Решение № 1272 от 14.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100509846 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20031469 от 21.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 18565/2020 г. по описа на СРС, ответникът ГД „Пожарна безопасност и защита на населението - МВР“ е осъден да заплати на Х. В. Г. сума в размер на 1 724,09 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода 01.03.2017 г. – 29.02.2020 г., получено чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, отчетен като извънреден и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2020 г. до изплащане на вземането, както и законна лихва в размер на 218,77 лв. за периода 01.03.2017 г. – 20.03.2020 г. /след допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение от 05.08.2022 г. по отношение на периода, за който е присъдена мораторна лихва/.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25036654 от 05.05.2022 г. от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението-МВР“. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушения на материалния закон. Отразеният труд не бил извънреден, тъй като същият е изчислен сумарно при полагане на нощен труд в часовия интервал 22 часа до 06 часа – 8 часа и отчетен след прилагане на разпоредбите на чл.9,ал.1, 2 и 3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Посочил е, че в случая няма празнота в законодателството, като отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на МВР бил регламентиран в чл.179,ал.1 и 2 и чл.187,ал.3 и ал.9 от ЗМВР, като неговият размер се определял със заповед на МВР. Счита, че не следва да се прилагат текстовете на чл.9,ал.1,ал.2 и ал.3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, където положеният 7-часов нощен труд се заплащал като за 8 часа след умножаване на коефициент. Заявява, че служителите на МВР имали права и задължения по действащия ЗМВР, който е специален. Моли решението да бъде 1 отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, като претендира и разноски.

Въззиваемият в законоустановения срок е депозирал писмен отговор, с който моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба поради нейната неоснователност, като атакуваното решение бъде изцяло потвърдено. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР от ищеца Х. В. Г. срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението – МВР“ за заплащане на сума в размер на 100 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за 10 часа, изработени за периода 01.03.2017 г. – 29.02.2020 г., както и сума в размер на 10 лв. – законна лихва върху главницата за периода 02.04.2017 г. до 16.03.2020 г. , ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Впоследствие, на основание чл.214,ал.1 от ГПК, ищецът е поискал изменение на исковете, което съдът е допуснал, като искът за главница е приет за предявен за сума в размер на 1 724,09 лв. – възнаграждение за положен извънреден труд с превръщане на нощните часове в дневни за 236,8 часа, изработени в периода 01.03.2017 г. – 29.02.2020 г., а искът за мораторната лихва е приет за предявен за сума в размер на 218,77 лв., изтекла за периода 01.03.2017 г. до 20.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е в служебно правоотношение с ответника, по което изпълнявал служебните си задължения. В периода 01.03.2017 г. – 29.02.2020 г. положил нощен труд /между 22, 00 часа и 06, 00 часа/, който, преизчислен с коефициент 1.143, възлизал на 236,8 часа - положен извънреден труд, за който не му е заплащано полагащото се допълнително възнаграждение.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер с твърдението, че за служители по служебни правоотношения по ЗМВР не намира приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, респективно предвиденият в чл. 9 от Наредбата увеличаващ коефициент при определяне продължителността на нощния труд.

По делото е безспорно, че в процесния период между страните е съществувало служебно правоотношение, както и че е полагал нощен труд, работейки на смени.

Основният спорен въпрос, пренесен за разглеждане и във въззивното производство, е дали на служителя му се следва възнаграждение за този труд като извънреден чрез преобразуване на нощните часове в дневни.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и и чл. 179, ал.1, пр.2 и ал.2, ал. 3 от ЗМВР в приложимите им за случая редакции на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., както и за изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за научна степен, за специфични условия на труд, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, като размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, условията и редът за тяхното изплащане се определят със Заповед на 2 министъра на вътрешните работи, а след измененията обн. ДВ, бр. 97/2017г. – с Наредба, издадена от Министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл.

