Определение № 363 от 30.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Пазарджик, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20255200900002 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 374 от ГПК.

Образувано е по подадена искова молба вх. № 88/06.01.2025 г. от Е. Е.

Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Ю.“ № *, чрез адв. Й. от САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Е Х Г № *, ет. *, ап.*, срещу „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М.

Димитров“ № 1.

С исковата молба са направени доказателствени искания за приемане на представени писмени доказателства; за разпит на един свидетел за установяване на търпените неимуществени вреди; за изискване на административно-наказателната преписка, изготвена по повод съставения АУАН № GA1063384 от РУ – Септември; за допускане на САвТЕ и СМЕ след личен преглед на ищцата с въпроси, описани в исковата молба, както и за изискване на основание чл. 190 от ГПК на застрахователната полица от ответника.

Ответникът поставя въпроси по САвТЕ; бланкетно оспорва поискан от ищцата втори свидетел за едни и същи обстоятелства (такъв няма); на основание чл. 190 от ГПК се иска да се задължи ищцата да посочи вида, материите и цвета на дрехите, които е носила в деня на ПТП, а при непредставяне на такава, същата да се цени по чл. 161 от ГПК; поставят се въпроси по СМЕ; иска се разпит на водача на л. а. БМВ; иска се на основание чл. 186 от ГПК да се изиска от НЗОК медицинското здравно досие на ищцата за период от пет години преди завеждане на исковата молба (06.01.2020 г. до 06.01.2025 г.), удостоверяващо какво лечение, прегледи, консултации е провеждала; иска се допускане на съдебнопсихологична експертиза с поставени въпроси, касаещи лечение на психически увреждания, приемани медикаменти, графика на приемане и дозата им.

1

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на иска за обезщетение, не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражне н о правото на иск, доколкото ищеца е провел описаната в чл. 498 , ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение на 18.09.2024 г. Искът е предявен на 06.01.2025 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който няма произнасяне от застрахователя.

По доказателствата:

Съдът намира, че представените писмени доказателства следва да се приемат.

Основателно е искането за разпит на един свидетел за претърпените неимуществени вреди – при режим на довеждане, както и на водача на л. а.

БМВ на адреса в отговора на ИМ – при режим на призоваване след внасяне на депозит от 40 лева.

Основателно е искането за допускане на САвТЕ с поставени в исковата молба и отговора на ИМ въпроси (вещото лице да съобрази, че някои от въпросите на ответника частично се покриват с въпроси на ищеца (напр. т.2.3 с т.4).

Основателно е искането за допускане на СМЕ с поставени в исковата молба и отговора на ИМ въпроси (само от т. 4.5 до т. 4.9).

Неоснователно е искането по чл. 190 ГПК относно застрахователната полица понеже не се спори, че такава е сключена към релевантния момент.

Следва да се изиска по чл. 186 от ГПК цялата административнонаказателната преписка, изготвена по повод съставения АУАН № GA1063384 от РУ – Септември.

Неоснователни са исканията за изискване на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ищцата да посочи вида и материите на дрехите, които е носила в деня на ПТП. Това е така, тъй като е неотносимо за изхода на спора каква точно материя е дрехата или какъв вид, още повече редът не е този по чл. 190 от ГПК, касаещ документи, а и при разпита на свидетеля - очевидец този 2 въпрос би могъл да му се постави.

Неоснователно е също така да се иска на основание чл. 186 от ГПК от НЗОК медицинското здравно досие на ищцата за период от пет години назад преди завеждане на исковата молба, тъй като поставените въпроси какво лечение, прегледи, консултации и т. н. е провеждала същата, са твърде общи и установяването на цялостния здравен статус на лицето за посочения период, освен че ще доведе до публичност на определени неотносими за правния спор данни за здравословното й състояние, би довело и до необоснована намеса в правата на физическото лице, защитени и с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите и свободното движение на такива данни). Специалните категории лични данни, за които е обоснована по-голяма защита, следва да бъдат обработвани за здравни цели само когато това е необходимо за постигането на тези цели в полза на физическите лица и на обществото като цяло, по-специално в рамките на управлението на услуги и системи за здравни или социални грижи. Правото на Съюза следва да предвижда конкретни и подходящи мерки за защита на основните права и личните данни на физическите лица, поради което подобно искане не следва да се уважава.

