Решение № 26 от 13.02.2025, Районен съд - Своге

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20231880100396 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. Д. П. от САК, против Държавата, представлявана от министъра на земеделието (понастоящем министъра на земеделието и храните). Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

С исковата молба ищцата твърди, че на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 765, том IV, дело № 1073 от 02.07.1969 г. на Свогенски народен съдия, т. 1, е собственик на поземлен имот, находящ се в *****, с площ по графични данни от 528 кв.м., при граници: от три страни горска територия и имот на Л. и В. Г. От 02.07.1969 г. до сега, ищцата твърди, че владее спокойно и необезпокоявано въпросния имот, който през 1969 г. е оградила от всички страни с трайна ограда, построила в него паянтова едноетажна сграда със застроена площ от 29 кв.м., а впоследствие и паянтова постройка от допълващо застрояване-склад със застроена площ от 6 кв.м.

Сочи, че от комбинирана ситуационна скица № 328/23.08.2022 г. на инж. Л. М.

– правоспособно лице за извършване на дейности по кадастъра се установявало, че част от имота, с площ от 141 кв.м., попада в границите на околовръстен строителен полигон (ОСП) на мах. „Голямо равнище и Сврака“, одобрен с Решение № 8 от 09.02.1982 г. на ИК на ОНС – София, извън границите на одобрените КККР на с. Батулия в урбанизирана територия, а останалата част от същия, с площ от 387 кв.м., заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 1, обозначена с червен цвят на комбинираната скица, попада в поземлен имот с идентификатор *** – горска територия – частна държавна собственост по КККР на с. Батулия, одобрени със заповед № РД-181 215/25.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Точните граници на имота са показани в приложената към исковата молба комбинирана ситуационна скица № 328/23.08.2022 г., като в нея с червен контур е оградена частта от имота на ищцата, попадаща в поземлен имот с идентификатор *** (горска територия на ДАГ - Държавно горско стопанство (ДГС) Своге). По същество се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на спорната част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 387 кв.м., заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 1, обозначена с червен цвят на приложената към исковата молба комбинирана ситуационна скица, заедно с построените в тази част сгради – паянтова едноетажна сграда със застроена площ от 29 кв.м. и паянтова постройка от допълващо застрояване-склад със застроена площ от 6 кв.м. Претендират се разноски.

Допълнително с писмена молба от 08.10.2024 г., както и в о.с.з., проведено по делото на 21.10.2024 г., с оглед дадените от съда указания за отстраняване на нередовности на исковата молба е уточнено от пълномощника на ищцата, че основанието, на което се твърди последната да е придобила собствеността върху посочения в исковата молба недвижим имот, включително върху спорната реална част от поземлен имот с идентификатор ***, е сключеният договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 765, том IV, дело № 1073 от 02.07.1969 г. на Свогенски народен съдия, т. 1, като при условията на евентуалност се претендира придобиването на правото на собственост върху имота към 02.07.1979 г. чрез давностно владение от 02.07.1969 г. до настоящия момент.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответника, чрез пълномощници на министъра на земеделието и храните, е подаден отговор на исковата молба, в който заявява становище, че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Във връзка с това излага твърдения, че поземлен имот с идентификатор *** е частна държавна собственост, като собствеността на държавата върху целия имот е определена съгласно регистъра към КВС/КК, за имота няма влезли в сила решения за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗВСГЗГФ, както и по отношение на него няма реституционни претенции, а правата за управление на целия поземлен имот са предоставени на МЗХГ - СЗДП ДП Враца, ТП ДГС Своге, на основание чл. 163 от Закона за горите (ЗГ) и § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗГ.

Отбелязва, че разпоредбата на чл. 26 от ЗГ (в сила от 09.04.2011 г.) въвежда забрана за придобиване по давност на горски територии - държавна или общинска собственост, а по силата на чл. 86 от ЗС (в редакцията обнародвана през 1951 г., действала до 1990 г. и редакцията обнародвана през 1990 г., действала до 1996 г.), съществува законова забрана за придобиване по давност на вещи, които са социалистическа собственост, а впоследствие държавна, респ. общинска собственост, поради което за периода от 1951 г. до 1996 г., давност в полза на ищцата не може да тече. Посочва, че на основание § 1 от ЗД на ЗС е наложен мораториум и давността за придобиване на държавни или общински имоти спира да тече до 31.12.2017 г. и по аргумент на по-силното основание, при отсъствието на възможност за придобиване на собствеността върху държавни и общински имоти, е налице и невъзможност за придобиване на части от тях. Възразява, че ищцата не е предприела действия, с които по 2 ясен и недвусмислен начин да е демонстрирала намерението си да придобие имота за себе си, като такива действия не са доведени до знанието на собственика. По отношение на другото сочено от ищцата придобивно основание – правна сделка, се оспорва твърдението на последната, че закупеният от нея имот е с границите, отразени в приложената към исковата молба комбинирана ситуационна скица. Иска се съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника, поддържа исковата молба и направените уточнения. Претендират се разноски.