187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица като за работещи на 8-,12-,24-часови смени работно време се изчислява сумирано за тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период; работата извън редовното работно време е допустимо до 70 часа на тримесечия и до 280 часа годишно като за работещите на смени този труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба от 2014г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, положеният труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. при сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015г. Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане (Наредба от 2015г.), с разпоредбата на чл. 32 от която е посочено, че извънредният труд се компенсира по реда, посочен в ЗМВР, няма разпоредба сочеща плащане на допълнително възнаграждение за нощния труд. Тази Наредба от 2015г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016г. Решение на ВАС по дело 5450/2016г. и новата Наредба по чл. 187 от ЗМВР е обнародвана на 02.08.2016г. Наредба № 8121з-776/29.06.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане (Наредба от 2016г.), като уредбата на извънредния и на нощния труд с нея е идентичен с начина, посочен в Наредбата от 2015г. Тази Наредба от 2016г. е отменена с Решение на ВАС от 10.12.2019г. по дело № 8601/2019г. обнародвано в ДВ на 14.01.2020г. Приета е Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2018г./, влязла сила от 14.08.2018г. Приета е и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2019г./, влязла сила на 04.10.2019г. , с която е отменена Наредбата от 2018г. Приета е и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители ..../Наредбата от 07.01.2020г./, с която е отменена Наредбата от 2019г. Трите Наредби – от 2018г. и от 2019г. и от 07.01.2020г. са с идентично уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22,00ч. до 06,00ч., за който съгласно чл. 9 се дължи допълнително възнаграждение за положен нощен труд, като не въвеждат правило идентично с това от Наредбата от 2014г. Приложими в случая са и издадените от Министъра на вътрешните работи Заповеди от 2014г. и от 2017г., сочещи размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд от по 0,25лв. на час, за които по делото не се спори, че са издадени, които са съобразени и от заключението по счетоводната експертиза. Така приеманите и отменяни Наредби при съобразяване на разпоредбата на чл. 195 от АПК и характера на нормативните актове обосновават извод, че за процесния период до 13.08.2018г. приложима е Наредбата от 2016г., която няма уредба за нощния труд, но 3 препраща към ЗМВР в частта за плащането на извънредния труд. За процесния период от 14.08.2018г. до 29.02.2020г. приложими са отделно и Наредбата от 2018г. и Наредбата от 2019г., сочещи че за нощният труд се заплаща допълнително възнаграждение от по 0,25лв. на час. Нито една от тези Наредби не съдържа правна уредба на положен нощен труд над нормата за същия и за преизчисление на нощен труд към дневен такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния служител вр. с чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация в приложимата за случая редакция допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22,00ч. до 06,00ч.) е до 0,25лв; а за положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна заплата.

ЗМВР е специален закон, уреждащ статута на работещите в МВР. За неуредени в специалния закон случаи субсидиарно приложение намират разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Тези закони уреждат престирането на работна сила, поради което и няма пречка при празнота в специалния закон субсидиарно да се приложи разпоредбата на общия закон – ЗДСл, а при празнота и в него - КТ. (В този смисъл е т. 23 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). При липса на изрична законодателна уредба за нощния труд в специалния закон, то приложение ще намери разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл вр. с Наредбата за заплатите на служителите в администрацията, уреждащи допълнителни възнаграждения за същото. Дължимостта на допълнително възнаграждение за положен нощен на държавни служители в МВР е изрично уредено от законодателя с чл. 179 от ЗМВР. Характер на правоотношенията, които уреждат ЗДСл. и ЗМВР предпоставят извод, че правата на държавните служители в МВР за положения от тях нощен и извънреден труд не следва да са неравностойни спрямо правата на останалите държавни служители. При така възприетото съдът приема, че държавните служители в МВР имат право на допълнително възнаграждение за нощен труд в размери и при условия на чл. 67 от ЗДСл и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.. (В този смисъл Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д.№ 1144 по описа за 2018г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В конкретния случай в приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, е посочено, че за процесния период ищецът е положил общо 1 656 часа нощен труд, като същият, преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза на 1 892,8 часа. В резултат на преизчисляването за отчетния период ищецът положил извънреден труд в размер на 236,8 часа, който не му е заплатен. Същият възлиза в общ размер на 1724,09 лв., а мораторната лихва за забава в размер на 218,77 лв.