Решение № 682 от 20.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Б., 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

ЕмИ. Дончева при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело ***0221200500597 по описа за 2022 година съобрази следното:

Второинстанционното производство е образувано по жалба на И. Г. П., ЕГН **********, адрес гр. Б., *** от

25.03.2022 г., постановено по гражданско дело № 529 от 2018 г. на Районен съд Г.Д., с което е отхвърлен искът му, предявен срещу Б. П. Т., ЕГН **********, адрес гр. С., ж. к. „Д.“, ***, за признаване за установено по отношение на последния, че П. е собственик, на основание давностно владение, на част от поземлен имот в с. Д., общ. С., обл. Б.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Имало повърхностен анализ на събраните по делото гласни доказателства и явен субективизъм при тяхната оценка, което довело до неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд не извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, не обсъдил в цялост и обективно показанията на всички свидетели, а интерпретирал само отделни части от тях, не отчел евентуалната заинтересованост на част от свидетелите, водени от страна на ответника, и неправилно кредитирал показанията на едни свидетели за сметка на показанията на други по изцяло несъстоятелни аргументи, в резултат на което достигнал до неправилен извод, че ответникът е придобил процесния имот по силата на осъществявано от него давностно владение. Съдът се ограничил до посочването на отделни фрагменти от показанията на свидетелите на ответника и на ищеца, без да извърши цялостен техен анализ и преценка дали същите са базирани на преки и непосредствени впечатления, доколко са безпристрастни, логични и последователни, дали се 1 подкрепят от останалите доказателства по делото и доколко с тях се установяват всички факти, свързани с давностното владение. Нямало никакво протИ.речие в показанията на свидетелите на ищеца относно съседите на имота - и двамата посочили идентични лица за съседи, както и че в долната си част имотът граничи с дере. Съдът ги обсъдил избирателно и извън контекста на казаното. Той ги анализирал изолирано и без да държи сметка за фактите по делото. Опитите му, чрез частично и превратно тълкуване и интерпретиране на гласните доказателства, да дискредитира ищцовите свидетели и да придаде по-голяма достоверност на показанията на свидетелите на ответника, будели недоумение и представлявали явна проява на субективизъм. Съдът тенденциозно и изолирано интерпретирал показанията на свидетелката Л. относно ограждането на имота с колчета и неправилно приел, че от нейните показания не става ясно как са се установили границите на имота и дали изобщо процесната реална част е включена в тези граници. При прочита на показанията на свидетелката Л. ставало видно, че границите на имота са установени така, както ги е ползвал ищецът, и че несъмнено включват и спорната реална част. Липсвали каквито и да е мотиви защо съдът кредитира показанията на свидетеля С.. В показанията на свидетелката М. не се съдържали никакви данни тя редовно да е посещавала имота, за да знае кой го обработва и владее. Не било ясно по какви пътища на логиката съдът е достигнал до извода, че сламената шапка, ботушите и прякора „Г.“ на ответника сочат на осъществявано от него давностно владение по отношение на процесния имот. Не била отчетена липсата на преки и непосредствени впечатления у ответниковите свидетели за целия процесен период, както и че обстоятелствата, заявени от тях, са изцяло по данни на самия ответник. От показанията и на двамата свидетели на ищцовата страна по безспорен начин се установявало, че от 1997 г. насетне ищецът упражнява фактическа власт върху имота явно, трайно, непрекъснато и необезпокоявано от други лица. Доказало се наличието на всички признаци на давностното владение, обуславящи извод за осъществяване на това придобивно основание в полза на ищеца. Установило се, че последният явно е демонстрирал намерението си за своене на процесния имот по отношение на всички други лица и винаги е проявявал собственическото си отношение към него, като е възложил поддръжката му на трети лица, оградил е същия, почиствал и поддържал го е при посещенията си в селото и ясно е показвал, че счита този имот за свой. Извършеният неправилен анализ на гласните доказателства по делото от първоинстанционния съд довел до формирането на погрешен извод, че ищецът не е доказал с убедителни доказателства твърдяното от него давностно владение, което пък от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон и до постановяване на неправилен и несправедлив съдебен акт.

Съдът неправилно изследвал и се произнесъл по въпроса относно законосъобразното възстановяване на собствеността върху притежавания от ищеца недвижим имот в полза на наследниците на Е.Н.М.. Ищецът не претендирал собственост на основание успешно приключила реституция и наследствено правоприемство от Е.М.. Постановеното възстановително решение било въведено в производството единствено като начален момент на давността в полза на ищеца, тъй като именно от реституирането на имота същият е индивидуализиран и от този момент е възможно да тече придобивна давност за него. Ето защо всички доводи на съда, касаещи проведеното реституционно 2 производство и събраните в тази връзка доказателства, били изцяло неотносими към спора. Нямало обсъждане и произнасяне по направеното от ищеца оспорване на принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот в патримониума на праводателите на ответника. Последният не установил и доказал, че тези негови праводатели по извършената прехвърлителна сделка са били собственици на прехвърляния имот. Сделката нямала транслативен ефект.

Невъзможно било към 1998 г. праводателите на ответника да са придобили имота по давност, тъй като същият е индивидуализиран за първи път с решението на ПК С. през 1997 г. До възстановяването му не била текла давност. Неправилни, необосновани и в протИ.речие с доказателствата по делото били изводите на съда, че от закупуването на имота само и единствено ответникът е осъществявал фактическа власт върху него с явно изразено намерение за своене, в резултат на което е придобил собствеността върху същия по силата на давностно владение.

