Решение № 1516 от 29.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1516 гр. София, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20211110216880 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № РД-05-0144/17.08.2021 г., издадено от Д.П. – Директор на Столичната РЗИ, с което на основание чл.

209а, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 53 от ЗАНН, за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗ, на Й.Т.Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300 лева.

В жалбата се излагат твърдения против обжалвания акт. Твърди се, че фактическата обстановка не отговаря на приетата от АНО. Иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява лично. Последният се представлява от адв. Маринова, която иска от съда да отмени НП като сочи, че поддържа аргументите в жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното заседание. В придружителното писмо към жалбата е изразено становище по същество, в което се иска наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, счита за установено от фактическа страна следното:

На 24.03.2021 г., била извършена проверка в заведение за хранене „Котилото“, находящо се в гр. София, на ул. „Крайречна“, № 26. По време на проверката служителите на СРЗИ установили, че в заведението се намират 1 клиенти, които консумират храна и напитки, докато е била в сила заповед на министъра на здравеопазването № РД-01-173/18.03.2021 г., с която била въведена забрана за работа с клиенти на заведенията за хранене, предвид пандемичната обстановка в страната, свързана с разпространението на COVID-19.

След установяване на това обстоятелство, служителят В.Х. съставила акт за установяване на административно нарушение на управителя на дружеството, което стопанисвало обекта – жалбоподателя Й.Г..

На базата на съставения акт АНО е издал обжалваното НП № РД-050144/17.08.2021 г., издадено от Д.П. – Директор на Столичната РЗИ, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 53 от ЗАНН, за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗ, на Й.Т.Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300 лева.

Възприетата фактическа обстановка кореспондира със събраните във фазата на съдебното следствие на настоящото производство гласни доказателствени средства и писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, разпитани по делото, а именно М.Л. и К.К., като непротиворечиви и логични. Същите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което съдът следва да дари с доверие показанията на свидетеля.

По отношение на показанията на свидетеля К., съдът намира, че от неговите твърдения също се установява, че по време на проверката в заведението е имало лица, които са се хранили. Съдът обаче намира, че те не са били част от персонала на заведението, като това изрично е заявено и в показанията на свидетеля, от което следва само един логичен възможен извод, а именно, че те са били клиенти на заведението, независимо дали са били приятели на К..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че във воденото административнонаказателно производство са 2 допуснати нарушения на материалния закон, които обуславят отмяната на издаденото НП. От друга страна, съдът констатира и наличие на процесуални нарушения, които също сами по себе си са достатъчно и задължително основание НП да бъде отменено.

Най-напред, съдът следва да изясни някои принципни правни положения, без изясняването на които делото не може да бъде решено правилно.

На първо място, следва да се изясни какъв по характер административен акт е заповед № РД-05-0144/17.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.

Административните актове биват общи, нормативни и индивидуални. Без всякакво съмнение, в случая не може да се говори за индивидуален административен акт, поради което съдът няма да посочва теоретични правни положения по отношение на индивидуалния административен акт. Спорът в доктрината и съдебната практика е дали този акт (заповедта) е общ или нормативен по своята природа.

В Административно-процесуалния кодекс се съдържа легална дефиниция за тези понятия, като според нормата на чл. 65 АПК общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.

Въпросната заповед не е общ административен акт, като аргументите на този съд са следните:

Като вид административни актове, общите административни актове носят характерните белези на административните актове въобще, отразяват същевременно и отличителни черти в съдържанието на изпълнителноразпоредителната дейност на административните органи. Правната теория константно характеризира ОАА като властническо волеизявление на орган на държавно управление или на друг овластен за това орган или организация, издадено въз основа, в изпълнение и в рамките на закона, което едностранно предизвиква правни последици в сферата на изпълнителната дейност и при необходимост може да бъде приведено в изпълнение с помощта на държавната принуда. Общият административен акт има и специфични характеристики, които го отличават от другите административни актове – това са еднократното правно действие и неопределен брой лица, към които е насочен актът. Еднократното правно действие не бива да се сравнява с изчерпването на задължителната сила на акта или пък да се оценява с оглед определен период на действие. Достатъчно е да възникнат правните последици от общия административен акт, за да може да се счита, че е осъществено дефинитивното еднократно правно действие. Това еднократно действие е свързано с конкретната фактическа обстановка в обективната действителност, спрямо която е насочено властническото въздействие на компетентния орган. Правилата за поведение, които се съдържат в общите 3 административни актове не са правни норми, именно поради това, че им липсва степента на абстракция в уреждане на обществени отношения.

