Решение № 4093 от 21.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4093 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330104966 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Н. Т. Д., ЕГН: **********, чрез адв. Г. К., със съдебен адрес: ** ** **** ****************, е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр.

София, бул. „Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху нея, от предявяване на иска- 18.03.2024 г., до окончателно й изплащане.

В исковата молба е посочено, че на 06.03.2017 г. спрямо ищеца било образувано ДП № 30/ 2017 г. по описа на „Криминална полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 1699/ 2017 г. на РП- Пловдив, за престъпление по чл. 209 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Определена му била „парична гаранция“ в размер на 3 000 лева, като се извършили множество процесуално- следствени действия. На 17.03.2019 г. с постановление на прокуратурата наказателното производство било изцяло прекратено. В резултат на повдигнатото обвинение ищецът претърпял множество неимуществени вреди- в личен, семеен и обществен план. Самочувствието му било занижено, процесът станал известен в обкръжаващата го среда, репутацията му била нарушена, не знаел дали хората ще го приемат както по- рано, мислел си, че ще го изолират. Напрежението му се отразило сериозно на близките му хора, чувствал се неуверен и потиснат. В резултат на тревогите и притесненията пострадал и професионалният му живот. Претърпените неимуществени вреди оценява по справедливост на сумата от 10 000 лева, като моли и за присъждане на разноските по делото.

1

В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска. Представя се и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен. Твърди се, че не ставало ясно от твърденията на ищеца дали му е било предявено обвинение, нито пък бил конкретизиран периодът на увреждането. В случая не бил осъществен фактическият състав на нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, защото наказателното производство било прекратено поради недоказаност на обвинението, а отговорност по ЗОДОВ за прокуратурата не можела да възникне на това основание, като нормата не можело да се тълкува разширително. Възразява се срещу размера на претендираното обезщетение, който бил прекомерно висок- 25 000 лева и не бил в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, критериите за справедливост, икономическият стандарт в страната и съдебната практика. По случая имало само ДП, мярката за неотклонение не била тежка, нямало други ограничения спрямо лицето. Моли за отхвърляне на иска. В с.з. чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № 30/ 2017 г. по описа на „Криминална полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 1699/ 2017 г. на РП- Пловдив, приключило с постановление от 17.03.2019 г. за прекратяване на наказателното производство.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 25.09.2024 г.). Св. Ю.Т.М.- позната на ищеца, посочва, че той винаги заемал висока позиция в обществото, познавала го служебно, работел в застрахователен офис. Не знаела за какво точно било образувано спрямо него производство, но усетила промяна в поведението му- станал неспокоен, имал притеснения, като отдавала това безпокойство на разследването. В резултат си затворил офиса и пункта за технически преглед.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 209 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана 2 отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По делото е разпитан един свидетел- служебно позната на ищеца, която описва емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес.

За да е основателен и доказан искът за неимуществени вреди обаче, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, като основно свидетелските показания са в тази насока.

Следва да се има предвид, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (затвореност в себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния му избор. В тази връзка несигурността и нарушеното спокойствие не могат да се дължат само на незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението.

За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но свидетелят не посочва да е имало негативно отношение от страна на близки и околните, нито обвинението от прокуратурата да е накърнило авторитета му или пък близки и познати са се отдръпнали от него само, защото той е бил обвинен. Личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това положение няма 3 как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие за съответния период от време, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението. Няма доказателства за влошаване на здравословното му състояние, като обичайните страдания, свързани със стрес и притеснения, които е преживял, не са били нито толкова продължителни, нито пък с голям и силен интензитет, че да мотивират присъждане на пълния размер на обезщетението.

Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но в процеса не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.

Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуалноследствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. ДП, водено срещу ищеца, е образувано на 06.03.2017 г., а постановлението за прекратяване е от 17.03.2019 г. Ищецът е дал обяснения, предявявано му е разследването, била му е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“, без по отношение на него не са прилагани каквито и да е ограничения от страна на разследващите в свободното му придвижване. Самото разследване в досъдебната фаза е приключило за срок от около две години общо, като продължителността на процеса не се е дължала на неоснователното бездействие на служителите на ответника, а изцяло на обективни причини, свързани със събиране на доказателства (писмени и гласни) за разкриване на обективната истина и извършване на различни процесуално- следствени действия.

Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, несигурност от изхода на разследването, трябва да бъдат овъзмездени. Същото обаче следва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост, икономическите условия на живот, продължителността на разследването и на база анализа на събраните доказателства, както и при отчитане на принципа, че обезщетението в подобни дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 2 000 лева, като искът до пълния предявен размер от 10 000 4 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Принципно началният момент на законната лихва следва да бъде присъден от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, защото до този момент не са доказани предпоставките за присъждане на обезщетение, тъй като до окончателното приключване на ДП няма хипотеза на незаконно обвинение. По исковата молба обаче сумата се претендира от завеждане на делото18.03.2024 г., от когато и тя следва да се присъди.