво нарушение е обвинен жалбоподателя-че не е дал кръвна проба или , че е отказал да бъде тестван с техническо средство.В условията на евентуалност се иска отмяна на НП единствено в частта, с която е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като се приема, че към 1 датата на процесното нарушение въз.Я. е бил неправоспособен.Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, при редовност на призоваването, не се представлява в с.з., депозирани са писмени бележки с искане НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение..

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Г.С. Я. е правоспособен водач на МПС от 1016г., като издаденото му СУМПС е със срок на валидност до 01.04.2026г..

На 05.07.2024 г. св.И., старши полицай при ОД на МВР-Варна, сектор Специализирани полицейски сили и колегата му Златев, изпълнявали служебните си задължения и установили, че въззивникът, управлявайки л.а. „Мерцедес С 500“ с рег.

№ В0077РТ, се движи в гр.Варна, по ул.“Дрин“в посока бул.“Сливница“ и на жалбоподателя бил подаден сигнал за спиране на автомобила, с който водачът не се съобразил и не спрял управлявания от него автомобил.Това наложило автомобилът да бъде последван и 12,30ч. да бъде спрян в близост до №1 на ул.“Дрин“.След спирането на автомобила, водачът му и пътникът в автомобила се разбягали в различни посоки.Св.И. последвал въ.Я. и го застигнал, като имал пряка видимост към лицето, което преследва.

След като била установена самоличността на водача полицейските служители решили да извършат проверка за алкохол и наркотични вещества и поискали съдействие от други свои колеги, оборудвани с технически средства.Резултатът от проверката за употреба на алкохол от страна на въз.Я. бил отрицателен, но след като му била предоставена тест касета за проба за употреба на наркотични вещества жалбоподателят отказал да бъде извършена такава проверка..В последствие Росен Златев изготвил талон за изследване, в който отразил отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство.Въз. Я. бил отведен в МБАЛ Варна към ВМА, къде отказал да даде кръв и урина за изследване и отказът бил удостоверен с подпис на медицинското лице и на свидетел.

Предвид горното св.И. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

В последствие, след като срещу съставения АУАН не били депозирани възражения в законоустановения срок, въз основа на материалите по преписката срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че възз. е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употреба на наркотично вещество и негови аналози и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

2

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от св.И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, които съдът напълно кредитира, а доказателства за фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП по делото не са ангажирани

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок , от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно приложената по делото заповед. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено и не е самостоятелно основание за отмяна на НП.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, посочен и е и АУАН въз основа на който се издава НП и който потвърждава извършеното административно нарушение, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство и 3 че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Безспорно от гласните и писмени доказателства по делото се установява, че въззивникът не само е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, но не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Предвид алтернативните форми на изп. деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното нарушение от Я. се състои в отказ да му бъде извършена проверка с техн.средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписанието за химикотоксилогично лабораторно изследване, като от писмените и гласни доказателства по делото безспорно е установено, че има отказ и за двете изследвания.Няма как в конкретния случай да се приеме, че лице, за което има съмнение за някакво противоправно поведение, следва да бъде освободено, единствено хипотетично за да му се предостави някаква възможност за избор, от който той категорично се е отказал, а и в последствие не е пожелал да се възползва от предоставената му възможност, като съдът не споделя становището, че е било ограничено правото на защита на нарушителя.

Нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП визира не само санкция, но и състав на административно нарушение, поради което и тези възражения не се споделят.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от 4 обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, съгласно който на водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв..

С оглед на санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на административната санкция, наложените с обжалваното постановление наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години съдът намира наложените административни наказания за справедливи и е лишен от възможност да ги ревизира.

Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че неправилно въз.Я. е бил санкциониран с лишаване от право да управлява МПС, тъй като видно от справката за нарушител, към датата на извършване на процесното нарушение жалбоподателят е притежавал валидно СУМПС, което само временно е било отнето със ЗППАМ до решаване на въпрос за отговорността му за друго нарушение, което не води автоматично до извод за неправоспособност.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 174, ал.3 от ЗДвП е призвана да гарантира. Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирано.Касае се за нарушение, със степен на обществена опасност, обичайна за съответната от този вид, поради което правилно АНО е наложил процесните административни наказания, тъй като само така биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения, още повече, че съгласно разпоредбите на ЗДвП нарушенията на този закон не са маловажни.