Решение № 106 от 04.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Х. Бл. К. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605844 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда № 443 от 13.10.2016 г., постановена по НОХД № 13477/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 133-ти състав, подсъдимият Н. А. П. е признат за виновен по обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.3 т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание в размер на 6 / шест/ месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от 3/три/ години. На основание чл.59 ал.1 и 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на НПК с постановление на прокурор, както и времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест”, а именно от 06.07.2022г. до 07.07.2022г. и от

14.07.2022г. до 08.12.2022г. , като един ден задържане и домашен арест се зачита за един ден лишаване от свобода. С присъдата, на основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил Н. А. П. да заплати на гражданския ищец О. И. И. сумата от 422,50 лв. /четиристотен двадесет и два лева и петдесет стотинки/ представляваща размера на уважения граждански иск, ведно със законната лихва от датата на увреждането 06.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е осъдил подсъдимият Н. А. П. да заплати в полза на СРС държавна такса в размер на 50 лв. за уважения граждански иск, както и на основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил подсъдимият да заплати разноските по делото, от които 905,80 лв. по сметка на СДВР и 450 лв. по сметка на СРС.

Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП, с оплакване за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Иска се изменение на присъдата в частта относно размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като същото бъде определено в размер 1/една/година лишаване от свобода. Според доводите в протеста размера на наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода е в несъответствие с предвидените в НК цели на наказанието, както и със степента на обществена опасност на дееца и други отегчаващи 1 отговорността му обстоятелства.

Срещу присъдата в срок е постъпила въззивна жалба от адвокат В. Г. С., в качеството и на повереник на гражданския ищец и частен обвинител О. И. И.. В нея се моли постановената присъда да бъде изменена в частта с наложеното наказание, като последното бъде увеличено. Иска се и изменение на присъдата в частта за разноските, като подсъдимият бъде осъден да заплати и разноските, направени от гражданския ищец и частен обвинител за адвокатско възнаграждение на повереника си. В допълнение към жалбата се излагат допълнителни съображение по отношение на увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказания лишаване от свобода, основани на целите на наказанието и наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Постановената от СРС присъда се обжалва от адв.П. Ч. – защитник на подсъдимия Н.

А. П., с искане за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. с чл.194 ал.1 от НК. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, респ. намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В допълнение към въззивната жалба са развити доводи, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано по явен и несъмнен начин, че липсват свидетели-очевидци, дактилоскопни следи, не са намерени и иззети от подсъдимия вещи, предмет на престъплението. Поддържа, че с оглед генералната и специалната превенция на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в минималния, предвиден в закона размер.

В протеста и в двете въззивни жалби няма искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста и моли да бъде увеличено наложеното на подсъдимия наказание от 6 месеца лишаване от свобода на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК бъде отложено за изпитателен срок от 3/три/ години. Допълнително аргументира искането в протеста в предвиденото в санкцията на чл.195 ал.1 от НК наказание в размер от 1 до 10 години лишаване от свобода. Счита, че след като с присъдата си СРС е определил размера на наказанието при условията на чл.54 от НК и не е приложил л.55 от НК, няма основание да се определи размера на наказанието лишаване от свобода под минимума от 1/една/ година лишаване от свобода.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител в съдебно заседание се присъединява към позицията на прокурора по отношение на доводите за увеличаване на размера на наказанието лишаване от свобода, но счита, че същото следва да бъде изтърпяно ефективно, с оглед тежестта на престъплението и наличието на други досъдебни производства срещу подсъдимия. Моли за изменение на присъдата и в частта на разноските, като се присъдят разноски за заплатен на повереника адвокатски хонорар.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като липсват безспорни и категорични доказателства за авторството на деянието, както и за време, място и начин на извършването му. Подсъдимият се присъединява към позицията на защитника си, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

Въззивният съд, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните и като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е извършил задълбочен, прецизен и внимателен анализ на доказателствената съвкупност по делото и правилно е установил фактическата обстановка.

Без да променя съществено изводите на районния съд, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. А. П.., ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. София, не е женен, с висше образование, работи в „Аквапартньор” ЕООД като консултант и е неосъждан.

Постоянният му адрес е в гр. ****, а настоящия адрес в гр. София, ул. ****. Липсват лоши характеристични данни според полицейския инспектор, обслужващ територията, в която е настоящия му адрес. Пострадалият О. И. И. живеел в недвижим имот, представляващ къща, находяща се в с. Панчарево, обл. София, в.з. „Градище“, ул. „****. Къщата се е охранявала 2 от фирма „СОТ 161“ посредством монтирана сигнално- охранителна техника СОТ и била снабдена с камери за видео наблюдение, посредством които имотът могъл да се наблюдава в реално време чрез приложение, инсталирано на мобилен телефонен апарат. На 02.05.2022 г. свид. О. И. и съпругата му заминали на почивка и къщата останала празна.