Искането за допускане на СПЕ също е неотносимо за спора, тъй като по делото няма данни за психически увреждания от страна на ищцата, които да се нуждаят от медицинско квалифициране, в това число данни за приемани на медикаменти, график на приемане на същите или дозата им.

На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

Вод им от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 88/06.01.2025 г. от Е. Е. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Ю.“ № *, чрез адв. Й. от САК, против „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж. к.

„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Е. Е. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Ю.“ № *, чрез адв. Й. от САК, против „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със 3 седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева и имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в размер на 37,62 лева за закупени медикаменти за лечение, всички претърпени от настъпило на 28.03.2024 г. ПТП в гр. Б. по вина на водача К. С., управлявал л. а. БМВ, модел 320И, рег. № ****, ведно със законната лихва от 18.09.2024 г. до окончателното плащане , на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ . Претендират се и направените по делото разноски.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

На 28.03.2024 г., около 18.00 ч., в гр. Б., е настъпил пътен инцидент, при който е пострадала ищцата. Твърди се, че е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, видно от който, на кръстовището, образувано от бул.

„Освобождение“ и ул. „Ю.“, водачът К. С., управлявайки собствения си лек автомобил марка БМВ, модел 320И, рег. № ****, не пропуска пресичащата на пешеходна пътека тип „Зебра“ ищца и я блъска, с което й причинява телесни увреждания. Отговорността за причинените от водача вреди са покрити от ответното застрахователно дружество, съгласно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Подробно се излагат телесните увреждания и търпените във връзка с тях болки, страдания и неудобства, които е изпитала ищцата по време на възстановяването си. За закупуване на медикаменти за установените усложнения ищцата е заплатила 37,62 лева, които представляват имуществена вреда за нея. На 18.09.2024 г. ищцата е предявила претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл. 380 от КЗ, но в тримесечния срок няма платено или определено такова. Определя обезщетението за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева. Моли се за уважаване на исковете, ведно с законната лихва от датата на завеждане на претенцията до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, чрез юрисконсулт Н. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва всички искове, поради което се моли за отхвърлянето им с присъждане на разноски. Твърди се нередовност на исковата молба поради неописване на всички релевантни факти. Признава се съществуването на застрахователното правоотношение между водача и ответното дружество към датата на инцидента. Твърди се, че водачът на автомобила не е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП, от което следва, че липсва негово противоправно поведение. Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която има вина за настъпване на ПТП, тъй като в нарушение на правилата за движение – чл. 6, чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1-2 и чл. 114 от ЗДвП, на червен забранителен сигнал, в тъмната част на денонощието, облечена с тъмни (черни) дрехи, в неосветената част на пътното платно за 4 движение, не по пешеходната пътека, при ограничена видимост и несъобразяване с приближаващите се ППС, внезапно е навлязла пътното платно и ненужно е удължила времето за преминаване по него. Оспорва се ищцата да е получила описаните в исковата молба травматични увреждания.

Оспорва се механизма на ПТП. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между процесното застрахователно събитие и вредите. Обезщетението било прекомерно и несъответстващо на принципа на справедливостта. Моли се за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляването им по размер.

Претендират се разноски.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът приема за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ от доказване обстоятелството, че между ответното дружество и водача на лек автомобил БМВ, модел 320И, рег.

№ ****, К. С., е сключена застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към момента на процесното ПТП ; че ищецът е отправил претенция пред застрахователя на 18.09.2024 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП, като застрахователят не се е произнесъл по претенцията в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съ гласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: противоправно поведения от страна на делинквента; вреда; причинна връзка между деяния и вреда; вина (същата се презумира при установено авторство); наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; настъпване на застрахователното събитие като правен факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Ответникът установява възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си, вкл. че е налице съпричиняване от пострадалия, че претенцията е завишена, че липсва противоправно деяние и т. н., като следва да се има предвид, че доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез доказването на съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт.

Д О П У С К А съдебноавтотехническа експертиза с вещо лице – автоексперт, която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба и отговора на ИМ (вещото лице да съобрази, че някои от въпросите на ответника частично се покриват с въпроси на ищеца (напр. т.2.3 с т.4)).