Решение № 5071 от 23.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5071 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100512382 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 10319 от 03.06.2025г., постановено по гр. дело № 54117/2024г. по описа на СРС, 72-ри състав е осъден „Ел Пи Пи Фешън България“ ЕООД да заплати на Ц. О. Н. на основание чл. 200 КТ сумата от 300 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, които вреди са получени в следствие на трудова злополука настъпила на 04.04.2024г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.04.2024г. до окончателното й изплащане като е отхвърлен искът за разликата над 300 лева до претендираните 7000 лева. С решението е осъден „Ел Пи Пи Фешън България“ ЕООД да заплати на Ц. О. Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 34 ,29 лева, разноски по делото.

С решението е осъдена Ц. О. Н. да заплати на „Ел Пи Пи Фешън България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 567,84 лева, разноски по делото. С решението е осъден „Ел Пи Пи Фешън България“ ЕООД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумите 50 лева за държавна такса и 15 лева, разноски за експертиза.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Ц. О. Н., с която се обжалва Решение № 10319 от 03.06.2025г., постановено по гр. дело № 54117/2024г. по описа на СРС, 72-ри състав в частта, с която предявеният иск по чл.

200 КТ е отхвърлен за разликата над сумата от 300 лева до пълния предявен размер от 7000 лева. В жалбата са изложени съображения, че решението на СРС е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и 1 че било необосновано. Поддържа, че СРС не бил извършил преценка на обективността на свидетелските показания на свидетеля, воден от ответника и доколко поведението на свидетеля, доведен от ответника, и данните по делото изключват заинтересоваността на свидетеля и дали това било повлияло на достоверността на показанията му. Намира, че показанията на св. Е.Н. били противоречиви и били оборени от събраните по делото доказателства. Счита, че първоинстанционният съд не бил преценил свидетелските показания на плоскостта на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят бил в трудови правоотношения с ответника и бил заинтересован от изхода на спора. Същевременно свидетелят, доведен от ищцата, не бил кредитиран. По отношение на изслушаната СМЕ твърди, че изводът на вещото лице, че нараняването й било не само повърхностно, а било налице нараняване на подлежащата роговица, не бил отразен в мотивите на атакувания съдебен акт. Поддържа, че преценката на СРС, че приносът й за настъпилата трудова злополука бил 80 %, не била правилна и законосъобразна. Твърди, че с решението си СРС реално бил изключил отговорността на работодателя. Сочи, че съдът бил приел, че за претърпените болки и страдания й се дължат 300 лева в противоречие на съдебната практика за средния размер на дължимото обезщетение при определен вид и характер на увреждане и обичайните за него болки и страдания като интензитет и продължителност.

Искането към съда е да отмени решението на СРС и да уважи претенцията й. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ел Пи Пи Фешън България“ ЕООД, с който се оспорва същата. Намират, че ищцата няма правен интерес да оспорва решението изцяло. Поддържат, че правилно СРС бил преценил, че била налице груба небрежност от страна на Ц. Н.. От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установявало, че при извършване на маневрата ищцата не била спазила основни правила на ЗДвП и Правилника към него. Сочат, че не била положила и минимални усилия, за да възприеме и прецени пътната обстановка. Била нарушила основно свое задължение, предвидено в чл. 37 ЗДвП – да не пропусне товарния автомобил да премине. Поради което и била санкционирана с наказателно постановление, влязло в сила на 12.12.2024г. Считат, че правилно съдът не бил кредитирал показанията на св. В.. По отношение на показанията на св. Неделчев сочат, че същите кореспондирали с цялостния доказателствен материал по делото. Искането към въззивния съд е да остави без уважение въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от „Ел Пи Пи Фешън България“ ЕООД, с която се обжалва решението в частта, с която претенцията на ищцата е уважена до сумата от 300 лева. В насрещната въззивна жалба са изложени съображения, че неправилно СРС бил приел, че работодателят следвало да поеме отговорност за причинените вреди в размер на 20 %, тъй като единствената причина за настъпване на вредите била неправомерното поведение на ищцата. Сочат, че в експертното заключение изрично било посочено, че ищцата имала техническа възможност да възприеме насрещно движещия се направо товарен автомобил и да спре и да пропусне преминаването 2 му, а в същото време вещото лице изрично е посочило, че за разлика от ищцата, за водача на товарния автомобил ударът бил непредотвратим. Последното се потвърждавало и от самата декларация на ищцата след ПТП-то, в която било посочено, че причината за ПТП била невнимание от нейна страна. Поддържат, че ищцата не била положила и минимални усилия, за да възприеме и прецени пътната обстановка. Поради проявената груба небрежност и въз основа на изключителната вина на ищцата за настъпване на процесното ПТП решението на СРС в частта, с която искът бил уважен, следвало да бъде отменено. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която е присъдена сумата от 300 лева на ищцата и да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от Ц. О. Н., с който се оспорва същата. Не оспорва обстоятелството, че била съпричинила злополуката. Намира, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ била обективна и можело да се изключи само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при извършване на работа, която не била в интерес на работодателя. Счита, че неправилно СРС бил определил процента на съпричиняване, приемайки че само виновното й поведение било от значение за определяне процента на съпричиняване. Искането към съда е да остави без уважение насрещната въззивна жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговора имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) 3 вреда, водеща до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив, увеличаване на имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от пострадалия или лица, които имат право да получат обезщетение (съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК) и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените имуществени и неимуществени вреди, тоест да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

На етапа на въззивното производство между страните не е спорно, че към датата на процесната злополука- 04.04.2024г., между Ц. О. Н. и „Ел Пи Пи Фешън България“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжност „Началник смяна“ в магазин, както и че на посочената дата при придвижване по обичайния път от основното място на живеене до работното място ищцата е претърпяла ПТП вследствие на което е получила травми на няколко области от тялото.

Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, според която норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени и в представеното разпореждане № 35317 от 19.04.2024г. на НОИ – Териториално поделение – София град /за което няма спор, че е влязло в сила/, както и протокол № 1/17.04.2024г. за разследване на злополуката от осигурителя.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

По отношение на размера на дължимото обезщетение въззивният съд намира следното:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 4/68г. е разяснено, че понятието 4

„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от увреждащото действие. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука, но не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия.