Решение № 843 от 14.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 843 гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211100505905 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 20054885 от 28.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 43308 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 37 състав, било постановено издаването на заповед за защита срещу Д. Г. Н., като същият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. Д. Н., забранено му било да се приближава до нея на разстояние по-малко от 4 метра по хоризонтал за срок от 10 месеца, считано от 09.09.2020 г. - датата на издаване на заповедта за незабавна защита по настоящето дело, като Д.Н. бил предупреден, че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на заповедта, полицейският орган е длъжен да го задържи и да уведоми незабавно органите на прокуратурата и му наложил глоба в размер на 200 лева и го осъдил да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 25 лева по сметка на СРС.

Недоволен от така постановеното решение останал Д. Г. Н., ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва същото изцяло. Излага оплаквания, че решението е незаконосъобразно и необосновано, поради неправилна оценка на доказателствения материал. Излага доводи и съображения за 1 посочените пороци. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като отхвърли молбата за предоставяне на съдебна защита.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез назначения си особен представител, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, молителката в първоинстанционното производство Р. Д. Н., въззиваема страна в настоящето производство, не е депозирала писмен отговор.

В хода на съдебното дирене, редовно призована, не се явява и представлява. С молба, вх. № 21818/12.04.2022 г., подадена от пълномощника й, прави искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Заявява, че целите, търсени с издадената й заповед за защита са постигнати, като отношенията им са се подобрили, помежду им няма напрежение, конфликти и спорове, както и актове на насилие, като нуждата от постановените със заповедта мерки е отпаднала. Моли съда да постанови решение, с което да отмени взетите по отношение на въззивника мерки за защитата й.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК във връзка с чл.

17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт, като поради това следва да се разгледа по същество.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Производството пред Първоинстанционният Софийски районен съд било образувано по молба, подадена от Р. Д. Н. за защитата й срещу Д. Г. Н., нейн баща, като твърдяла, че ответникът осъществил акт на домашно насилие спрямо нея на 07.09.2019 г., когато се качил при нея на втория етаж от съсобствения им имот, за да му даде храна, а след като тя изпълнила желанието му го помолила да слезе на етажа си да се храни, при което ответникът се ядосал и я ударил няколко пъти по главата с тежък метален тиган, докато тя се отбранявала с ръце. След това взел тежка стъклена чиния и я хвърлил към нея, но тя се успяла да избяга, а чинията се счупила на пода. Твърдяла, че потърсила помощ на телефон 112, като на адреса дошъл полицейски екип, който завел ответника в управлението, а екип на спешна помощ я закарал в УМБАЛСМ „Света Анна“, като били установени контузии по главата и тялото й. Същата вечер баща й се прибрал късно вечерта, но не я притеснявал. Твърдяла също, че на следващия ден, около обяд баща й се опитал да влезе в жилището й, и като не успял да си отвори взел голям чук и с него започнал да разбива стената и вратата, за да премине, като същевременно крещял заплахи срещу нея – „ще те пребия… ще те пречукам…“ Отново се наложило да вика полиция, като ответникът отново бил задържан, но и в присъствието на полицаите продължавал да я заплашва. Представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

2

Ответникът, чрез назначения му процесуален представител, оспорвал молбата като неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Между страните нямало спор, а видно и от заверен препис от Решение по гр. дело № 9505/1998 г., същите били баща и дъщеря, като били съсобственици на еднофамилна жилищна сграда в гр. София, кв. „Симеоново“, ул. ****, западен близнак, състояща се от сутерен (три мазета, канал и тоалетна); междинно ниво (гараж), първи етаж (хол със столова, кухня, тоалетна и вътрешна стълба) и втори етаж ( три спални и баня).

Според представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на 07.09.2020 г. молителката била ударена от ответника с метален тиган и стъклена чиния, от което получила хематоми по главата и тялото, а на 08.09.2020 г. съм обяд ответникът с метален чук разбил стената на стълбището към втория етаж, за да се качи, където тя живее, като й крещял заплахи „ще те смачкам… ще те пречукам…“.

Съгласно представен лист за преглед от 07.09.2020 г. от МБАЛ „Света Анна“ молителката постъпила на преглед в това лечебно заведение в 15.35 часа и го напуснала в 17.45 часа, като при прегледа й била установена контузия на главата, за която обяснила, че била ударена с метален предмет в областта на лявото слепоочие.

Съгласно справка на 06 РУ на СДВР от 09.10.2020 г. молителката ги сигнализирала за нанесени й от ответника удари с метални предмети, като сигналът й бил заведен с вх. № 230000-11574/07.09.2020 г. По същия сигнал била образувана прокурорска преписка № 35991/2020 г., както и дело за настаняване на ответника на задължително лечение, в което не било установено ответникът да страда от психично заболяване. В тази насока били и обстоятелствата установени с протокол от съдебно заседание по ЧНД № 13181/2020 г. на СРС, 135 състав. Според същия при ответника била установена вредна употреба на алкохол, но не до степен на зависимост, поради което с Решение от 05.11.2020 г., постановено по същото дело, било отхвърлено искането за настаняване на ответника на задължително лечение.

