Решение № 293 от 25.07.2024, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 568/2023
- Вид
- Решение № 293
- Подписан
- 25.07.2024
- В сила
- 01.06.2026
- Състав
- ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 293 гр. гр.Велинград, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д. като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20235210100568 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Предявени са „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, с ЕИК 812115210, със седалище и адрес ма управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген.
Владимир Вазов" № 3, представлявано от инж. Г.Г. - Изпълнителен директор срещу „САТМАР ДВЕ“ ЕООД с ЕИК 206425896 с представител Р. Д. Г. - със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, п.к. 4600, кв.Чепино, ул. „8ми Март " № 38, искове с правно основание искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска от съда да осъди Р. Д. Г. да им заплати, сумата от 136.58лв., представляваща главница и сумата от 4.41 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 06.11.2022 г. до 06.04.2023 г., с изключение за периода на действие на извънредно положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., за който не претендира лихва, както и лихвата от датата на подаване на заявлението- 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 160/18.04.2023 г., по гр.д. № 339, по описа ВРС за 2023г.
Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение № 1
160/18.04.2023 г., по гр.д. № 339, по описа ВРС за 2023 г., срещу ответника, като в срока по чл. 414 ГПК последният е депозирал възражение, поради което в срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящия иск. Излага се, че е клиент на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабдяван обект, а именно: водоснабден имот с административен адрес в с. Лозенец, общ. Царево, ул. „Велека“ №11 и със заведена партида в базата данни е абонатен № 241365. В полза на ответника е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги“ от момента на придобиване на правото на собственост върху описания в т. 1 от обстоятелствената част на настоящата искова молба водоснабдяван обект, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба 4/. Съгласно Общите условия за процесния период отчитането на водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта, сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер.
Този баркод представлява директна връзка с базата данни на дружеството, който индикира. че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не успява да влезе в имота, същият набира на самото устройство режим „служебно отчитане“.
Съществува и възможност за т.нар. „самоотчет", когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните но водомерните си устройства и това се записва в програмния продукт на ВиК оператора, като „от клиента". Начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверява от представената към настоящата искова молба заверено копие от справка- извлечение, в която са отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане, както и съответния режим на работа на електронното устройство. За процесния период 14.08.2021 г. до 16.11.2021 г. е издадена фактура № 0044245396/06.11.2021 г. на стойност 136,58 лева. На основание чл. 44 от Общите условия потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора, което е в размер на 4 .41 лева дължимо за периода от 2
06.11.2022 г. до 06.04.2023 г.. Предвид изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответника изразява становище, че исковата молба страда от нередовности, подробно посочени в отговора. Поддържа се, че ответникът не е пасивно легитимиран по претенцията, тъй като е придобил собствеността върху водоснабдения имот посредством Постановление за възлагане на недвижим имот с изх.№07510/24.03.2021г.,по изп.д.306/2020г. на ЧСИ с рег.№805, Станимира Николова, с район на действие Окръжен съд Бургас, което постановление е вписано в служба по вписванията гр. Царево, с вх.рег.№2024/03.09.2021г., акт №80, том 7. Въпреки придобитото право на собственост, не е бил допускан до имота от предходните собственици, поради което на 07.09.2021г. е поискано от съдебния изпълнител, извършил публичната П., да бъде извършен въвод във владение, като съдебният изпълнител е извършил поисканото изпълнително действие на 15.11.2021г., за което съставил Протокол за въвод във владение на недвижим имот изх.
№30542/15.11.2021г. При съставянето на споменатия по-горе протокол, съдебния изпълнител е записал в него и показанията на водомерните устройства и електромерите. От същия е видно, че към 15.11.2012 г., в 16:10 часа водомерът е бил със следните показатели: 0064118. От представената по делото справка-извлечение се установява, че към 17.11.2021г. при отчитане показанията на водомера същите са били 641, т.е. от датата на предаване на имота на доверителят ми -15.11.2012г., в 16:10, до датата на отчитане на водомера от „ВиК" ЕАД гр. Бургас, не е имало друго потребление. Предвид изложеното поддържат, че ответното дружество не е било собственик или ползвател на процесния имот, за процесния период от 14.08.2021г. до 16.11.2021г. не е бил титуляр на партида за процесния водоснабден имот, в ищцовото дружество и не е потребил, начислените в процесната фактура количества вода, както и да е ползвали ВиК услуги по отвеждане и пречистване на отпадни води за процесния имот. Поради изложеното моли да се отхвърлят изцяло предявените претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
3
По иска с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД За основателността на претенцията в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. че между него и ответника е налице валидно облигационно отношение по договор за ВиК услуги; 2. че е изправна страна 3. размера на дължимите услуги.
Ответникът следва да докаже възраженията си срещу възникването и съществуването на процесните задължения.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал.1 и ал.2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на с. Лозенец е ищцовото дружество "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – гр. Бургас.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал.2 и ал.3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР. Съответно според нормата на чл. 8, ал.5 от Наредбата новите потребители приемат общите условия със сключването на писмен договор за присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи. От друга страна съгласно чл. 9а от Наредбата, промяната на носителя на правото 4 на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект, има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Съгласно § 1 от ДР на Наредбата т. 2, б. в, нов потребител е купувач на съществуващ и присъединен към водоснабдителната и/или канализационната система обект.
По делото не се твърди и не се доказва ответното дружество да е сключило писмен договор с ищцовото дружество, а още по- малко се установява датата, на която това е станало. От друга страна не се установява и датата, на която е открита партида на ответното дружество при ищцовото, от която пък датата промяната в собствеността има действие спрямо В и К оператора. Ето защо не може да се приема за установено, че към процесния период макар и ответното дружество да е било собственик на процесния имот на основание постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 07510/ 24.03.2021 г., на ЧСИ рег. № 805, с район на действие Окръжен съд Бургас, влязло в сила на 11.08.2021 г., то е било обвързано от ОУ на ищцовото дружество и респективно в облигационни отношения с него, поради което само на това основание предявения иск следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се посочи, че видно от протокол за въвод във владение на недвижим имот изх. № 30542/15.11.2021 г. на ЧСИ рег. № 805, район на действие Окръжен съд Бургас, въвод във владение е направен на 15.11.2021 г., откогато ответникът реално е започнал да ползва услугите на ищцовото дружество, като към този момент е видно, че показателите на водомера са сочели изразходвано количество вода 641 м3. От друга страна от представената справка извлечение се установява, че за процесния отчетен период се претендират изразходвано количество от 102 м3, които представляват разликата между нов отчет от 17.11.2021 г. - 641 м3 и стар отчет от 14.08.2021 г. – 539 м3. Следователно от доказателствата по делото се установява безспорно, че от ответното дружество се претендират задължения, които са възникнали за предоставени В и К услуги на предишния собственик на водоснабдения имот, доколкото преди въвода във владение новият собственик реално не е имал достъп до имота, респективно до В и К услугите, които се предоставят за него, като съдът намира, че не са събрани доказателства обосноваващи извод да са налице предпоставките за ангажирани на отговорността му за възникнали задължения в лицето на предишния собственик на водоснабдения имот.
5
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото не са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди, като ищцовото дружество следва да понесе последицата от неизпълнението на процесуалното му задължение да установи пълно и главно, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за ВиК услуги, поради което предявеният главен иск следва да се отхвърли изцяло.
По иска с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД
За основателността на претенцията в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. възникване на главното парично задължение; 2. настъпване на неговата изискуемост; 3. момента, от който ответникът е изпаднал в забава.