Решение № 717 от 13.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20255300501514 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба на Д. П. У., ЕГН ********** от с. ***** против действията на ЧСИ *****, рег. № ***** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив по изпълнително дело № 2021*****0401151, върнато за продължаване на изпълнителните действия по изпълнително дело № 2020*****0400068 по описа на ЧСИ *****, рег. № ***** на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, изразяващи се в насрочване на опис на недвижим имот за 18.12.2024 г.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконност на насрочения опис, тъй като имотът, към който е насочено принудителното действие, е единствено жилище на длъжника и е несеквестируемо. Иска се отмяна на принудителното действие.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя М. Л. У., ЕГН ********** чрез пълномощника й адвокат С. Х., с което се оспорва жалба. Изтъква се, че по изпълнителното дело взискателят е представил одобрен проект за преустройство на еднофамилната вилна сграда в двуфамилна вилна сграда, съобразен с чл. 39, ал. 2 от ЗС, но длъжникът е отказал да приеме предложението. Поддържа се, че твърдението на длъжника за несеквестируемост на сградата не отговаря на фактическата обстановка, тъй като надминава нуждите на длъжника. Иска се отхвърляне на жалбата.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ ***** е изложил мотиви, според които жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

Като взе предвид доказателствата по делото и съобрази доводите на страните съдът намира за установено следното от фактическа страна:

1

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя М. Л. У. против длъжника Д. П. У. за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 09.02.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 17756/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XI гр.с.

В хода на изпълнителното дело е наложена възбрана върху следния недвижим имот, собственост на длъжника: масивна вилна сграда, изградена до фаза „груб строеж“, със застроена площ от 75,85 кв.м. и разгъната застроена площ от 203,30 кв.м., с идентификатор *****.*****.265.1, с адрес: с.

*****, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор *****.*****.265 по КККР на с.

*****, одобрени със Заповед № РД-18-85/06.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. *****, с площ от 396 кв.м., а съгласно придобивен акт от 410 кв.м., с начин на трайно ползване: за вилна сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: кв. 24, парцел VI, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори *****.*****.315, 42795.*****.264, *****.*****.307, *****.*****.266.

По искане на взискателя е изработен технически инвестиционен проект за преустройство на еднофамилната вилна сграда в двуфамилна вилна сграда, който не е приет от длъжника.

С разпореждане от 13.09.2024 г. е насрочен опис на възбранения недвижим имот за 18.12.2024 г.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, но разгледана по същество е неоснователна.

С жалбата длъжникът излага доводи за несеквестируемост на недвижимия имот съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, според която изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника – физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Насочването на изпълнението върху недвижим имот съставлява комплекс от действия (чл. 483 – чл. 492 от ГПК), извършващи се в определена последователност, чиято крайна цел е осребряването на имота. Но не всички действия, изграждащи този изпълнителен способ, са несъвместими с несеквестируемостта. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК несеквестируемостта на непотребимите вещи (каквато вещ е недвижимият имот) е забрана за тяхното осребряване, като извършването от съдебния изпълнител на действията налагане на възбрана и опис на непотребима вещ не са несъвместими с несеквестируемостта и са допустими.

Отделно от това следва да бъде посочено, че по изпълнителното дело има данни, че възбраненият недвижим имот на длъжника не е несеквестируем.

От направената в хода на делото справка за декларираните от длъжника недвижими имоти се установява, че същият притежава и друг жилищен имот, а именно ¼ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. *****, където е и неговият постоянен адрес. Без значение е обстоятелството, че правото на собственост на длъжника върху този имот не е еднолично, тъй като не 2 съществува законово изискване другото жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК да е изключителна собственост на длъжника.

Освен това според нотариалния акт, с който длъжникът се легитимира като собственик, площта на жилището надхвърля значително нормите за жилищни нужди, определени с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008 г., а съгласно приложената по делото проектна техническа документация за преустройство на имота, съществува техническа възможност за обособяване на два самостоятелни обекта в сградата. Следователно е възможно насочване на принудителното изпълнение върху част от жилището при условията на чл.

444, т. 7 от ГПК във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗС. Тези предпоставки обаче могат да бъдат установени едва след извършване на насрочения опис, при който съдебният изпълнител ще установи жилищната площ и други обстоятелства от значение за секвестируемостта на имота, като например броя на членовете на семейството на длъжника.

При тези изводи жалбата срещу насрочения опис на възбранения недвижим имот на длъжника се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 19488/29.05.2025 г. (по описа на Окръжен съд – Пловдив), подадена от Д. П. У., ЕГН ********** от с.

***** против действията на ЧСИ *****, рег. № ***** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив по изпълнително дело № 2021*****0401151, върнато за продължаване на изпълнителните действия по изпълнително дело № 2020*****0400068 по описа на ЧСИ *****, рег. № ***** на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, изразяващи се в насрочване на опис на недвижим имот за 18.12.2024 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3