Решение № 14 от 18.03.2026, Районен съд - Чирпан
- Съд
- Районен съд - Чирпан
- Дело
- Административно наказателно дело 325/2025
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 18.03.2026
- В сила
- 07.04.2026
- Състав
- Тихомир Колев Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 26, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.155 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. Чирпан, 18.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тихомир Колев Колев при участието на секретаря Християна В. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир Колев Колев Административно наказателно дело № 20255540200325 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от Т. Х. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат Росен Димитров Димитров с ЛН 1800135540 от АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ***, ет. 1 против Наказателно постановление № 25 – 0375 - 000340/17.07.2025 г., издадено от Недялко Сребрев Петров – Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ –Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, издадено въз основа на АУАН № GA 775494 от 02.06.2025 г. с актосъставител Р. А. З. на длъжност Инспектор при РУ – Чирпан, ОДМВР Стара Загора, с което е наложена глоба на Т. Х. С., с ЕГН: ********** в размер на 200 лв., равняващи се на 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото Наказателно постановление № 25 – 0375 - 000340/17.07.2025 г., като моли съдът да постанови решение, с което да отмени Наказателно постановление № 25 – 0375 - 000340/17.07.2025 г., издадено от Недялко Сребрев Петров – Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ –Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР и наложената с него глоба на Т. Х. Д., с ЕГН: **********, като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се и разноски в размер на 800,00 лева, равняващи се на 409,03 евро адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, но взима писмено становище по жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и обосновано. Същото отговаряло на инперативните изисквания на осн. чл. 5 7 от ЗАНН, безспорно било установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено било в сроковете визирани в ЗАНН и 1 същ о т о се явявало правилно и законосъобразно. Претендират за ю.к. възнаграждение.
Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок.
Уста н о в и се по делото, че с Наказателно постановление № 25 – ***/17.07.2025 г., издадено от Недялко Сребрев Петров – Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ –Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3 ,пр. 1 от ЗДвП, затова че: “На 02.06.2025 г. около 12:45 часа е извършена полицейска проверка на мотоциклетист в село Братя Даскалови, по *** в посока север – юг, като се е установило, че мотоциклет Марка: ***, Модел: *** с номер Рама: *** е управляван от непълнолетния Т. Х. С. с ЕГН: **********. АУАН в съставен на лицето Т. Х. С., с ЕГН: **********, в качеството му на настойник на непълнолетния Т. Х.
С. с ЕГН: ********** за това, че е допуснал да управлява мотоциклет Марка: ***, Модел:
*** с номер Рама: *** негова собственост съгласно Договор за покупко – продажба, което не е регистрирано по надлежният ред. По случая е образувана преписка с № 375 – ЗМ – 156/2025 г., която е докладвана в РП – Стара Загора, ТО – Чирпан на 07.07.2025 г..В РУ – Чирпан е постъпило постановление за отказ от образуване на наказателно производство с № 6628/04.07.2025 г. по описа на РП – Стара Загора, ТО – Чирпан с мнение за налагане на административно наказание. Деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. При индивидуализиране на наказанието е съобразен чл. 27 от ЗАНН. НП се издава на осн. чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, поради което и на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. и и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.
Съдът констатира, че в хода на проведеното административнонаказателно производство е допуснато нарушение на материалния закон от една страна и на процесуалните правила от друга, водещо до отмяната на НП, като съображенията са следните:
П о силата на чл. 26, ал. 1 от ЗАНН административноотговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения. Съгласно ал.
2 на същата разпоредба административноотговорни са и непълнолетните, които са 2 навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят по стъпките си. Според чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.
В случая както към момента на извършване на нарушението, както и по делото се установява, че Т. Х. С. с ЕГН ********** е бил на *** години 3 месеца и 22 дни, българин, български гражданин, , като изрично следва да се посочи, че АНО не е ангажирал и надлежни доказателства за родствени връзки на лицата, но следва да се посочи, че в тежест на АНО е било да ангажира доказателства в посочения смисъл, което последният не е сторил. Но далеч по-абсолютизиращо процесуалните нарушения допуснати от АНО при издаване на АУАН и НП, се явява обстоятелството, че при положение, че се касае за непълнолетно лице, то изобщо не е изследван въпроса дали това лице има родители и в частност АНО е счел, че следва да ангажира отговорността на негов дядо / по твърдение на разпитаните по делото свидетели/, но без да изследва въпроса дали този дядо се явява настойник на лицето по смисъла на Закона.
Видно от цитираната разпоредба на чл.26, ал.3 от ЗАНН - при- непълнолетни на възраст от 14 до 16 години /в случая *** г.3 месеца и 22 дни към момента на извършване на деянието / и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.
