Определение № 26583 от 22.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4201/2026
- Вид
- Определение № 26583
- Подписан
- 22.07.2026
- В сила
- 22.07.2026
- Състав
- ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26583 гр. София, 22.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110104201 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. К. Е. с която срещу „...........“ ЕООД е предявен установителен иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, а условията на евентуалност – на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 40017241557, сключен между страните, поради противоречието му със закона, а евентуално – поради противоречие с добрите нрави, като са предявени и установителни искове при условията на евентуалност за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора, а именно на чл. VI от процесния договор, на клаузата, регламентираща и годишния процент на разходите, както и на клаузите, предвиждащи заплащането на такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1 , предл. 2 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 40017241557, по който ответникът бил кредитор, а ищецът – длъжник, като отпуснатият заем бил в размер на 5 000.00 лв., видът на погасителната вноска месечна, а броят на вноските - 36, при годишен лихвен процент 41.00 % и ГПР 49.06 %, като общата дължима сума по кредита възлизала в размер от 8 726.74 лева.
Сочи се, че в Договора е било предвидено, че заемателят се е съгласил да ползва допълнителни услуги „Факс“ на стойност 2 000 лева и „Флекси“ на стойност 2 500 лева, като било упоменато, че размерът на допълнително закупената услуга е 125.00 лева, която е дължима, заедно с месечната вноска по кредита. Излага, че договорът за кредит е нищожен поради неспазена форма, поради това, че не е написан на ясен и разбираем език, поради грешно посочване размера на ГПР, както и поради липса на ясно разписана методика досежно формирането му, евентуално и поради противоречие с добрите нрави. Оспорва клаузите, предвиждаща заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ като нищожни поради заобикаляне на закона.
Твърди, че е налице заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Счита, че клаузите са неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Излага, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, понеже тези допълнителни услуги не били включени в разходите по кредита, за което развива подробни съображения. Прави възражение за нищожност на целия договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът не оспорва, 1 че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание.
Навежда подробни доводи в насока, че настоящото производство е недопустимо поради висящността на друг спор, с предмет предявен иск по реда на чл. 422 ГПК във връзка с издадена заповед по реда на чл. 410 ГПК, касаеща процесния договор за потребителски кредит. Моли съда да прекрати производството като недопустимо.. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, евентуално на предл. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и че сочените клаузи са индивидуално уговорени, за което УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, както и че заемната сума е предадена на заемополучателя.
По така релевираното искане възражение за недопустимост, съдът приема следното:
О т служебно извършена от съда справка се установява наличието на висящо производство по гр. № 9969/2026 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав, по което се разглеждат искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „..............“ срещу В.
К. Е., касаещи искането да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, предмет на издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, касаещи договор за потребителски кредит № 40017241557. Настоящият съдебен състав приема, че образуваното гр. № 9969/2026 г. по описа на СРС, ГО, 51 с ъ с т а в , не представлява представлява пречка за разглеждне за настоящото производство, тъй като ищецът Е. е предявил установителен иск за нищожност на същия договор за кредит, докато в другото цитирано производство се претендират процесните суми на основание договорно правоотношение, възникнало между В. К. Е. и „..............“ ЕООД по договор за кредит, поради което и настоящото производство се явява преюдициално спрямо другото. Ето защо искането на ответника за недопустимост на производството е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Писмените доказателства, представени от ищеца с исковата молба, следва да се приемат и да се приобщят към делото, тъй като са относими и необходими за разрешаването на спора.
Страните следва да се приканят към включването на спогодба или разрешаването на спора извънсъдебно чрез преговори и/или медиация.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена 2 половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК. Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
Във връзка с възраженията на ищеца и доколкото последният има качеството потребител по смисъла на ЗЗП на страните следва да се укаже, че съдът следи служебно за нищожност на договора за потребителски кредит, въз основа на който ищецът извежда правата си, поради противоречието му с императивни норми на закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави (съгласно ТР №1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК), а на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В тази връзка СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че могат да депозират становищата си и по тези въпроси в първото по делото съдебно заседание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с исковата молба документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2026 г. от 12:30 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото определение, в което се съдържа проект за доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3