От писмо на Дирекция „Национална система 112“ се установява, че на 08.09.2020 г. молителката подала два сигнала на спешния телефон 112-в 14.30 часа и в 17.16 часа.

Съгласно заключението на съдебна техническа експертиза, което не се оспорвало от страните, а съдът приел като компетентно, молителката подала сигнал на 08.09.2020 г., при който посочила адреса си и съобщила, че за втори път подава сигнал срещу баща си, който е агресивен и вероятно е употребил алкохол. Сочела, че предишния ден била бита, но в деня на подаване на сигнала не била пострадала, а баща 3 й й се заканвал, че ще разбива врати. При второто си позвъняване тя уточнявала със служители на 06 РУ къде следва да подаде документи, които е приготвила за дежурен прокурор от СРП, когото не намерила и с когото нямала пряка връзка. При този разговор е уточнено, че подготвените от нея документи ще се приемат в същото районно управление, като тя е насочена към конкретен служител, занимаващ се със случая- А.К..

Съгласно констатация на съда от 15.10.2020 г. ответникът не можел да говори силно и имал затруднения при учленяването на множество думи и части от тях.

При тази фактическа установеност и ангажирани писмени и гласни доказателства, Първоинстанционния съд е постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Въззивният съд, в общи линии споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства, от които съдът приема за относими към предмета на доказване декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от молителката-лист 4 от делото; решение, постановено по гражданско дело № 9505 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 55 състав, влязло в сила на 23.05.2019 г., справка от 09.10.2020 г. на 06 СДВР, писмо от 24.09.2020 г. на Дирекция „Национална система 112“, както и протокол и решение по НЧД № 13181/2020 г., на СРС, 135 състав.

Въззивният съд приема заключението на допусната в първоинстанционното производство и неоспорена от страните съдебно техническа експертиза, като дадено обективно, компетентно и безпристрастно и го възприема в цялост.

Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящата въззивна инстанция.

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е основателна по изложените в нея доводи.

Настоящият съдебен състав не споделя правни изводи на първоинстанционния съд, касаещи установяването на осъществени актове на домашно насилие от страна на въззивника над въззиваемата на процесните дати – 07.09.2020 г. и на 08.09.2020 г.

4

На първо място, следва да се отбележи, че твърденията на молителката, изложени в сезиращата съда молба, и тези в декларацията са противоречиви и взаимно изключващи се. На първо място, нито в молбата, нито в декларация е посочен часът на осъществяване на първия твърдян акт на домашно насилие, поради което обстоятелство декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се явява негодно доказателствено средство по отношение на този твърдян акт на насилие, поради което не може да породи последиците, свързани с представянето й и предвидени с разпоредбата на чл.

13, ал. 3 от същия закон-да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за защитата на пострадалия, в случаите, когато няма други доказателства.

Едновременно с това, в молбата се сочи, че въззивникът „се ядоса до такава степен, че хвана един тежък метален тиган и ме удари по главата с него няколко пъти.

Отбранявах се с ръце. След това докопа една дебела стъклена чиния с остри ръбове и я засили към мен, аз успях да избягам и той я счупи в земята…. Установени ми бяха контузии по главата и тялото“. За същия акт на домашно насилие, в представената по делото декларация въззиваемата твърди, че въззивникът й нанесъл „побой с метален тиган и голяма стъклена чиния с остри ръбове по главата и тялото, в следствие на което по тялото й се образували хематоми…“ Отделно от това, според представения лист за преглед на пациент от 07.09.2020 г., при прегледа й е установена единствено контузия на главата, като е отбелязано, че според анамнезата, същото увреждане било в резултат на удар с метален предмет в областта на лявото слепоочие, като прегледаната не е губила съзнание, няма главоболие, гадене, повръщане. Посочения преглед бил извършен, след като пострадалата била насочена от личния си лекар. Анализа на наведените от въззиваемата твърдения в сезиращата съда молба, в декларацията й по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и при прегледа й, дават основание за съмнение в достоверността на твърденията й. Следва да се възприемат тези, дадени при прегледа й в МБАЛ „Света Анна“, а именно за еднократен удар, нанесен с метален предмет в областта на лявото й слепоочие. Същият удар явно не е бил нанесен с голяма сила, тъй като не е довел до разкъсване на кожата, както и до обичайните последици от удар по главата като главоболие, нито е предизвикал симптоми като загуба на съзнание, гадене и повръщане. В случая, макар въззиваемата да твърди, че се е снабдила с медицинско свидетелство, извън представения лист за преглед, такова липсва в кориците на делото.