Неопределеността на броя адресати е критерий, който лесно разграничава общите от индивидуалните административни актове. Същият този критерий обаче, е проблемът при разграничаването на общите от нормативните административни актове. Еднократното правно действие на общите административни актове може да се проявява по различен начин – чрез осъществяване на определено действие, чрез изтичането на определен срок, през който се осъществяват множество действия по изпълнението на а к т а . Същественото при определянето на общите административни актове като еднократно правно действащи актове е това, че те еднократно пораждат правни последици. И именно тук е разделителната линия между общите и нормативните административни актове – нормативните пораждат правни последици винаги при възникването на фактите и обстоятелствата от хипотезата, независимо колко пъти ще се проявят тези факти и обстоятелства в обективната действителност, докато общите нормативни актове пораждат правните последици еднократно, като с тях се изпълнява диспозитивът на правната норма. Правилата за поведение в общите административни актове не са правни норми, те не разполагат с хипотеза, тъй като издаването на общите административни актове става при наличието на фактите и обстоятелствата от хипотезите на приложимите правни норми.

Тук е мястото да се посочи, че нормата на чл. 63, ал. 11 от ЗЗ изрично е посочила, че Заповедите са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение.

Съдът обаче, при приложението на тази разпоредба отбелязва, че следва да се държи сметка преди всичко за факта, че е налице колизия с норма в АПК, който е дал критериите за това що е то общ административен акт и нормативен административен акт, като легално е дефинирал понятията.

Логическия извод, който се налага от горните съждения е, че въпросната заповед има не еднократно, а многократно действие, че разпоредбите й имат нормативен характер, а не са издадени за прилагане на нормативни разпоредби, поради което този състав на съда, приема, че в случая иде реч за нормативен административен акт, а не за общ.

Този състав на съда намира, че норма от общ административен акт не може да попълва бланкетна разпоредба на законов текст, с който се санкционира поведението на даден субект по наказателен или административно-наказателен път, защото бланкетна законова норма може да бъде попълнена само с разпоредба, която има нормативен характер и която въвежда задължително правило за поведение по 4 отношение неограничен и неопределен кръг субекти. А това означава, че не може да се посочва като нарушена разпоредба от общ административен акт, което от своя страна да послужи за основание за налагане на административно наказание, или углавно такова, на което и да е лице.

Защо съставът на съда намира, че в случая иде реч за нормативен административен акт:

Легалната дефициния за нормативен административен акт пък се съдържа в чл. 75 от АПК, която гласи: нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.

Този съдебен състав е на мнение, че издадената заповед от министъра на здравеопазването има характер на нормативен административен акт, тъй като са налице всички изисквания на закона, за да бъде тя определена като НАА, независимо от нейното заглавие. Най-напред, съдът намира, че тази заповед е подзаконов нормативен акт, защото се издава на базата на законова разпоредба и във връзка с приложението на последната, а именно нормата на чл. 63, ал. 4 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето. Освен това, разпоредбите на тази заповед имат нормативен характер, защото създават правило за поведение за адресатите на издадената заповед. Видно от съдържанието на заповедта, тя се отнася до неограничен и неопределен кръг субекти, защото с нея се въвеждат противоепидемични мерки по отношение на всички членове на обществото, а актът действа на територията на цялата страна, без ограничение по място и относно кръга на лицата, срещу които се прилага.

Накрая следва да се посочи, че разпоредбите на заповедта имат многократно правно действие, защото са уредени отношения, които действат за ограничен период (по време на извънредното положение), но не еднократно, а с въпросната заповед се създава задължение за всички субекти непрекъснато да спазват противоепидемичните изисквания и мерки. Ето защо, съдебният състав намира, че е налице и последното изискване на закона.

Съдът обаче намира, че този нормативен акт не е породил своето правно действие, защото не е обнародван в Държавен вестник, така както изисква нормата на чл. 78, ал. 2 от АПК и нормата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България. Т.е. съдът намира, че не е завършен фактическият състав по приемането на този нормативен акт, за да се превърне той в задължителен за всички субекти на територията на страната. Иначе казано, този нормативен акт не може да се прилага от правораздавателните органи и неговите разпоредби не могат да служат за въвеждане на права и задължения за гражданите, нито за санкциониране на поведението на последните при установено поведение, несъответстващо на предписаното от нормите на заповедта.