Процесуалният представител на ответника – министъра на земеделието и храните иска с писмени становища заявява, че поддържа писмения си отговор, като счита, че предявеният иск е недопустим и неоснователен по изложените в писмения отговор съображения.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

Съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено заключението на назначената и изслушана по делото експертиза.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид постъпилата искова молба, заявеното от страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за покупко-продажба в нотариална форма с Нотариален акт № 765, том IV, дело № 1073 от 02.07.1969 г. на Свогенски народен съдия, т. 1, ищцата е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ ливада, находяща се в землището на село Батулия, Софийска област, в местността „***“, с площ от 500 кв.м., при граници по нотариален акт: път, държавен горски фонд, Л. С. Г. и В. И. П.

От показанията на свидетелите и от заключението на вещото лице се установява, че имотът съществува на място в реални граници, като е бил ограден още след закупуването му и в същия са изградени, находящите се и понастоящем в него паянтова едноетажна сграда със застроена площ от 29 кв.м. и паянтова постройка със застроена площ от 6 кв.м., обозначени съответно с „ПЖ“ и „ПС“ на Комбинирана скица между КК, КВС и имота така, както се владее на терен (Приложение № 1 към СТЕ). Имотът на ищцата е по червените пунктирни линии по т. 1, 2, 3, 4, 5, 8, 9, 6, 7, 1 и е с площ 528 кв.м. по границите на имота, а спорната част от имота, по отношение на която има застъпване с имот с идентификатор *** по КККР е с площ от 387 кв.м. и е заключена между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 1, в която част са изградени и горепосочените две паянтови сгради. Между точките 6, 5, 8, 9, 6 е заключена частта от имота на ищцата, която попада в урбанизирана територия, съгласно кадастралната карта и КВС, но на практика целият имот е в урбанизирана територия, видно от извадката от Едромащабната топографска карта (Приложение № 3 към СТЕ), където са обозначени верните според вещото лице граници на урбанизираната територия, като целият имот на ищцата, включително спорната част, по отношение на която е налице застъпване съгласно КККР, попада в границите на урбанизираната територия.

3

Вещото лице допълва, че в КВС е сбъркана границата на урбанизираната територия, която не е нанесена съгласно топографската карта от 1986 г., а оттам и разработката на лесоустройствения проект е довела до коментираното несъответствие. Съседите на имота, посочва вещото лице, са описани в представения по делото нотариален акт и те съвпадат на място. Няма данни имотът да е обобществяван, нито правно, нито фактически. Свидетелските показания, които са непротиворечиви, установяват, че имотът е с площ от 500 кв.м., неговите граници и че до настоящия момент имотът се владее от ищцата. Владението е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя, като не е оспорвано от никого в продължение на повече от петдесет години. Свидетелските показания кореспондират със заключението на вещото лице, поради което съдът ги кредитира изцяло. Вещото лице е констатирало, че се касае за грешка при нанасянето на границите на урбанизираната територия и на лесоустройствения проект в КВС, че е налице явна фактическа грешка в лесоустройствения проект, а оттам тази грешка е пренесена и в кадастралната карта. Видно от изложеното, спорната част не попада върху горска територия, а в урбанизирана територия, което съответства на заявеното от свидетелите, че в имота няма гора.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По настоящото дело е предявен положителен установителен иск за собственост (като правото на собственост се твърди да е придобито чрез сделка – покупко-продажба, а при условията на евентуалност – по давност) и условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая е налице такъв интерес, тъй като в представената по делото скица държавата е посочена като собственик на реална част от имота, за която ищцата твърди, че е неин собственик. Видно от Удостоверение Изх. № РД-1201-236-1/21.08.2023 г., изд. от началник на ОСЗ гр. Своге, неразделна част от което е Скица на поземлен имот № 15-897825 от 20.08.2023 г., изд. от СГКК – Софийска област, поземлен имот с идентификатор *** (номер по предходен план: 240029) в землището на с. Батулия, общ. Своге, с площ от 54 686 кв.м., трайно предназначение на територията: горска, съгласно скица № 15-897825 от 20.08.2023 г. на СГКК - Софийска област, е частна държавна собственост, като собствеността на държавата върху описания имот – горска територия е определена съгласно регистъра към КВС/КК. За имота няма влезли в сила решения за възстановяване на правото на собственост по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и за него няма реституционни претенции. По дела, които се отнасят до горски територии - държавна собственост, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице (чл. 27, ал. 6 от ЗГ). С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е налице правен интерес от предявяване на иска по отношение на ответника Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните. Точните граници на имота са показани в приложената към исковата молба комбинирана ситуационна скица № 328/23.08.2022 г., като в нея с червен контур е оградена частта от имота на ищцата, попадаща в поземлен имот с идентификатор *** (горска територия на ДАГ 4 Държавно горско стопанство (ДГС) Своге). Спорната част е допълнително индивидуализирана с приетата по делото СТЕ, като вещото лице е изготвило Комбинирана скица, представляваща Приложение № 1 към допълнителната СТЕ, като същата е идентична със схемата на застъпване, приета по делото, като вещото лице е посочило, че съвпадат всички съседи, съгласно описанието в представения по делото нотариален акт. С оглед уточненията, направени с писмена молба от 08.10.2024 г., както и в о.с.з., проведено по делото на 21.10.2024 г., съдът намира иска за допустим.