Решение № 4231 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4231 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110148233 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от И. П. У. срещу „..“ ЕООД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, за отмяна на заповед № .г на управителя на „.“ ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ като незаконосъобразно, за възстановяване на ищеца на заеманата до прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „мияч съдове /ръчно/“ в „.“ ЕООД и за присъждане в полза на ищеца на сумата от 1617 лева – обезщетение за оставане без работа за периода от 05.08.2025 г. до 04.11.2025г.

/при съобразяване на допуснатото изменение по реда на чл. 214 ГПК в проведено открито съдебно заседание/.

Предявен от ищеца е и иск по чл. 344, ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис/в трудовата книжка на ищеца, с твърдението, че трудовото правоотношение не е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ, а на основание чл. 328, ал.1, т. 12 КТ.

Ищецът И. П. У. твърди в исковата молба и в уточнителни молби, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника „.“ ЕООД и е полагал труд в ресторант в . на непълно работно време. От ищеца се твърди, че размерът на брутното му възнаграждение било 539 лева месечно, като независимо от уговореното в трудовия договор, подписан на 16.05.2025г, е престирал труд по 10-12 часа на ден. Поддържа се, че на 08.08.2025г ищецът се е явил на работа, но му е било заявено, че няма повече да работи там и да не се връща, без да му бъдат връчени каквито и да било документи или да му бъде дадено обяснения защо. Предвид това се сочи, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е издадена при неправилно прилагане на материалния закон. Подчертава се, че във връзка със случилото се 1

У. е подал сигнал до ., която е извършила проверка и го е уведомила, че трудовият му договор е бил прекратен по взаимно съгласие. Изтъква се, че основанието сочено от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение – „по взаимно съгласие“ не съответства на реалното основание за прекратяване да договора, а именно по инициатива на работодателя без спазване на предизвестието. Моли се исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни. Изтъква се, че между страните е бил сключен трудов договор на 16.05.2025г, по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност „мияч съдове /ръчно“ на непълно работно време – 2 часа дневно, с място на работа – . и уговорено трудово възнаграждение 270 лева месечно. Твърди се, че в последствие е сключено допълнително споразумение към трудовия договор от 24.06.2025г, с което е изменена продължителността на работното време – на 4 часов работен ден и основното трудово възнаграждение на 539 лева. Посочва се, че на 04.08.2025г. У. се е явил на работа и след края на смяната си заявил, че повече не желае да работи в дружеството и че на следващия ден ще дойде да подпише документи за прекратяване на договора. С оглед неговото желание се подчертава, че работодателят е изготвил всички необходими документи, в това число и заповед № .г. за прекратяване на трудовото правоотношение, но ищецът така и не се появил. Ето защо се твърди, че работодателят е изпратил всички документи по пощата на ищеца, но пратката се върнала непотърсена с отбелязване „отсъстващ“. Застъпва се становището, че е налице злоупотреба с права от страна на служителя, тъй като за връчването на документите относно прекратяването на трудовия договор същият не се е явил да ги подпише, но когато на същия адрес с пощенски запис му е изпратена парична сума, У. се е явил да ги получи. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните в настоящото производство не спорят, че между ищеца и ответника е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „мияч, съдове /ръчно/“ в „.“ ЕООД – ресторант в ., както и че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца е било 539 лева на месец. Това обстоятелство се потвърждава и от приетия по делото трудов договор № 34/16.05.2025г., от който е видно, че е сключен на основание чл. 67, ал.1, т. 1 КТ, т.е за неопределено време, при двучасов работен ден. Съгласно уговореното между страните по договора ищецът е бил назначен на длъжност „мияч, съдове /ръчно/“ в ресторант при месечно трудово възнаграждение в размер на 270 лева и с допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0.60 % за всяка година трудов стаж. Включена е и клауза, според която срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор е 30 дни. Към трудовия договор е било сключено допълнително споразумение от 24.06.2025г. /л.72 от делото/, с което е увеличен размерът на трудовото възнаграждение на ищеца от 270 лева на 539 лева. С химикал е 2 допълнено, че се променя и продължителността на работния ден на четири часов, като това допълнение липсва в представения от самия работодател екземпляр към отговора на исковата молба.

Приета по делото е и длъжността характеристика на длъжност „мияч съдове“ /л.68-69 от делото/, която е била връчена на ищеца срещу подпис.

По делото е представена и заповед от 16.05.2025г на работодателя, с което се въвежда сумарно отчитане на работното време с едномесечен период на отчитане, считано от 16.05.2025г до 16.09.2025г.

Като доказателства по делото от ответника са представени и разчетно-платежни ведомости за м.05.2025г и м. 06.2025г. От същите е видно, че ищецът в качеството си на служител е получил за м.05.2025г в брой сумата от 121.30 лева срещу подпис– трудово възнаграждение, а за м. 06.2025г. – в брой 172.20 лева срещу подпис. Приета е и ведомост за м.07.2025г, от която е видно, че ищецът следва да получи сумата от 433.33 лева в брой като трудово възнаграждение. В последната ведомост е отбелязано изрично и, че основното трудово възнаграждение на ищеца е именно 539 лева, като през този месец ищецът не е използвал отпуск. Във ведомостта е включена и постоянна надбавка в размер на 19.44 лева.

