Решение № 8 от 11.02.2025, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Чирпан, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомир К. К. при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. К. Административно наказателно дело № 20245540200349 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалбата от адв. П. Т. - АК Хасково, действащ като пълномощник на М. В. М. с ЕГН **********, от гр. **, адрес за призовавания и съобщения: ** чрез адв. П. Т. Т., против НП № 22 - 0375- 000123/ 27. 05. 2022 г., издадено от **, на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което му е наложено административно наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и неправилно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема становище, че наказателното постановление отговаря на законовите изисквания и е издадено в законоустановените срокове. Същото се явява правилно и законосъобразно . В случай, че жалбоподателят ползва правна помощ, възнаграждението на адвоката да бъде определено в минимален размер съобразно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и съобразно обема на осъществената правна помощ. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско .

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП /.

Установи се по делото, че с НП № 22 - 0375- 000123/ 27. 05. 2022 г., издадено от **, на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР на жалбоподателят е наложено административно наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, затова че: “ На 23.03.2022г. в 13, 25 часа 1 на АМ Марица, км 13-800 в посока север – юг, водача М. управлява собственият си лек автомобил марка ** при извършената проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 22 03.2022г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - служебно се прекратява регистрацията на ППС със служебно отразяване в АИС КАТ, за който е получено уведомление от гаранционен фонд по чл. 574 ал. 11 от КЗ с № 18213/2022г. по случая е съставен АУАН серия GA №468891/23 03 2022г. и е образувана преписка с рег.№ 375 ЗМ-98/2022г по описа на РУ Чирпан, която е докладвана в РП Ст. Загора - ТО Чирпан, на 19.04.2022г. в РУ Чирпан е постъпило постановление за отказ да се образува наказателно производство № 3522/15.04.2022г. по описа на РП Ст. Загора - ТО Чирпан с мнение за налагане на административно наказание.

Деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. При индивидуализиране на наказанието е съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, е извършил : Управлява МПС което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил/а чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.“ Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП /.

Изрично в обжалвано НП е отбелязано, че по случая е съставен АУАН серия GA № 468891/ 23.03.2022 г. и е образувана преписка с № 3753м-98/2022 г. по описа на РУ Чирпан която е докладвана в РП Ст. Загора - ТО Чирпан.

В диспозитива на обжалваното НП е посочено, че НП се издава във връзка с постановление за отказ да се образува наказателно производство № 3522/ 2022 г. по описа на РП - Стара Загора, ТО – Чирпан и преписка № 375 ЗМ – 98/22 г. по описа на РУ Чирпан.

Следователно не става ясно дали НП е било издадено в АНП

(административнонаказателно производство), образувано със съставянето на цитирания в него АУАН, т. е. в хипотезата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН – Закон за административните нарушения и наказания ("Административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение"), или в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН ("Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган"), т. е. въз основа на цитираното в него постановление на прокурора за отказ да образува наказателно производство.

В случая, цитираното постановление от 31.03.2022 г. на прокурор от РП-Стара Загора, ТО Чирпан за отказ да се образува досъдебно (т. е. наказателно) производство, видно от съдържанието му, не би могло да изиграе процесуалната роля на АУАН (акт за установяване на административно нарушение), тъй като прокурорът е обсъждал единствено липсата на престъпление от общ характер и дори да е приел, че жалбоподателят е извършил деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, не е посочил последното, в частност – че е извършил именно нарушението, за което той впоследствие е санкциониран с обжалваното НП (нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП), макар да е постановил да се изпрати препис от постановлението на Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Стара Загора за ангажиране на административно-наказателна отговорност на жалбоподателя. Т. е. постановлението на прокурора не може да обоснове издаването въз основа на него на НП 2 при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), макар и цитираната разпоредба да предвижда възможност НП да бъде издадено без съставен АУАН, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство по случая.

От друга страна в обжалваното НП не е изрично посочено, че се издава въз основа на конкретен АУАН, което означава, че НП не отговаря на императивните изисквания на чл.

57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН ("Наказателното постановление трябва да съдържа датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя"), тъй като в нега липсва задължителен реквизит, което представлява самостоятелно основание за отмяната му.

Отделно от горното съдът намира за необходимо да посочи, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства не може да бъде установено по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил от субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Нарушението е формално, на просто извършване и може да бъде извършено само при форма на вината - пряк умисъл.

По делото липсват доказателства такъв да е бил налице. Липсват данни собственикът на лекия автомобил, в случая водача- жалбоподател, да е бил надлежно уведомен, че регистрацията на превозното средство е била служебно прекратена, каквото изискване съществува в чл. 143, ал. 10 ЗДвП. В случая доказателствената тежест е на наказващия орган. От тук и не може да се приеме, че водачът на автомобила – жалбоподателят е бил уведомен за това обстоятелство.