Съгласно нормата на чл.153 , ал. (1) от СК Настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права, както и на непридружени малолетни чужденци, които са на територията на Република България. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.
Съгласно ал.2 на същия член попечителство се учредява над непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права, както и на непридружени непълнолетни чужденци, които са на територията на Република България. Попечителство се учредява и над лица, поставени под ограничено запрещение.
В нормата на чл.155 от СК е посочен и редът за учредяване на настойничество и на попечителство.
Никъде в АКТА и НП, а и от разпита на свидетелите не се установява, да е изследван въпроса непълнолетния Т. Х. С. с ЕГН ********** има ли родители, ако има дали са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права.
Изрично с нарочно Разпореждане № 603/ 05.12.2025 г. съдът е задължил АНО да представи цялата административнонаказателна преписка. С придружително писмо УРИ 3750009978/ 09.12.2025 г. АНО е потвърдил, че представя цялата АНП по издаване на 3 обжалваното НП. Видно от доказателствата, приложени към преписката, обаче се установява, че липсват каквито и да е било такива дядото на прекия непълнолетен извършител, при пълно съвпадение на имената Т. Х. С. с ЕГН **********, да е бил назначен за попечител, какъвто би следвало да бъде евентуално, камо ли за настойник по описания в СК законов ред.
Тези пропуски са самостоятелно основание за отмяна на НП, както на процесуално, така и на материално о снование, без да се навлиза в дълбочина по обсъждане на вмененото нарушение, като правото на защита на санкционираното лице е нарушено от АНО и санкцията за това е отмяна на атакуваното НП дори и само на това основание, тъй като е следвало да се обсъдят всички посочени по- горе въпроси във връзка качеството на наказаното по НП лице. За да се установи, то може ли да бъде субект на наказание по смисъла на чл.26, ал.3 от СК.
Настойничество се учредява над малолетни, чийто родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Освен това настойничество се учредява и на лица, които са поставени под пълно запрещение. В случая остава неустановено в какво качество е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По делото липсват доказателства жалбоподателя да е бил определен за настойник на непълнолетното лице/ например Решение на органът по настойничеството и по попечителството /.
Административно-наказателното производство е формален процес, със строго регламентирани изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Поради това, в тежест на актосъставителят и на наказващият орган е да посочат административното нарушение, с неговото словесно изражение и нарушените законни разпоредби, съгласно чл.
42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, което в случая не е сторено, като цяло в случая и акта, и НП не отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, което е достатъчно основание за тяхната отмяна само на това основание.
Наказващия орган е следвало да прецени горните обстоятелства, като същият не е сторил това нито в акта, нито в НП.
Отделно от горното и съгласно Постановление № 10/28.09.1973 година по НД № 9/1973 година на Пленума на ВС, т. 5 Родителите, попечителите и настойниците на малолетните, непълнолетните до 16 години /в сл. на 15 години 3 месеца и 22 дни/ и поставените под пълно запрещение носят административнонаказателна отговорност, когато умишлено са допуснали лицата, за които отговарят, да извършат административно нарушение, тоест те носят административно наказателна отговорност когато умишлено са допуснали лицата, за които отговарят да извършат административни нарушения. В разпоредбата на чл. 26, ал. 3 пр. 1-во от ЗАНН родителите, попечителите и настойниците на непълнолетни на възраст от 14 до 16 години, които съзнателно са допуснали извършването им, са административно наказателно отговорни ако съзнателно са допуснали осъществяване 4 н а състава на административно нарушение от тяхното дете, от поставения под попечителство или под настойничество. Понятието "съзнателно допускане" на извършване на административно нарушение от непълнолетни има предвид умишлената форма на вина, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл. За наличието на умисъл в действията на жалбоподателя- дядо /по свидетелски показания/ на непълнолетния извършител по чл. 26, ал. 3 от ЗАНН следва да са налице безспорни доказателства, от които да се изведе категоричен извод, че лицето/допустител/е знаело за действията на нарушителя и по никакъв начин с поведението си не е препятствало тяхното извършване. По конкретното производство доказателства за такова поведение от страна на жалбоподателя не са събрани, което води до недоказаност на субективната страна на описаните в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното по становление административно нарушение и е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Наказателно отговорно лице за това нарушение обаче не може да бъде техния извършител /непълнолетното лице/, с оглед нормата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, поради което някое от лицата, при установено и доказано обаче именно такова им качество, единствено може да бъде субект на извършените нарушения, при положение че се докаже съзнателното извършване на нарушението, т. е. да е налице неупражнен надзор от законно назначен попечител/ настойник върху непълнолетното лице.
Разпечатката съдържа 33 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8502ac1-5e63-448e-a052-42bef7af1aa6