Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 125 от 21.06.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 245/2024
Вид
Решение № 125
Подписан
21.06.2024
В сила
16.07.2024
Състав
Гроздан Бончев Грозев

Цитирани разпоредби

  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал.2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. гр. Хасково, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20245640200245 по описа за 2024 година за да се произнесе прие за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Н. С. Н. с ЕГН **********, чрез адв.М. Т., против НП № 231253-002141/08.12.2023г. на Началник група към сектор ПП при ОДМВР - Хасково, с което на осн. чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че не са описани правилно обстоятелствата при които е извършено нарушението. Налице били съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Освен това жалбоподателят не бил извършил твърдяното нарушение в НП. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно призовано, не се явява лично, за същият се явява адв. М. Т., който поддържа жалбата и излага доводи за отмяна на НП. Претендират се и направените по делото разноски, за което е представено адвокатско пълномощно.

Административно – наказващият орган, редовно призовани не изпращат представител. С писмото с което е изпратена преписката се излагат доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се иска ако е определен над минималният размер съдът да го намали.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от 1 лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.11.2023г. свидетелите Д. Т. Л. и К. Й. В. и двамата служители в СПП при ОДМВР-Хасково, са изпратени от дежурния на ПТП, което, било станало около 07:45 часа и било запазено от колегите им от предишната смяна. На място на кръстовището на ул.“Строител“ с ул.“Юндола“ свидетелите заварили лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ *******, който бил катастрофирал в ограда в дясно по посока на движението си, до дом №4 на ул.“Юндола“. Установило, се, че на около стотина метра от мястото на което е автомобила имало ударени още два автомобила. В последствие било установено лицето което е собственик на автомобила, Пламен Георгиев Христозов /видно от протокола за ПТП/ и той заявил, че автомобилът е продаден на жалбоподателя Н. С. Н., но не е прехвърлен.

Жалбоподателят бил установен и му били съставени няколко АУАН за констатираните нарушения от страна на контролния орган. В настоящият случай на жалбоподателят е съставен АУАН за това, че на 05.11.2023г. в 07:45 часа, в гр.Хасково на кръстовището, на ул.Строител и ул.Юндола, като водач на лек автомобил БМВ, с peг. номер ********, движейки се по ул. Строител, Н. С. Н. поради несъобразена скорост на кръстовището с ул.

Юндола губи контрол над управляваното МПС и се удря в дясно по посока на движението си в К.на ограда на дом номер 4 намиращ се на ул. Юндола. Водача Н. отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 и наркотични вещества или техни аналози. Издаден талон за изследване с номер 0049199. При извършената проверка се установило че водача Н. е с отнето СУМПС с ЗППАМ 23-1970000219 от 02.10.2023г. Описаното нарушение е квалифицирано по чл.20 ал. 2 от ЗДвП. Акта е предявен, но жалбоподателят е отказал да го подпише, за което е положен подпис от един свидетел. На жалбоподателя е връчен екземпляр от акта срещу подпис.

На база АУАН е издадено и атакуваното НП. В него е дадена същата правна кавалификация на нарушението.

Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Д. Т. Л. и К. Й. В. , които са констатирали /установили/ описаното в АУАН ПТП. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетел по отношение на описаното от тях в акта и относно неговото съставяне, като еднопосочни, непротиворечиви и подкрепящи се от писмените доказателства по делото но не и по отношение на причината довела до извършване на горното ПТП от жалбоподателя.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП – Чл.20, ал.(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на виД.ст, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвиД. препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необхоД.ст да спрат, когато възникне опасност за движението.

Разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП гласи – Чл.179, ал.(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., 2 изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП са на лице съществени процесуални нарушения които водят до отмяната на атакуваното НП. На първо място според съда в АУАН и НП не са посочени всички изискващи се реквизити съгласно чл.42 и 57 от ЗАНН по отношение нарушението описано в АУАН и НП. Според съда не е пълно описанието на това нарушение и не са посочени всички обстоятелства при които то е извършено. Съвсем общо е посочено, че нарушението се състои в управление на МПС от страна на жалбоподателя с несъобразена скорост, като са посочени всички възможни случаи визирани в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗдДвП. Тоест не е посочено точното обстоятелство с което жалбоподателят не е съобразил скоростта си на движение. Не е посочено и в какво се изразява опасността за движението. Всичко това е от изключително значение с оглед правото на защита на жалбоподателя. Същата грешка е пренесена и в НП.

Това води до отмяна на НП. В подкрепа на горното е и константната практика на АС – Хасково по Решение № 740/11.10.2018г. по АНД /к/ №637/2018г., Решение от 08.03.2017г. по к.а.н.д. №21/2017г. , Решение от 24.09.2015г. по к.а.н.д. №691/2015г. и др.

Следва да се посочи още, че видно от приетите по делото като писмени доказателства още едно НП № 23-1253-002332/14.11.2023 г. на ОД на МВР - Хасково, Сектор „ПП" – Хасково и акта на база на който е издадено постановлението, а именно АУАН Серия GA № 971092/05.11.2023 г., е видно, че в тях е посочено друго нарушение извършено от жалбоподателя със същият автомобил, в същият час 07.45 часа но на друго място бул.“Освобождение“ до №14. Тоест няма как според съда жалбоподателят едновременно да е извършил по едно и също време две нарушения на различни улици /места/.

Съдът намира, че АУАН и НП са съответно съставени и издадени от компетентни органи в кръга на тяхната компетентност, като се има предвид представената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.

По същество съдът намира, че по отношение на нарушението визирано в АУАН и НП, до колкото в него е посочено, че несъобразената скорост е във връзка със всички описани в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗдДвП обстоятелства, то това не се доказа по безспорен начин по делото. Нито един от свидетелите не конкретизира в разпита си, кое е обстоятелството довело до несъобразената скорост с него и съответно настъпилото ПТП. Тоест не се доказа с кое не се е съобразил при избиране на скоростта жалбоподателя, за да не може да спре при възникване на опасност и каква е била опасността. Коя е бил причината, атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на виД.ст или др.

Нещо повече двамата свидетели, които се явяват съответно актосъставител и свидетел 3 по акта, не са очевидци на извършеното нарушение. Те са констатирали ПТП, до колкото лекият автомобил БМВ, с peг. номер ********, е бил на място, но не са установили кой е управлявал същият.

Затова и съдът намира нарушението за недоказано, до колкото и двамата свидетели са установили само автомобила, който се е бил ударил в оградата на кръстовището, на ул.Строител и ул.Юндола, до дом №4. Те обаче по никакъв начин няма как да знаят каква е точната причина за настъпилото ПТП. Още повече че те не са установили и очевидци на ПТП-то, от които да установят обстоятелствата при които е станало.

Следва да се отбележи за пълнота, че до колкото и в АУАН и в НП се говори за несъобразена скорост, макар и да не става ясно със какво точно то правилно визираното нарушение е квалифицирано по чл.20, ал.2 от ЗДвП и правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.179, ал.2 от ЗДв.П., като е наложено наказание в законовите рамки.

Но въпреки всичко това следва НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на упълномощения по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Адвокат М. Т. за присъждане на разноски в негова полза, за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно искането за адвокатско възнаграждение на адв.Т. основателно в размер на 400 лева съобразно наложеното с НП наказание „глоба“ и с оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така, Хасковският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 23-1253-002141/08.12.2023г. на Началник група към сектор ПП при ОДМВР - Хасково.

ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на адвокат Милен Тенев адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.

Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

СЕКРЕТАР: /П.Н./

4