Решение № 998 от 12.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. Пловдив, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20225300500544 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение № 262680/30.12.2021г. на Пловдивския районен съд, Х-ти гр. с., постановено по гр. д. №15916/20г., с което се обявава за нищожен, на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК – противоречие със закона, по иска предявен от М. С. Б. ЕГН ********** с адрес *** против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: *** договора за заем № ***/18.02.2019г.

Жалбоподателят „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** счита обжалваното решене за недопустимо и моли съда да го обезсили като при условията на евентуалност моли съда да го отмени като неправилно по съображения, изложени в жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваeм а т а М. С. Б. ЕГН ********** чрез адв. Е.И. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал2 от ЗАдв.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Относно възражението за недопустимо решение. Според жалбоподателят обжалваното решение е недопустимо, защото съдът не е съобразил, че нищожността на отделна част от договора не влече нищожност на целия договор, когато тя е заместена 1 по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недейстиветелните ú части. Всъщност това са възражения против правилността на първоинстанцционното решение, но не може да обоснове неговата недопустимост. Ето защо решението е допустимо и спорът следва да се разгледа по същество.

От представения по делото препис от договор за потребителски кредит № ***се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. ***предоставя 2 000лв. със срок на кредита 24 месеца, при годишен лихвен процент 38.30% и годишен процент на разходите 49.89%. Освен тези суми кредитополучателят В.И. Ч., която в договора е назована като клиент, следва да заплати и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер на 1 932лв.

Кредитополучателят прави възражения за нарушаване на нормите на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 1 0 от ЗПК свързани с размерите на годишния процент на разходите и предварителната информация във връзка с параметрите на договора.

Според нормата на чл. 19, ал.1 от ЗПК в ГПР се включват и всякакъв вид възнаграждения, каквото безспорно е и възнаграждението за обсъждания пакет за допълнителни услуги. След като този вид разходи следва да бъде включен в ГПР, но това не е направено в процесния договор, то реалния му размер е по – голям от размера посочен в чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Тук следва да се добави и обстоятелството, че в самия договор за потребителски кредит на стр.1 изр. последно е посочено, че кредиторът не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита, а в т.1 от споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е уговорено, че първата услуга, за която се дължи обсъжданото възнаграждение е за точно обратното на посоченото в договора, а именно за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит.

Относно размерът на годишния процент на разходите пред въззивния съд бе прието заключение на счетоводна експрертиза с вещо лице М. А., от чието неоспорено заключение се установява, че при месечна вноска от 200.43лв., включваща стойността на пакета за допълнителни услуги ГПК е равен на 170%.

Изложеното налага извода, че такъв размер на годишния процент на разходите надхвърля максималния размер посочен в нормата на чл. 19, ал.4 от ЗЗП и затова посечата клауза от процесния договор е недействителна по смисъла на чл. 22 от ЗПК.

Ето защо исковът е основателен и следва да се уважи.

Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да разноски на адвокат Е. И. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 427лв.,както е поискано в сипсъка 2 на разноските, като възражението за прекомерност на размера на възнаграждението е неоснователно доколкото посочения размер е под минимално предвидения в Наредба № 1/09.072004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262680/30.12.2021г. на Пловдивския районен съд, Х-ти гр. с., постановено по гр. д. №15916/20г.

ОСЪЖДА ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** заплати на адвокат Е.Г. И., с личен номер **********, с адрес *** сумата 427 (четиристотин двадесет и седем) лева възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3