Ето защо, следва да се приеме, че у жалбоподателя е могло да бъде формирано само предположение, че регистрацията на автомобила може да бъде служебно прекратена, но не и знание, че това е станало.

В случая липсва субективния елемент вина, тъй като няма съставено уведомление до собственика на автомобила, за прекратяване на регистрацията на МПС което да е достигнало до самия жалбоподател. Деянието е съставомерно само при форма на вина пряк умисъл тоест, ако водачът знае за прекратената регистрация на управляваното МПС, а съзнаването на това обстоятелство не е установено, тъй като водачът, не е уведомен за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС.

Управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред се наказва като престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, а когато според признаците на чл. 9, ал. 2 от НК се прецени от компетентните по НПК органи, че същото няма необходимата степен на обществена опасност, едва тогава се реализира административно наказателната отговорност, но при условие да са изпълнени всички признаци по чл. 6, ал. 1 от ЗАНН. Служебното прекратяване на регистрацията означава, че за издаване на този административен акт не се образува административно производство с уведомяване на неговия адресат. Ето защо и законодателя изисква той да бъде известен за постановеното прекратяване на регистрацията, 3 което не е длъжен, нито могъл да предполага, тоест да съзнава. Непредпазлива вина към формалните деяния не съществува в законодателството, в правната теория и съдебната практика и не се подкрепя от чл. 7, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния се наказват винаги, освен ако изрично е изключена административно наказателната отговорност. Обратен е принципа в НК, а именно, че непредпазливите деяния се наказват, само ако е предвидена наказуемост за тяхното извършване. Оттук следва, че в специалните административно наказателните разпоредби за резултатните административни нарушения, извършени при форма на вина непредпазливост, не е необходимо да се предвижда изрично наказание по вид и размер. Нищо повече и нищо друго не следва от чл. 7, ал. 2 от НК, особено като се има предвид, че в ал. 1 изрично е казано, че са валидни и двете форми на вина, а в чл. 11 от ЗАНН се препраща към НК по въпросите за вината. Тя е субективно отношение към деянието или към деянието и неговия резултат, а деянието конкретно човешко поведение /действието или бездействие/, докато причинения от него резултат е обективен признак на състава на наказателната разпоредба. Вината е необходим признак на всяко правонарушение – престъпление или нарушение, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от НК и чл. 6, ал. 1 от ЗАНН.

Вината се формира към момента на извършване на деянието, тя е само една по своята форма и не зависи от това дали е предвидено наказание за непредпазливото причиняване на съставомерен резултат или не. Едно деяние се определя правно като престъпление или нарушение, когато е обществено опасно/нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание или с углавно наказание - това са признаците, на които конкретно поведение следва да отговаря, за да бъде основание за ангажиране на наказателна отговорност. Едва след като се установи, че има всички тези признаци и ако е предвидена едновременно наказателна и административно наказателна отговорност, се пристъпва към разграничението между престъпление и административно нарушение, според обективните признаци на чл. 9, ал. 2 от НК, което е в компетентност на органите по НПК, тъй като наказателната поглъща административната отговорност.

Отношението към деянието е съзнаване на неговата обществена опасност– деецът съзнава, че поведението е противно на онова, което законът изисква при определени обстоятелства, когато знае или допуска тяхното съществуване / чл. 11, ал. 2 условия първо НК вр. с чл. 14, ал. 1 от НК вр. с чл. 11 ЗАНН/ Формалните правонарушения се извършват, чрез действия или бездействия, които са противни на поведението, което законът свързва с определени обстоятелства и по силата на чл. 14, ал. 1 от НК, за да бъде осъществен умишлен формален състав деецът следва да съзнава / да знае или да допуска съществуването/ на всички съставомерни обстоятелства. За формалните деяния вината не може да включва и отношение към резултата, защото те такъв обективен признак нямат. Оттук достатъчно е да се прочете определението за непредпазлива вина по чл. 11, ал. 3 от НК, за да се изясни, че вида наказание няма правно значение, и че вината към формалните правонарушения не може да бъде непредпазлива. Съзнаването на един наказуем състав определя дали осъществяването му е извършено, чрез умишлено деяние. Не знанието дори само на един 4 елемент изключва умисъла към престъплението/нарушението и настоящия случай е именно такъв, тъй като регистрацията се прекратява служебно, но не и по силата на закона. Същото правило важи и за резултатните състави, тъй като резултата е техен обективен признак.