Решение № 107 от 20.04.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Карлово, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20215320101420 по описа за 2021 година

Производството е по искова молба от „Д. З.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес управление: гр. С., бул. „К. А. Д.“ № **, със законни представители Д. Х. Д. и Р. Ц. Д., чрез юрк. В. Я., против Н. Е. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К., обл. П., ул. „Т. К.“ № *.

В исковата молба се твърди, че на 08.08.2017 г. в гр. К. на ул. „В. К.“ до №*, било реализирано пътнотранспортно произшествие, при което Е. Т.

К., в качеството си на водач на л. а. „М. * ***”, с peг. № *******, негова собственост, при движение назад, не се убедил, че пътят зад него е свободен и ударил паркиран л.а. „О. В.“, с peг. № ** **** **, собственост на Е. Л. Г., паркиран от Л. Г. П.. След настъпване на ПТП, Е. К. напуснал местопроизшествието преди идване на органите за контрол на движение по пътищата.

След сигнализиране на органите на РУ-К. - ОДМВР-П. за настъпилото произшествие и след установяване от тях на напусналия водач, компетентно длъжностно лице съставило Протокол за ПТП № 1623734 от 09.09.2017 г. В Протокола било констатирано, че вината за настъпилото произшествие е на водача на л.а. „М. ****”, с peг. № ********- Е. К. Т.. За 1 извършените нарушения на правилата по ЗДвП, на виновния водач – Е. К., бил съставен АУАН № 120526.

Твърди се, че по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, полица № BG/08/116002744035, със срок на валидност от 02.11.2016 г. до 01.11.2017 г., покриващ отговорността на водача на л.а, „М. ****”, с peг. № ** **** **, увреденото лице, чрез упълномощено лице завело в „Д. З.” АД щета № 210265887 от 12.09.2017 г. за изплащане на полагащото му се застрахователно обезщетение за нанесените имуществени вреди. След направен оглед на л.а. „О. В.“, с peг. № ** **** **, и изготвен опис-заключение за вредите по него, за възстановяване на нанесените щети по увредения автомобил, по експертна оценка било определено обезщетение в размер на 302.70 лева. На 25.09.2017 г. било изплатено на Е. Л. Г. застрахователно обезщетение в размер на 302.70 лв.

Твърди се, че съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, „Д. З.” АД има право да претендира посочената сума от виновния водач. С оглед смъртта на Е. Т.

К., настъпила на 01.04.2019 г., отговорност за неговите задължения носел неговият наследник – синът му Н. Е. К.. С писмо с изх. № 310017600 от 03.07.2020 г. и с писмо с изх. № 310023786 от 15.12.2020 г. от ищцово от дружество поканили ответника в 15-дневен срок от получаване на поканите доброволно да възстанови платеното застрахователно обезщетение, но писмата били върнати в цялост с отбелязване, че същите не са потърсени от адресата. С оглед тези обстоятелства, от името на „Д. З.” АД било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 979/2021 г., по описа на Р. с. - К.. С разпореждане на съда искането за издаване на заповед за изпълнение по посоченото дело срещу ответника Н. Е. К., било уважено. Поради подадено възражение по чл. 414 от ГПК и след дадени от съда указания, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на съществуването на вземането за заплатено застрахователно обезщетение.

Ищцовото застрахователно дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от общо 302.70 лв. (триста и два лева и седемдесет стотинки), представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 210265887, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на 2 заявлението – 21.06.2021 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, за което по ч. гр. д. №979/2021 по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Претендират се разноските по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът, оспорва иска като допустим, но неоснователен. Счита, че не отговаря за задълженията на Е. Т. К., поради това, че с договор за продажба на наследство по реда на чл. 212 от Закона за задълженията и договорите от 23.05.2019 г., продал цялото наследство, оставено му от същия на търговско дружество „А.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: общ. Столична гр. Н. И. ****, ул. „Л. п.“ № **, вписано в Агенция по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ с ПИК: ***********.

При Договорът бил сключен преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК от ищеца през 2021 г., като била спазена формата по чл. 212, ал. 2 от ЗЗД, а подписите на продавача и купувача били нотариално удостоверени.

Твърди, че съгласно чл. 212 от ЗЗД наследникът може да продаде своята наследствена част изцяло, без да посочи предметите на наследството. В този случай той обезпечава самото свое качество на наследник. Продажбата обхваща всички права и задължения по наследството като съвкупност. Върху купувача по силата на продажбата преминават всички имуществени права и задължения във връзка с прехвърлената част от наследството спрямо другите наследници и спрямо третите лица. Прехвърлянето обхващало тези права и задължения, които наследникът е имал в качеството си на наследник по времеоткриването на наследството /тълкувателно решение № 137а от 17. XI.

1955 г., ОСГК. решение № 125 от 25.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2325/2016 г„ II г. о. /.

Твърди, че към датата на откриване на наследството на Е. Т. К. в наследствената маса са били включени процесиите задължения към ищеца, тъй като смъртта на наследодателя е настъпила след тяхното възникване – датата на пътнотранспортното произшествие - 08.08.2017 г. Поради това тези вземания били предмет на наследствената маса и се включвали в наследствената съвкупност прехвърлена с договора за покупко-продажба на наследство.