На 06.05.2022 г. около 21:25 часа подс. Н. А. П. се намирал в с. Панчарево обл.

София, в.з. „Градище“, ул. „Младежка“ пред номер 7. Подсъдимият се убедил, че къщата на св. И. била празна и решил да се облагодетелства по неправомерен начин, като проникне в имота и отнеме ценни вещи. В изпълнение на намерението си подс. П. влязъл в двора на къщата и забелязал дървена стълба, която подпрял на фасадата на къщата в близост до терасата на втория етаж. Покатерил с епо стълбата и по този начин, успял да се качи на терасата на втория етаж на сградата. Подс. П. рещил да проникне в помещението, което било спалня, като за целта разбил стъклопакета на вратата на терасата. При счупване на стъклопакета, подсъдимият се порязал и по рамката на разбитата врата попаднала негова кръв. Подс. П. влязъл в стаята, включил осветлението и решил да провери съдържанието им.

Свидетелят О. И. И. съхранявал в тези шкафове, свои лични вещи, включваши множество официални символи, плакети и награди, които му били връчвани, през годините преди да се пенсионира по различни поводи във връзка с изпълняваната от него служда. В чекмеджетата свидетелят И. съхранявал и ключове от друг негов имот, както и ключ от находящата се там каса. Подсъдимият Н. П. отворил шкафовете, в които се намирали кутии, съдържащи различни ордени и медали. Подсъдимият взел символ от директора по операциите на ЦРУ за заслуги на стойност 80 /осемдесет/ лв., 1 брой орден за „Вярна служба под знамената“ първа степен под формата на позлатен кръст с кръстосани саби и шлем на стойност 120 лв , 1 брой орден за „Вярна служба под знамената“ – 2 -ра степен във формата на сребърен кръст с кръстосани саби и шлем на стойност 90 лв , 1 брой орден за „Вярна служба под знамената“ – 3 -та степен във формата на сребърен кръст с кръстосани саби и шлем на стойност 80 лв,, като за целта ги извадил от кутиите им и ги прибрал в раницата си. Докато изваждал и прибирал вещите си на свидетеля И., подсъдимият забелязал връзка ключове, състоящи се от 2 броя секретни ключа на стойност 3,50 лева, 1 брой касов ключ на стойност 10,50 лева, 1 брой ключ за каса тип „сгъваемо ножче“ със секретен накрайник на стойност 24,50 лева и 1 брой секретен ключ марка “Abloy” на стойност 10,50 лв. Подсъдимият взел ключовете и също ги прибрал в раницата си, след което излязъл от дома на свидетеля И., по начина по който влязъл, след което напуснал имота.

Видно от заключението на назначената, изготвена и приета в хода на съдебното следствие съдебно-оценителна експертиза, стойността на инкриминираните вещи към момента на осъществяване на деянието е в размер на 422,50 лв /четиристотен двадесет и два лева и петдесет стотинки/.

Видно от заключението на назначената, изготвена и приета в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза, извършена по метода на ДНК профилиране, оставеният биологичен материал по рамката на разбитата врата се доказва, че е човешка кръв и същата принадлежи на подс. Н. А. П..

При тази фактическа обстановка СРС е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 от НК във вр. с чл.194 ал.1 от НК. От субективна страна СРС е приел, че подсъдимият е осъществил престъплението при форма на вината пряк умисъл.

Настоящата инстанция споделя фактическите констатации, направени от СРС. Срещу установяванията по фактите няма доводи както в протеста, така и в двете въззивния жалби – на подсъдимия и на частния обвинител и граждански ищец.

Първоинстанционният съд е извършил задълбочен, прецизен и внимателен анализ на доказателствената съвкупност по делото и правилно е установил фактическата обстановка, като именно с оглед последното СГС формира изводите си от фактическа страна, без да променя съществено тези на първоинстанционния съд. Фактическите констатации на проверяваната инстанция са обосновани и почиват на правилен анализ на доказателствения материал.

Въззивният съдебен състав намира изводите на СРС от правна страна за правилни, съответни на установената по делото фактическа обстановка.

Правилно

3 първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 от НК във вр. с чл.194 ал.1 от НК. Правилно е прието наличието на квалифициращите признаци по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 от НК, а именно извършване на престъплението чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, доколкото за проникване в чуждото жилище подсъдимият е счупил стъклото на вратата на терасата на стая/ спалня/, намираще се на втория етаж на къщата, а за да достигне до втория етаж подсъдимият е използвал дървена стълба, която правилно СРС е определил като техническа средство по смисъла на чл.195 ал.1 т.4 от НК. Противно на доводите в допълнението към жалбата на защитника на подсъдимия безспорно са установени времето, мястото и начина на отнемане на вещите, предмет на престъплението, вкл. и часа на извършването му, вследствие на постъпил в СОТ сигнал за проникване в охраняем обект.