Решение № 54 от 17.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Ловеч, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Търговско дело №

20244300900075 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.432, ал.1 във вр. с чл.409 от КЗ

Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба вх. № 8204/09.12.2024 г. от Д. Я. И., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Я.

Д. И., ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. Н. Н. Д. - ШАК, против ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.И.Д. и Р.С.Б.-Изпълнителни директори с правно основание чл. 432, ал.

1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди с цена на иска 70 000,00 (седемдесет хиляди) лева, предявен като частичен от иск в общ размер на 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди. Обсъжда се механизмът на ПТП и се твърди, че единствената причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил „.Мерцедес", модел „Е550" с per. № ******** Р. В. Г. с органите за управление на автомобила, който е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал.2 ЗДвП. Изтъкват, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на лекия автомобил „Мерцедес", модел „Е 550", с per. № ********, собственост на Е. В. Г., ЕГН: ********** -застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ със ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД. С оглед изложеното приемат, че настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца за безспорно доказани, както и наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/. Считат, че Д. Я.

И. в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ има право на основание чл. 478, ал. 1 и чл. 432, ал. 1 от КЗ да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „ГО" на автомобилистите на виновния 1 водач, изплащане на обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания по повод причинените му телесни повреди в резултат на ПТП при спазване изискванията на чл.380, ал.1 КЗ. Посочват, че И. е депозирал писмена застрахователна претенция до ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД с вх. № 001-754/ 26.09.2024 г., във връзка с която е получил писмо с изх. № 002-920/ 15.10.2024 г., с което ответникът го е уведомил, че е образувал ликвидационна преписка по щета № 30024000328 по повод настъпилото събитие и изисква допълнителна медицинска документация и банкова сметка на ищеца Д. И.. Сочат, че с молба, изпратена на 18.10.2024 г. са представили на застрахователя цялата налична медицинска документация на клиента ни, във връзка с която получихме писмо с изх. № 002980 от 30.10.2024 г., с което застрахователното дружество отказва изплащане на застрахователно обезщетение, с мотива, че от представените документи не се установява по безспорен начин виновното и противоправно поведение на застрахования в ЗАД „Асет Иншурънс" АД водач, както и причинно следствена връзка между ПТП и настъпилите вреди. Молят съда да вземе предвид, че съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, лихвите за забава, за които застрахованият по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите отговаря, се покриват от застраховката и са част от дължимото застрахователно обезщетение, като същите на основание чл.429, ал. 3 от КЗ се плащат от застрахователя в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност), считано от датата на узнаване за събитието. Тоест, застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите включва, наред с главницата (претенцията за неимуществени вреди) и лихвата върху нея, която се дължи от делинквента, считано от най-ранната дата, от която застрахователят е узнал за вредоносното събитие, до датата на окончателното погасяване на вземането. С оглед гореизложеното считат, че законна лихва следва да се дължи на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ от датата на депозиране на извънсъдебната претенция - 26.09.2024 г. до окончателното изплащане. В този смисъл посочваме практика на ВКС - Решение № 128 от 04.02.2020 г. по к.т.д. № 2466 по описа на ВКС, ТК, 1-во отделение за 2018 г. относно дължимата лихва и началният период, от който същата се дължи. С оглед на всичко изложеното молят съда да постанови решение, с което ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** да бъдат осъдени да заплатят на Д. Я. И., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на законния си представител Я. Д. И., ЕГН: **********: сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, предявена като частичен иск в общ размер на 100 000 (сто хиляди) лева за причинените му неимуществени вреди в резултат на ПТП от 15.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 26.09.2024 г. до окончателното й изплащане. Молят на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК съдът да задължи ответника да представи заверен препис от полица № BG/33/123003642 с начална дата на покритие 31.12.2023 г. и крайна дата на покритие 31.12.2024 г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Подаден е отговор № 413/20.01.2025 г. от ЗАД "АСЕТ ИНШУРЪНС, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Председателя на Съвета на директорите Р.С.Б. и от Изпълнителния директор М.И.Д., чрез Пълномощника си Гл. юрисконсулт Х. И.. Оспорват изцяло предявените искове по основание и размер.Оспорват твърденията, изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване на ПТП, както и твърдението, че произшествието е настъпило вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на л. а. Мерцедес с per. № ******** – Р. В. Г., застрахован по застраховка Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД. Изтъкват, че липсват каквито и да е релевантни доказателства за елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на водача Р. Г.- липса на установено 2 противоправно поведение на водача не може да се приложи презумпцията за вина в гражданското право. Позовават се на липса краен съдебен акт по наказателното производство, който да има обвързваща настоящия състав сила по отношение на обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

Правят възражение за наличие на независимо съизвършителство от страна на двамата участници в ПТП, а именно на т. а. Скания и на л. а. Мерцедес по отношение на причинените вреди на ищеца Д. Я. И.. За частта от вредите причинени от водача т, а. Скания с per. № ***, с прикачено полуремарке с per. № ***, следва да отговаря Застрахователят по неговата гражданска отговорност - ЗАД „Алианц" АД. Правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца-нарушение на регламентираното в чл. 137а, ал.