Твърди, че обект на договора по чл. 212 ЗЗД са всички права и задължения на наследодателя, които са били налице към момента на 3 откриване на наследството и са приети от наследника - продавач по чл. 212 ЗЗД, тъй като с приемане на наследството имуществените права и задължения от наследодателя преминават върху наследника. В случая тези задължения на наследодателя били прехвърлени на купувача по договора от 23.05.2019 г. и за тях отговорност носел приобретателят. Договорът бил сключен в предписаната от закона форма и купувачът придобил правата и задълженията, които продавачът е придобил по наследство. Договорът бил вписан и имал действие и по отношение на трети лица /чл. 212, ал. 3 ЗЗД/.

Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция на „Д. З.” АД и да му присъди разноските по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, вр.чл. чл. 60, ал.1 ЗН.

От приложеното ч. гр. дело № 979/2021 г. по описа на РС К. е видно, че по заявление на ищцовото дружество от 21.06.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е била издадена Заповед № 524/01.07.2021 г., с която е разпоредено Н. Е. К. да му заплати следните суми:

302.70 лв. – главница; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 21.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;

25.00 лв. – разноски по делото за внесена държавна такса; 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от платено от „Д. З.“ АД застрахователно обезщетение по щета № 210265887, което на осн. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач Е. Т.

К., а след неговата смърт – от наследника му Н. Е. К..

Срещу заповедта в срок е постъпило възражение от ответника (тогава длъжник), поради което съдът, на осн. чл.415, т.2 от ГПК, е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу него. Искът е допустим, предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

4

За уважаването му ищецът е следвало да да установи, че на сочената в исковата молба дата е настъпило пътнотранспортно произшествие, по описания в молбата начин, време и място, с участието на посочените лица; че с наследодателя на ответника са били обвързани от валидно правоотношение по „ГО“, през време на което е настъпило застрахователно събитие; че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между действията на наследодателя на ответника и реализираното застрахователно събитие; че наследодателят на ответника е напуснал мястото на ПТП; че в резултат на същото са причинени описаните щети; че застрахователят-ищец е заплатил стойността на имуществените вреди в полза на собственика на увредения автомобил. Ответникът от своя страна е следвало да докаже всички възражения, въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск – че задължението на наследодателя му не се намира в неговия патримониум, поради сключен на 23.05.2019 г. договор за продажба на наследство по реда на чл. 212 от ЗЗД.

По делото е прието за безспорно, а и се установява от приложените писмени доказателства, че процесното транспортно произшествие е настъпило на датата, мястото и по механизма, описани в исковата молба.

Установи се наличие на валидно застрахователно правооотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил „М. ****”, с peг.

№ ***** **. Страните не спорят и относно размера на исковата претенция, както и за това, че застрахователят ищец е заплатил стойността на имуществените вреди в полза на собственика на увредения при ПТП лек автомобил – Е. Л. Г..

От изложеното дотук е видно, че фактическият състав на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ по отношение на водача на л. а. „М. * ***“, с peг. № ** **** ** – Е.

Т. Т., е изпълнен.

От Удостоверение за наследници изх. №23.06.2020 г. на Община К. е видно, че Е. Т. Т. е починал на 01.04.2019 г., а негов единствен наследник е синът му – ответникът Н. Е. К..

Спорният и релевантен за изхода на делото въпрос е дали по силата на универсалното правоприемство Н. Е. К. е станал длъжник на третото лице, спрямо което и наследодателят му е бил длъжник – „Д. З.“ АД.

5

От представения с отговора на исковата молба заверен препис от договор за продажба на наследство по реда на чл. 212 от Закона за задълженията и договорите е видно, че на 23.05.2019 г. /преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.06.2021 г./ ответникът е продал цялото наследство, оставено от баща му Е. Т. Т. на търговско дружество „А.“ ЕООД – гр. С..

Продажбата на наследство е договор, с който наследникът -продавач прехвърля на купувача съвкупността от правата и задълженията, които е наследил срещу определена цена. За да е действителен, той следва да е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В разглеждания случай формата за действителност е спазена и договорът е породил действие от този момент – 23.05.2019 г. В резултат на това цялото наследство като съвкупност от права и задължения е прехвърлено от наследника-продавач на третото лице-купувач, включително и вземането на „Д. З.“ АД спрямо Е. Т. Т..

Тоест, купувачът на наследството „А.“ ЕООД – гр. С. също се явява длъжник на ищцовото дружество, защото той поема правата и задълженията.

Придобиването обаче на задължението от купувача не става по пътя на универсалното, а на частното правоприемство. Затова не може да се заменя длъжникът – наследник с длъжника – купувач без съгласието на кредитора – третото лице. Ето защо в случая ще бъде налице правната фигура на встъпване в дълг – чл. 101 ЗЗД, като продавачът и купувачът на наследството ще отговарят спрямо третото лице - кредитор солидарно. Това е така, защото при частното правоприемство, каквото без съмнение съставлява договорът за продажба на наследство, не е възможно да се сменят длъжниците без съгласието на кредитора. В противен случай са застрашени неговите интереси – наприемр наследникът, който отговаря с цялото си имущество за задълженията на наследодателя, би могъл да се смени с неплатежоспособен купувач, за да избегне принудителното изпълнение върху своето лично имущество.