Решение № 14498 от 24.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14498 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110170089 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от ************* против П. Ц.

Генкова за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 48912/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът ************* твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено, но тъй като издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, 1 ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ************* на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ************* на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с *************.

Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.

По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 253,62 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в *************, за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 114,10 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 18.08.2023 г. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В подадения извън срока чл.131 ГПК писмен отговор от особения представител на ответника предявените искове се оспорват по основание и размер. Наведено е възражение за давност, което е преклудирано, тъй като е извън срока по чл.131 ГПК.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - ************* изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 56080 в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода и протокол за неосигурен достъп за отчет.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 48912/2023 г. по описа на СРС е, че по заявление на ************* е издадена заповед за изпълнение 2 на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 253,62 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 114,10 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 18.08.2023 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 27.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 48912/2023 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

Видно от приложените по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 136, том II, рег.№ 5457, дело № 295 от 2014 г. по описа на Иван Дахтеров, нотариус с район на действие СРС и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том I, рег.№ 5312, дело № 140/2020 г. по описа на Румяна Радева, нотариус с район на действие СРС е, че през исковия период ответницата се е легитимирала като собственик на процесния недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия.

Видно от приложеното по делото заявление-декларация от 15.04.2014 г. от ответницата до директора на ищцовото дружество е, че последната е поискала да бъде открита партида на адреса на топлоснабдения имот.

По делото е приложен протокол от проведено на 30.08.2002 г. ОС на ЕС, където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с *************, както и договор от 23.09.2002 г. в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, издадената обща фактура от 31.07.2020 г., както и ивдивидуална справка за отопление и топла вода, издадена от третото лице-помагач.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като обективно и компетентно дадени.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че на двете дати за отчет на индивидуалните топлинни разпределители през 2020 г., не е осигурен достъп до имота на ответницата, поради което ФДР е разпределило ТЕ за отопление от сградна инсталация, от два радиатора и една щранг-лира по МСРС и за 3

БГВ – по норма за разход на един обитател в имота. Вещото лице е констатирало още, че срещу изготвената изравнителна сметка не са представени възражения /рекламации/. Според заключението разпределението на ТЕ през процесния период за имота е в съответствие с нормативната уредба, като технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати от ежемесечните отчети на общия топломер.

Топломерът, монтиран в абонатната станция на жилищната сграда, е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния исков период.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 253,62 лева – главница и 114,10 лева – обезщетение за забава.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от 4 предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.

В конкретния случай, от събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и заявление – декларация от ответника до ищцовото дружество /неоспорено по надлежния ред/ с е установява, че ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот през исковия период. С оглед предходното, настоящият съд приема, че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия период ответникът е бил потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.