Така посочената обаче ведомост за плащане на суми за м.07.2025г. не е подписана от ищеца.

Приет като доказателство е и фиш за заплата за м. 07.2025г. /л.97 от делото/, от който е видно, че за м.07.2025г на ищеца са начислени освен основно трудово възнаграждение в размер на 539 лева, така и допълнително възнаграждение в размер на 19.44 лева и възнаграждение за нощен труд в размер на 19.44 лева, т.е общият размер на начисленията е 558.44 лева. За м.08.2025г също е представена ведомост /л.98 от делото/, от която е видно, че на И. У. са начислени суми за 2 работни дни в размер на 51.33 лева, постоянна надбавка от 16.20 лева, т.е брутно трудово възнаграждение 67.53 лева. Начислено е и обезщетение по КТ в размер на 120.70 лева, поради което е изчислено, че ищецът за м.08.2025г следва да получи сумата от 161.03 лева. Към тази ведомост е изготвен и фиш за заплата за м.08.2025г, в който е уточнено, че обезщетението в размер на 120.70 лева всъщност е обезщетение по чл. 224 КТ.

Приобщен по делото е и работен график в „.“ ЕООД за м.08.2025г /л.84 от делото/, от който е видно, че И. У. е било предвидено да бъде първа смяна на 01.08.2025г и втора смяна на 02.08.2025г, а на 03-04.08.2025г да е в почивка. След тези дати липсва вписване на работни смени за ищеца У., като на този график не е положен и негов подпис.

Прието като доказателство по делото е и приложеното към отговора на исковата молба Предложение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ, в което е посочено, че изхожда от ищеца И. У. и е адресирано до ответника „.“ ЕООД. В предизвестието е посочено, че служителят моли трудовото му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ считано от 05.08.2025г. Отбелязана е и дата на изготвянето 05.08.2025г. Това предложение обаче не се спори от страните, че не е било подписано от ищеца, като дори ответникът признава в отговора на исковата молба, че именно той го е изготвил.

3

По делото е приложена и заповед № .г. за прекратяване на трудово договор № 34/16.05.2025г., издадена от работодателя. Съгласно заповедта се прекратява на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ трудовото правоотношение на ищеца У., като на основание чл. 224, ал. 1 КТ следва да му бъде заплатена сумата от 120.70 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Тази заповед не е била връчена на ищеца срещу подпис.

Приети като доказателства са и електронни трудови записи на НАП /л. 74 и л.77 от делото/, от които е видно, че работодателят е декларирал пред НАП трудовото правоотношение с ищеца с посочено основно трудово възнаграждение в размер на 539 лева и дата на прекратяване на същото – 05.08.2025г.

Установено по делото е и, че е направен опит процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде връчена на ищеца, чрез пощенска пратка, видно от приетото по делото известие за доставяне /л.37 от делото/. Съгласно направеното отбелязване в известието за доставяне пратката е съдържала именно заповед за прекратяване на трудово правоотношение и е изпратена от ответника до ищеца У. на адрес в .. В него е посочено, че на 13.08.2025г. е постъпило известието, като на 15.08.2025г е направено отбелязване, че адресатът на съобщените отсъства. Не е установено да е извършено друго посещение на адреса на ищеца, нито същият да е бил уведомен в последствие за наличието на пратка за получаване.

Като доказателства по делото са представени служебен бон от 15.08.2025г. и известие за доставяне на изпратен от „..“ ЕООД до И. У. с адрес в ., паричен превод на сумата от 594.36 лева с посочено основание „трудово възнаграждение за м.07.2025г и за м.08.2025г.“ В известието за доставяне е отбелязано, че ищецът е получил лично превода на 25.08.2025г.

По делото е прието и писмо от НАП от 05.02.2026г, с което е предоставена информация, че ищецът има регистрирани два трудови договора в периода от 05.08.2025г до 31.12.2025г., а именно трудов договор от 16.05.2025г с ответното дружество и прекратен на 05.08.2025г. и данни за начислен месечен облагаем доход за м.08.2025г – 172.73 лева и трудов договор от 07.11.2025г. с „.“ ДЗЗД с месечен облагаем доход от 538.50 лева за м.11.2025г.

Установено от събраните по делото доказателства е и, че ищецът И. У. е подал сигнал на 11.08.2025г до . „.“ – ... срещу ответника „..“ ЕООД,в който твърди, че на 08.08.2025г е бил изгонен от работа без да му бъде изплатено трудово възнаграждение за 3 месеца.

Изтъква се, че между страните било уговорено заплащането на 1800 лева, която е останала неплатена. Твърди се, че ищецът е бил бит и изгонен в 2часа през нощта. Във връзка с така подадения сигнал от ищеца е била извършена проверка при работодателя, като същият е бил призован да се яви в . „.“ – ... и да представи набор от документи, в това число графици и отчетни форми за присъствие, ведомости за заплати и трудови досиета. Всички изискани документи са били предоставени, като след извършване на проверката ищецът е уведомен с писмо с изх.№ 250910095/11.09.2025г, че е установено прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ със заповед от 05.08.2025г, която е била изпратено до служителя по пощата, но е върната. Изрично е посочено, че при проверката 4 органите на . „.“ – ... не са констатирали наличие на незаплатени суми по трудовия договор.