Решение № 54 от 19.06.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Балчик, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. Г. при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. С.А като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Административно наказателно дело № 20253210200092 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена жалба от М. Й. Д. с ЕГН ********** от ***, чрез адвокат С. К. С. от АК-Д., със съдебен адрес в *** срещу наказателно постановление №*** от ***г. на В.Ж.Ж. ВПД Началник на РУ-Б. към ОДМВР-Д., с правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.

Жалбата е чрез административно наказващия орган и е постъпила в Районен съдБалчик, ведно със административната преписка, с Рег.№2114 на 29.04.2025г.

М. Й. Д. твърди в жалбата си, че обжалваното наказателно постановление е необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения.

Твърди, че не отговаря на истината описаната фактическа обстановка. Твърди, че има допуснати съществени процесуални нарушения в издаденото наказателно постановление и АУАН. Моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Претендира направени деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 204,26евро,с равностойност на 400 лева.

Редовно призована, жалбоподателката се явява в с.з. лично и представлявана от процесуален представител - адвокат С. К. С. от АК-Д..

Жалбоподателката изразява становище в проведеното съдебно заседание на 09.04.2026година.

Процесуалният представител заявява в съдебно заседание, че поддържа жалбата.

Прави доказателствени искания.

Пледира да бъде отменено изцяло процесното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Претендира направени деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява в с.з. Представя писмено становище по жалбата, в което твърди, че действията на административно наказващия орган са законосъобразни и че описаното в наказателното постановление отговаря на истината.

По делото, като свидетели са разпитани Ц. С. С.-актосъставител, М. И. Д., С. Б. Й., Г.

В. Г., Г.М.В..

1

Представени и приети са писмени доказателства.

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

На *** г., около *** ч. в тъмната част от денонощието, М. Д. вървял по пътното платно в близост до десния бордюр, по ул.“К.“ в гр.Б., в посока бившата автомобилна школа.

По същото време жалбоподателката М. Й. Д. от гр.Б., управлявала л.а.“***“ с рег.№ В **** HP по ул.“Т.“.

Стигайки до кръстовището образувано от пресичането на ул.“Т.“ и ул.“К.“ М. Д. продължила движението си наляво по втората улица в посока бившата автомобилна школа.

Тъй като пътната настилка по ул.“К.“ била нарушена Д. управлявала автомобила си със скорост от 10-15км.ч.

Д. управлявала посочения по-горе автомобил по ул.“К.“ в дясната лента по посока на движението си.

Приближавайки бивш магазин за хранителни стоки, находящ се на ул. “К.“, между кръстовището образувано от пресичането улиците „Я.“ и „Ч.в.“, на пътното платно в дясната лента по посока на движението и жалбоподателката забелязала силуета на пешеходец.

Непосредствено след като възприела силуета на пешеходеца на пътното платно, М. Д. ограничила скоростта си на движение и предприела заобикаляне на пешеходеца на безопасно според нея разС.ие от него. Жалбоподателката приближила пешеходеца от към гърба му, т.е. двамата са се движили в една и съща посока. В момента на заобикаляне на пешеходеца, същия се олюлял и залитнал наляво в посока преминаващия автомобил, като се подпрял на дясното странично огледало на автомобила управляван от Д.. В резултат на това Д. се завъртял и паднал на пътното платно в дясно от автомобила управляван от Д..

М. Д. предложила на М. Д. да бъде откаран в болница, но той отказал и се прибрал у дома. В последствие усетил болка в ръката си и това го мотивирало да посети болницата в гр.Б.. Били уведомени органите на полицията, които посетили мястото на твърдяното местопроизшествие в гр.Б.. Бил съставен констативен протокол за ПТП.

Свидетелят Ц. С. преценил, че е налице административно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което съставя на *** година срещу жалбоподателката АУАН серия GA № ***.

Междувременно била сезирана Районна прокуратура-Добрич, като било образувано ДП № 6/2025 година за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.Б от НК.

С постановление от 12.01.2026 година досъдебното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Постановлението е влязло в сила на 26.03.2026 година.

Въз основа на образуваната административна преписка е издадено Наказателно постановление №*** от ***г. на В.Ж.Ж. ВПД Началник на РУ-Б. към ОДМВР-Д., с което за допуснато административно нарушение по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателката са наложени административни наказания,а именно ГЛОБА в размер на 50 лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от един месец.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, по отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

На 10.04.2025 година, жалбоподателят получава препис от наказателното постановление. Въззивната жалба срещу процесното наказателно постановление е подадена в деловодството на административно-наказващия орган с Рег.№240000-1481 на 2

16.04.2025година.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от съобщението и е процесуално допустима, и е приета за разглеждане.

Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - ВПД Началника РУБ., упълномощен с това правомощие със Заповед№8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

Съдът счита, че подадената жалба е допустима, основателна и доказана.

При така изложената фактическа обстановка е видно, че при управление на автомобила и възприемане на движението на пострадалия на пътното платно, св. Д. е изпълнила задължението си да ограничи скоростта си на движение съобразно разпоредбите на чл. 116 - 118 от Закона за движението по пътищата, а при възприемане на възникналата опасност обусловена от залитането и промяна на посоката на движение на Д., предприела аварийно спиране. При изпълнение на маневрата по заобикаляне на пешеходеца, Д. е изпълнила задълженията си регламентирани в чл.43б от ЗДвП. Изложеното налага извода, че с поведението си Д. не е нарушила разпоредби от ЗДвП.

При придвижването си по пътното платно М. Д. е нарушил разпоредбите на чл.108 ,ал.1 и 2 от ЗДвП, която задължава пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а при движение по пътното платно това да става в посока, противоположна на посоката на движение на пътните превозни средства, плътно в ляво.

От събраните доказателства се установява, че едва когато се прибрал у дома си пострадалия М. Д. е разбрал, че има болки в ръката и сам по собствена инициатива е посетил болнично заведение. От показанията на разпитаните свидетели, а именно свидетеля Г.В., се установява, че жалбоподателката не е имало съзнание, че е имало пострадало лице по време на описаната ситуация. Самата тя предлагала на Д. да го отведе в болницата, но той отказал. От показанията на разпитаните полицейски служители - свидетелите С. Б. и Г. Г. се установява, че едва при проведена от тях беседа с М. Д., той им разказал, че има болки в ръката.

С оглед факта, че жалбоподателката не е възприемала факта, че има пострадало лице, то тя е не е възприемала, като възникнали и задълженията по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП от субективна страна.

Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП обуславя задължението на водача на МПС, който е участник в ПТП, при което са пострадали хора да остане на мястото на произшествие и да изчака идването на компетентните органи на МВР.

В настоящия случай в АУАН и в наказателното постановление отсъстват факти,водещи до категоричния извод за наличието на субективните и обективни елементи на състава на административното нарушение.

По деловодните разноски

С оглед изхода на делото,съдът счита,че ОДМВР-Д.,следва да заплати в полза на жалбоподателя направените деловодни разноски в размер на 400 лева.

От 1 януари 2026 г. еврото е единствената официална валута и законно платежно средство в Република България, съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) (обн. ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.). Датата на въвеждане е определена в Решение на Съвета на ЕС относно приемането на еврото от България от 8 юли 2025 г., прието в съответствие с чл. 140, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Официалният валутен курс на лева към еврото е 1.95583 лева за 3

1 евро. Този курс е неотменимо фиксиран с изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета, влязло в сила на 1 януари 2026 г. Прилагането на този фиксиран курс е императивно разпоредено в чл. 5 от ЗВЕРБ за всички преизчисления на парични стойности от левове в евро. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗВЕРБ и чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета, превалутирането се извършва чрез делене на сумата в левове на пълната числова стойност на официалния курс (1.95583), изразен с пет знака след десетичната запетая, като полученият резултат се закръглява до втория знак след десетичната запетая по математическото правило. В настоящия случай, паричните задължения са възникнали преди датата на въвеждане на еврото, но тяхното изпълнение се търси след 1 януари 2026 г.

Съгласно принципа за непрекъснатост на договорите и правните инструменти (чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1103/97), въвеждането на еврото не променя условията на съществуващите правни инструменти, нито освобождава от изпълнение на задълженията по тях, а единствено заменя валутата на задължението. С оглед на това, съдът присъжда дължимите суми в евро, като посочва и левовата им равностойност, формирала първоначалния размер на вземането.

В този смисъл съдът приема, че посочената в наказателното постановление размер на сума на глоба следва да бъде описана в настоящото съдебно решение в евро.

В този смисъл размерът на глобата следва да бъде посочен в евро, а именно 25,53 евро, с равностойност на 50 лева.

В този смисъл съдът приема, че размерът на определените деловодни разноски, следва да бъде описана в настоящото съдебно решение в евро.

В този смисъл размерът на деловодните разноски следва да бъде посочен в евро, а именно 204,52 евро, с равностойност на 400 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*** от ***г. на В.Ж.Ж. ВПД Началник на РУ-Б. към ОДМВР-Д., с което за констатирано на ***г. в ***ч. в гр.Б. по ул.К., в посока ул.Я., ***, при управление на моторно превозно средство, лек автомобил марка *** с Рег.№В ****НР, административно нарушение на чл.123, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата, на М. Й. Д. с ЕГН ********** от ***, са наложени следните административни наказания: