Решение № 1195 от 09.09.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1195 гр. Русе, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520100786 по описа за 2024 година

Адв.Р. И. Г. – пълномощник на „А1 България“ ЕАД, заявява, че представляваното от нея дружество и Г. Ц. М. са обвързани от облигационни правоотношения, основани на Рамков договор, сключен на 17.12.2020г., идентифициран с уникален номер 500655535, по силата на който ответникът, като абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги ползвал абонаментна програма А1 Сърф 14 за 14.99 лева, с уговорен срок 24 месеца. По същата партида, на 10.09.2021г. контрагентите сключили нов договор за мобилни услуги – A1 One Unlimited за 34.99 лева с уговорен срок на действие 24 месеца. Г. М. бил надлежно запознат с всички условия, задължения и неустойки, произтичащи от договора.

По повод Договора от 10.09.2021г. абонатът сключил и Договор за лизинг на мобилно устройство Xiaomi RedmiNote 105G4/128Gree+HF, чиято цена с направената от оператора отстъпка възлизала на 252.54 лева, платима на месечни вноски, всяка в размер на 10.98 лева.

На 16.09.2021г. ответникът закупил от ищеца на изплащане телевизор Samsung UE32T4302 с месечна вноска в размер на 20.98 лева, платима в срок от 24 месеца.

Г. М. не изпълнил задълженията си, произтичащи от договорите, което ангажирало договорната му отговорност по чл.54 от ОУ и мобилния оператор прекратил едностранно облигационната връзка.

Ищецът твърди, че дългът на ответника възлиза на 2630.22 лева, формиран от: 590.79 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 660.18 лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; 1379.25 лева – начислени неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната.

За предоставените и ползвани от абоната услуги, ищецът издал следните счетоводни 1 документи:

- фактура №441492514/20.12.2021г. за: 97.23 лева – предоставени услуги и 31.96 лева – месечна вноска за устройство на изплащане;

- фактура №443006102/19.01.2022г. за: 102.91 лева – предоставени услуги и 31.90 лева – месечна вноска за устройство на изплащане;

- фактура №444515424/18.02.2022г. за: 97.90 лева – предоставени услуги и 31.90 лева – месечна вноска за устройство на изплащане ;

- фактура №446283255/18.03.2022г. за: 139.00 лева – предоставени услуги и 31.90 лева – месечна вноска за устройство на изплащане;

- фактура №447782810/20.04.2022г. за: 113.45 лева – предоставени услуги и 31.90 лева – месечна вноска за устройство на изплащане;

- фактура №449277469/18.05.2022г. за: 40.20 лева – предоставени услуги и 31.90 лева – месечна вноска за устройство на изплащане;

- фактура №450767732/20.06.2022г. за: 468.42 лева – месечна вноска за устройство на изплащане;

- фактура №558557640/27.05.2022г. за: 140 лева – неустойка ценова листа;

- фактура №558557699/27.05.2022г. за: 60 лева – неустойка за невърнато оборудване по ценова листа;

- фактура №558557718/27.05.2022г. за: 100 лева – неустойка ценова листа;

- фактура №558557717/27.05.2022г. за: 14.97 лева – неустойка;

- фактура №558557748/27.05.2022г. за: 17.40 лева – неустойка;

- фактура №557540067/17.01.2022г. за: 2 лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения;

- фактура №558557536/27.05.2022г. за: 49.98 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС;

- фактура №558557626/27.05.2022г. за: 169.98 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС;

- фактура №558557641/27.05.2022г. за: 27.48 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС;

- фактура №558557700/27.05.2022г. за: 17.97 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС;

- фактура №558557719/27.05.2022г. за: 27.00 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС;

- фактура №558557749/27.05.2022г. за: 32.46 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС;

- фактура №558557537/27.05.2022г. за: 29.20 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС;

- фактура №558557627/27.05.2022г. за: 446.04 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги;

- фактура №558557642/27.05.2022г. за: 16.79 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги;

2

- фактура №558557720/27.05.2022г. за: 13.06 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги;

- фактура №558557750/27.05.2022г. за: 23.75 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги;

- фактура №558557538/27.05.2022г. за: 46.50 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги;

- фактура №558557628/27.05.2022г. за: 144.46 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги;

Предвид забавеното изпълнение молителят счита, че ответникът дължи мораторна лихва в размер на 340.89 лева за периода от падежа на всяко задължение до 13.11.2023г.

Излага доводи, досежно приложение клаузата на чл.54.12 от ОУ и дължимостта на претендираните неустойки.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №2945/14.11.2023г., издадена по ЧГД №5928/2023г. по описа на РРС срещу Г. Ц. М. за сумите: 2630.22 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2023г. до окончателното й изплащане; 340.89 лева – мораторна лихва за периода 15.01.2022г. – 13.11.2023г.; 59.42 лева – държавна такса и 716.53 лева – адвокатско възнаграждение.

Предвид подаденото от ответника възражение, заповедния съд указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си.

По изложените съображения, адв.Р. Г. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Г. Ц. М., ЕГН ********** дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Кукуш“№1, представляван от А. Д. и М. М. сумите: 2630.22 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2023г. до окончателното й изплащане; 340.89 лева – мораторна лихва за периода 15.01.2022г. – 13.11.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №2945/14.11.2023г., издадена по ЧГД №5928/2023г. по описа на РРС.

Претендира направените в заповедното и настоящо производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г. Ц. М. не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, основано на:

Рамков договор, сключен на 17.12.2020г., идентифициран с уникален номер 500655535, по силата на който ответникът, като абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги ползвал абонаментна програма А1 Сърф 14 за 14.99 лева, с уговорен срок 24 месеца;

Договор от 10.09.2021г. за мобилни услуги – A1 One Unlimited за 34.99 лева с уговорен срок на действие 24 месеца;

Договор за лизинг на мобилно устройство Xiaomi RedmiNote 105G4/128Gree+HF, 3 чиято цена с направената от оператора отстъпка е 252.54 лева, платима на месечни вноски, всяка в размер на 10.98 лева.

Договор от 16.09.2021г. за покупка на изплащане на телевизор Samsung UE-32T4302 с месечна вноска в размер на 20.98 лева, платима в срок от 24 месеца.

Въз основа на заявление, депозирано от „А1 България“ ЕАД, в РРС е образувано ЧГД №5928/2023г. и издадена заповед №2945/14.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Г. Ц. М. за сумите: 2630.22 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2023г. до окончателното й изплащане; 340.89 лева – мораторна лихва за периода 15.01.2022г. – 13.11.2023г.; 59.42 лева – държавна такса и 716.53 лева – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 2630.22 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2023г. до окончателното й изплащане; 340.89 лева – мораторна лихва за периода 15.01.2022г. – 13.11.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №2945/14.11.2023г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №5928/2023г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело №5928/2023г. по описа на РРС е видно, че при наличие на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземането, като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Разгледана по същество, претенцията се явява основателна.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

„А1 България“ ЕАД основава претенцията си на неизпълнение задължения, произтичащи от договори за мобилни услуги и договори за лизинг на мобилно устройство.

Вземането в общ размер 2630.22 лева е формирано от стойността на незаплатени ползвани мобилни услуги, неизплатени лизингови вноски и неустойки.