Дори и ответникът да е осъществявал владение, то не е било постоянно. Имотът бил изоставен вече 3-4 години, което сочело, че владението на ответника е прекъснато. Събраните по делото доказателства водели до единствен обоснован извод, че ищецът е собственик на процесната реална част на наведеното от него придобивно основание - давностно владение, както и че ответникът неоснователно оспорва правото му на собственост на тази част. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на положителната установителна претенция.

Подаден е отговор от въззиваемия. В него се изтъква, че атакуваното решение е законосъобразно, правилно и обосновано. Преценката на свидетелските показания била извършена в съвкупност с всички доказателства по делото. В разписния лист към регулационния план на с. Д. от 1930 г., като собственик на процесната реална част бил записан наследодателят на праводателите на ответника, а от 2004 г. самият ответник. От заключението на вещото лице се установило, че с. Д. е обявено за исторически и архитектурен резерват, уличната и дворищната регулация не се прилага и терените се владеят в имотни граници. Решението на ПК

С., издадено в полза на наследниците на

Е.М., било нищожно/незаконосъобразно, тъй като за възстановяване били заявени само 4 дка в м. „Д.“, а пък се реституирали над 8 дка. В действащия и към момента регулационен план на с. Д. от 1930 г., имотът, възстановен от ПК, никога не бил съществувал като площ, конфигурация и граници. Изложените в жалбата доводи за неправилна интерпретация на свидетелските показания и избирателното им тълкуване, били бланкетни и неверни и се опровергавали от събраните по делото писмени доказателства. Правилно решаващият съд приел, че от показанията на свидетелите на ищеца, че само той е „ползвал имота“ от 1997 г. насам, не може да се направи категоричен извод за осъществен фактически състав на владението.

Липсвала всякаква правна и житейска логика, при условие, че се твърдяло, че ищецът владее целия имот от 1997 г., той да се снабдява с два нотариални акта по давностно владение, в различни периоди от време, за идеални части. Свидетелите, доведени от него, дали различно описание на имота. Твърденията в жалбата, че съдът неправилно и избирателно е интерпретирал показанията на свидетеля Х., че през имота минава дере, били неверни. Показанията на допуснатите до разпит свидетели на ищеца били непълни, неясни, откъслечни и не установявали по 3 категоричен начин фактическия състав на владението и своенето на имота. От разпита на допуснатите на ответника свидетели се изяснило, че същият е установил фактическа власт върху имота още през 2004 г. и го владее като свой.

Никой не оспорвал собствеността му и не прекъсвал владението му. Последното било явно и необезпокоявано. Впечатленията на ответниковите свидетели били преки, непосредствени и безпристрастни и опровергавали напълно твърденията на ищеца за придобиване на процесната реална част от имота по давност. Неверни били твърденията на въззивника, че инициираните от ответника административни процедури били само индиция за субективното му отношение към имота.

Предприемането на действия по промяна на статута на имота и издаване на скици и визи за проектиране представлявало осъществяване на владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Изводът на съда, че от анализа на събраните по делото доказателства не се установява, че ищецът е владял процесния имот за период от време, който да го направи собственик на твърдяното в исковата молба придобивно основание - давност, бил правилен и обоснован. Ответникът отрекъл правото на ищеца, като по предвидения процесуален ред посочил и доказал фактите, които опорочават твърдяното от ищеца придобивно основание. Моли се за потвърждаване на обжалвания акт на районния съд.

Третите лица-помагачи не са взели отношение по жалбата.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими.

Не са събирани нови доказателства.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Претенцията на ищеца се основава на придобивно давностно владение. На същото се базират възраженията на ответника, който поддържа, че праводателите му са били владелци на спорната площ, а след продажбата той е осъществявал фактическата власт върху нея.

Според правната доктрина - „Придобиване по давност на недвижими имоти“ от Ц.П., Нов български университет, С., 2015 г., стр. 68-77 - придобиването по давност е един от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за придобиване на правото на собственост /titulus acquirendi/. То е институт на вещното право. Фактическият състав на придобивната давност включва упражняването на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с извършването на активни, външно обективирани действия, от които може да се направи изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху конкретен имот като свой собствен. Придобиването по давност е оригинерен придобивен способ. Владелецът придобива правото на собственост не от друг правен субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето лице. Придобиването по давност следва да се определи като правомерно юридическо действие. Фактическият му състав включва владение, изтичане на определен срок и позоваване пред съд или нотариус. В този смисъл същият може да бъде определен като смесен /хетерогенен/. Обект на придобиване са само вещни права. Функцията на придобивната давност, найкратко казано, е да приведе правното положение в съответствие с фактическото, като придаде правно значение на фактическите отношения заради общественото, публичното благо /bono publico/. От гледна точка на собственика следва да се съобрази липсата на интерес от негова страна към вещта, която, в крайна сметка, 4 съчетана с владението на трето лице, има за правен резултат намаляването на имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е възнаградителна, защото законът му признава и зачита интереса към вещта, положените грижи и направените разходи. Чрез придобиването по давност се избягва и т. нар. „probatio diabolica“, което би направило невъзможно доказването на правото на собственост.