Решение № 3535 от 27.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15526/2023
- Вид
- Решение № 3535
- Подписан
- 27.02.2024
- Състав
- Божидар Иванов Стаевски
Други актове по делото
- Разпореждане № 54478 от 02.05.2023 · КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА
- Разпореждане № 61825 от 18.05.2023 · КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА
- Определение № 31878 от 12.09.2023 · Божидар Иванов Стаевски
- Определение № 41884 от 22.11.2023 · Божидар Иванов Стаевски
- Разпореждане № 52307 от 09.04.2024 · Божидар Иванов Стаевски
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 33а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 43 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3535 гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Б.ИВ.СТ. при участието на секретаря АНТ.АНГ.АНГ. като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело № 20231110115526 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ТС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Я” *****, срещу К. М. П. с ЕГН:
********** с адрес на управление: гр. В.Т., общ. В.Т., ул. Л.К. № 75, ет. 2 и В.
Н. В. с ЕИК: ********** с адрес на управление: гр. В.Т. , общ. В.Т., ул. Н.Г.
№ 42, вх. Г, ет.1, ап. 2 с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че дължат сумата от 581.31 лв,, от които 471.46 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 05.2019г. - 04.2021г., и 89.25 лв. -законна лихва за забава от 01.07.2019 г. до 11.04.2022 г. както и сумата за дялово разпределение 16.97 лв. главница за 05.2019г.-08.2020г. и лихва в размер на 3.63 лв. за 01.07.2019г.-11.04.2022г. като претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендира сумите в условията на разделна отговорност както следва:
К. М. П.- 1/2 част – сумата от 235.73 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 05.2019г.
- 04.2021г„ и 44.63 лв. - законна лихва за забава от 01.07.2019 г. до 11.04.2022 г. както и сумата за дялово разпределение 8.48 лв. главница за 05.2019г.-08.2020г. и лихва в размер на 1.82 лв. за 01.07.2019г. 11.04.2022г. като претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението.
1
В. Н. В. 1/2 част – сумата от 235.73 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 05.2019г.
- 04.2021г„ и 44.63 лв. - законна лихва за забава от 01.07.2019 г. до 11.04.2022 г. както и сумата за дялово разпределение 8.48 лв. главница за 05.2019г.-08.2020г. и лихва в размер на 1.82 лв. за 01.07.2019г. 11.04.2022г. като претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между ответниците и “ТС” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца и дължат да му върнат онова, с което са се обогатили неоснователно до размера обедняването. Сочи че ответникът ползвал топлинна енергия за стопански нужди но не изпълнил законоустановеното задължение да сключи договор. Изтъква, че в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката. Сочи че съгласно чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ, продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “ТС” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/към Министерски съвет. За процесния период били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “ТС” АД на потребители в гр.
София, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението. Изтъква, че въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “ТС” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “ ТС” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които прилагаме 2 като доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Ето защо има право да търси заплащане и на цената на услугата дялово разпределение.
Прилагат се писмени доказателства. Иска се да бъде допусната съдебнотехническа експертиза, вещото лице, специалист - топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ТС“ ЕАД и ФГР и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси. Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице - счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да отговори на посочени въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на К. М. П. е представил като доказателство писмо от ищеца заедно с платежно нареждане като сочи че сумите са изплатени.
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК и с правно основание чл. 59 от ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия /в т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на ответника чрез 3 консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г. / и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. /, потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Безспорно е по делото, че между страните не е бил сключен такъв договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди.
Не се спори в производството, че до процесния топлоснабден имот е доставяна топлинна енергия в количествата и на стойностите посочени от ищеца и че тази енергия е ползвана от ответниците.
Единственият спорен по делото въпрос е дали задълженията за доставената топлинна енергия са погасени чрез плащане.
По делото е представено писмо от 25.03.2022г. до ответниците с което им се съобщава за дължими задължения за периода м.05.2019г. – 05.2022г., възлизащи на 678,22 лева. В писмото е посочена договорна сметка с № 2200050238.
По делото е представено и платежно нареждане от което е видно, че по сметка на ищеца е направено плащане в размер на 678,22 лева като е посочено като основание топлинна енергия и дялово разпределение по договорна сметка с № 2200050238.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно подробно, задълбочено и безпротиворечиво, се установява, че сумата от 678,22 лева са постъпили по сметка на ищеца, но ищецът е погасил задължения извън исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.76 ЗЗД Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
В случая с платежното нареждане отстрана на ответника К. М. П. е заявено, че иска да бъдат погасени задълженията за доставена топлина енергия за периода м.05.2019г. – м.02.2022г., които според ищеца възлизат на 678,22 лева.
4
Съгласно цитираната по-горе разпоредба с направеното плащане ищецът е следвало да счита за погасени всички задължения за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за период м.05.2019г. – м.02.2022г. във връзка с което е изпратил писмо на ответниците.
При това положение съдът намира, че с направеното плащане на погасени всички задължения за исковия период.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските.
Право на разноски имат ответниците. Същите обаче не са представили доказателства за сторени разноски.
Разноски претендира адв. Д. К., а именно възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на К. М. П..
На адвокат Д. С. К. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Я” *****, срещу К. М. П. с ЕГН:
********** с адрес на управление: гр. В.Т., общ. В.Т., ул. Л.К. № 75, ет. 2 и В.
Н. В. с ЕИК: ********** с адрес на управление: гр. В.Т., общ. В.Т., ул. Н.Г. № 42, вх. Г, ет.1, ап. 2 искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК и с правно основание чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за с признаване за установено спрямо ответниците, че дължат сумата от 581.31 лв,, от които 471.46 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ до топлоснабден имот с адрес гр. София общ. ТР., ул. „СЛ.“ 18 партерен етаж, офис1 и офис 2 през периода 05.2019г. - 04.2021г., и 89.25 лв. -законна лихва за забава от 01.07.2019 г. до 11.04.2022 г. както и сумата за дялово разпределение 16.97 лв. главница за 05.2019г.-08.2020г. и лихва в размер на 3.63 лв. за 01.07.2019г.-11.04.2022г. като претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендира сумите в условията на разделна отговорност както следва:
Разпечатката съдържа 48 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8508019-37ed-4cad-82b7-c01f8d842cb2