1 от ЗДвП задължение за ползване на обезопасителен колан като пътник в л. а. Мерцедес с peг. № ********. Молят да бъде намален размера на застрахователното обезщетение с процент, съответстващ на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, а именно с не по-малко от 50%. Излагат, че оспорват предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер. Считат, че от представените доказателства - медицинска документация за проведените прегледи, изследвания и лечение, не се потвърждават всички твърдени в исковата молба неимуществени вреди, включително в степента, която се твърди. Оспорват размера на иска, като считат същия за прекомерно и неоснователно завишен, Оспорват като неоснователен акцесорния иск за присъждане на законна лихва за забава, предвид неоснователността на главния иск, както и акцесорния иск и с оглед началната дата на периода, за който се претендира законна лихва за забава, а именно - 26.09.2024 г.При условията на евентуалност, предвид посочената разпоредба, релевантната начална дата за периода на дължимата лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, в случай на основателност на главния иск е 30,10.2024 г. - датата на произнасяне от страна на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД в рамките на тримесечния срок по 496 ал. 1 от КЗ.

Подадена е допълнителна искова молба с вх. вх. № 1172/13.02.2025 г. от Д. Я. И..

Заявява,че поддържате всички доказателствени искания и ще се ползват от приложените към исковата молба писмени доказателства. Излагат, че за механизма са ангажирали нужните доказателствени искания в т. 3 на Искова молба. Считат, че обезщетението, което се дължи от ответника за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, които ищеца е претърпял, търпи и ще продължава да търпи, е в размера претендирай с исковата молба. По възражението за съпричиняване от страна на пострадалото лице, поради липса на поставен обезопасителен колан считат, че приносът на пострадалия следва да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. За независимо съизвършителство от страна на двамата участници в ПТП сочат, че съгласно чл. 53 от ЗЗД при непозволено увреждане, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. По отношение основателността и началната дата на акцесорния иск за присъждане на законна лихва, считат, че законната лихва следва да се дължи на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ от датата на депозиране на извънсъдебната претенция -26.09.2024 г. до окончателното изплащане.

Постъпил е отговор на допълнителната искова молба № 1967/17.03.2025 г. от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД. Оспорват допълнителната искова молба, като считат изложените с нея доводи за неоснователни. Поддържат всички направени с първоначалния отговор възражения и оспорвания относно основателността и размера на предявения иск за заплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и на акцесорния иск за заплащане на законна лихва за забава.

Поддържат и молят да бъдат уважени всички доказателствени искания, направени с първоначалния отговор на исковата молба, като считат, че доказателствените искания са 3 относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна.

В хода на производството Д. И. е навършил пълнолетие. В съдебно заседание не се явява, като е упълномощил проц.представител адв. Н. Д.. Заявява, че поддържа иска и моли да бъде уважен в пълния предявен размер.

Ответникът редовно призован, се представлява от юрисконсулт И.. Заявява, че поддържа отговора и доп.отговор на исковата молба. В писмено становище от 20.10.2025 г. моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан, а претендираното обезщетение посочва , че е прекомерно. Моли да бъде прието съпричиняване поради непоставен предпазен колан.

От представените писмени доказателства, от заключенията по съдебномедицинската,съдебно-психиатричната и автотехническа експертизи, от гласните доказателства- св. показания на Р. В. Г., съдът приема за установени следните фактически данни:

Съдът е изслушал св.показания на Р.Г., които възприема като достоверни, доколкото се подкрепят от останалите писмени доказателства и съдебни експертизи.

Съдебните експертизи съдът обсъжда като професионално изготвени и убедително мотивирани и съобразява изводите по казуса с тях.

На 15.09.2024 г. Р. В. Г. управлявал лек марка „Мерцедес", модел „Е 550", с per. № ********, с пътници на предната седалка- Е. В. Г./брат на Р.Г./, на задна седалка Д. Я./втори братовчед на Р.Г./и Х.У. в посока към с. Румянцево,Ловешка област., т.е. в посока от с. Златна Панега към гр. Луковит,Лов. Област.