Решение № 787 от 15.10.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. гр. Хасково, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640100628 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД от И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, бул.********** ***, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.***********************, адв. П.И.П от АК - Хасково против „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.“Балша“ № 1, бл.9, ет. 2, представлявано от Ц.П.К управител, за прогласяване нищожността на чл.15 и чл.20 от Договор за кредит „Бяла Карта“ с КИД ********** от ********** г. поради нищожност на уреждащите ги клаузи на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД като противоречащи на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит „Бяла Карта“с КИД **********, сключен в гр. Хасково с ответното дружество на 24.03.2023 г. Спрямо договора, той получил сумата от 1000,00 лева, която следвало да бъде върната на месечни вноски. Следвало да заплати и неустойка по чл. 20 от договора за непредоставяне на надлежно обезпечение по чл.15 в размер, доколкото си спомня, възлизащ на 400,00 лева, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка било в размер на 1600,00 лева.

Ищецът счита, че търсената неустойка по чл. 20 на Договор за кредит „Бяла Карта“ с КИД ********** от 24.03.2023 г., спрямо която трябва да заплати неустойка в размер на 120,00 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.с чл. 143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 ЗПК, вр. с чл.21 ал.1 ЗПК.

1

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Търсената неустойка по Договор за потребителски кредит „Бяла Карта" № ********** била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143,т.19 ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 400,00 лева била в прекомерно голям размер спрямо получената сума по отпуснатия кредит. В случая, със заплащането на сумата, предвидена за неустойка, изцяло се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано висока.

В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, търсената неустойка по процесния договор за кредит се намирала в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял и чл. 33, ал. 1 ЗПК. С търсената неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорното задължение. В този смисъл била и т. 32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г.

Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба увеличавала стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

С търсената неустойка по Договор за кредит "Бяла Карта" с КИД ********** се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Нарушавало се изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размерът на законната лихва по просрочени задължения, в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната 2 норма на чл.19, ал.4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2 т.1 ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП.

Ищецът счита, че търсената неустойка е нищожна на основание чл.146 ал.1 ЗЗП, вр. с чл.24 ЗПК, тъй като тя не била индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 ал.2 ЗЗП. От договора за кредит "Бяла Карта" с КИД ********** и ОУ към него по безспорен начин можело да се установи, че неустойката от същия била част от едни стандартни и бланкетни отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора, особено в хипотезата на сключване на договор при общи условия. В този смисъл била и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Следвало да се обърне внимание и на факта, че за да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 ЗПК, фирмите за бързи кредити, регистрирани по реда на чл. 3а ЗКИ, въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции и др. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване на чл. 19 ал.4 ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. В чл.15 от договора било посочено, че кредитополучателят се задължава в срок до пет дни от активирането на предоставения платежен инструмент по чл. 4 ал. 2 да предостави едно от следните обезпечения:

3

- банкова гаранция с бенефициер - Кредитодателя, за сумата 457,29 лева, със срок на валидност - 2 години от датата на сключване на настоящия договор. След изтичане на срока на валидност на гаранцията и в случай че настоящият договор не е прекратен, то Кредитополучателя следва да предостави нова банкова гаранция за нов период от 2 години.

При увеличаване на кредитния лимит по настоящия договор, кредитополучателя следва да предостави банкова гаранция, която обезпечава новия размер на кредитния лимит. В този случай кредиторът има ангажимент да уведоми кредитополучателя за размера на банковата гаранция, или

- Едно физическо лице - поръчител, което да отговаря на следните изисквания - да е над 21 години и да предостави служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение с размер на трудово възнаграждение, брутния размер на доходите му да е с не по-малък размер от 1500 лв., да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем сключен с ,,Аксес Файнанс" ООД, да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има такава със статус период на просрочие от 6 до 30 дни и да не е член на домакинството на кредитополучателя.

Поради това, че неустойката била скрита лихва, кредиторът не изпълнил условията на чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК, тъй като не разписал в съдържанието на договора действително приложената в правоотношението договорна лихва. Вземането по чл. 20 от потребителския договор нямало характера на неустойка, тъй като макар и да било именувано така, това вземане изначало било уговорено, без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна и обезпечителна функции. Чрез създадените от търговеца предпоставки за сигурно неизпълнение на ограничителните му изисквания той си гарантирал, че ще го получи срещу предоставените в заем средства. Това вземане било допълнителна и гарантирана за него сигурна икономическа облага, поради което съставлявало печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка - лихва.

По тези и други, подробно изложени в исковата молба съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на чл.15 и чл.20 от Договор за кредит „Бяла Карта“с КИД ********** от 24.03.2023 г., сключен между страните поради нищожност на уреждащите ги клаузи на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Претендира се присъждане на направените съдебни разноски, в т.ч. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от страна на ответника, който оспорва иска.

Не оспорва наличието на сключен между страните договор за кредит „Бяла Карта“ № ********** на ********** г., но оспорва всички останали фактически твърдения в исковата молба. Възразява срещу твърденията за нищожност на клаузата на чл. 20 от процесния договор и от своя страна сочи, че съобразно чл.15 ал.1 от същия, ищецът се съгласил в срок от пет дни след датата на активиране на преодставения платежен иструмент, да предостави обезпечение. За кредитора не съществувала забрана да изисква заемите, които предоставя, да 4 бъдат обезпечени. Още при кандидатстване за отпускане на кредит, ищецът получил Стандартен Европейски формулар /СЕФ/ в който ясно било посочено изискването за предоставяне на обезпечение в случай че не заплати цялото си задължение в посочения в договора падеж, вкл. ясно били разписани условията, при които се изисква поръчител и тези, на които поръчителят следва да отговаря. Освен това, следвало да се има предвид, че финансовият продукт „Бяла Карта“ представлява револвиращ кредит, който се предоставя под формата на разрешен кредитен лимит, усвояван чрез платежен инструмент - платежна карта, при който кредитополучателят сам взема решение как и кога да усвоява суми. Същият не представлявал вносков продукт, по който задължението се заплащало на месечни вноски и ако кредитополучателят не усвоява през даден месец суми по кредита, то той не дължи нищо по същия. Уговорената договорна лихва се дължала само в случай на усвояване на суми от кредитния лимит, като при усвояване на сума следвало кредитополучателят да заплати всичко усвоено, ведно с начислената договорна лихва, до 5-то число на месеца, следващ този през който е налице усвоена сума от кредитния лимит.