Решение № 2776 от 10.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2776 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Виктория Недева при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100512560 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 27.06.2022г., постановено по гр.д. № 30162/2021г. по описа на СРС, ГО, 45 състав са отхвърлени предявените от Н. К. Я. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439 от ГПК, чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2 614, 38 лева, представляваща парично задължение на наследодателя му К. Н. Я. към „Топлофикация - София” ЕАД, за което на 16.05.2013г. е издаден изпълнителен лист на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. дело № 3776/2013 г., по описа на СРС, ГО, 89 състав, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 20168560400098 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила давност съгласно чл. 111, б.“в“ ЗЗД, ведно с такси и разноски по ТТРЗЧСИ, както и за осъждане на ответника да върне сумата от 2 614, 38 лева, като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.05.2021г. до окончателното изплащане и за сумата 1 в размер на 25, 85 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 09.04.2021г. – първата дата на която ЧСИ е превело суми по сметка на взискателя до датата на подаване на исковата молба в съда – 28.05.2021г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Н. К. Я., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се твърди необоснованост на приетото от съда, че в случая не е изтекла тригодишната погасителна давност от датата на издаване на изпълнителния лист срещу неговия наследодател до датата на предприемане на изпълнителни действия срещу него. Счита, че не са били налице предпоставките за образуване на изпълнително производство, респективно за спиране на същото по съображения, че към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело длъжникът К. Н. Я. е бил починал.

Поддържа, че съдебната практика приема безпротиворечиво, че в случаите, в които делото е заведено срещу лице, което е починало преди образуване на производството, то не е налице правосубектна страна, което е абсолютна предпоставка за допустимост на процеса. Ето защо счита, че изпълнителното производство е следвало да се прекрати и неправилно съдебният изпълнител е предприел действия по издирване на наследниците на длъжника и тяхното конституиране като страна. На следващо място са наведени доводи, че не са били налице предпоставките за спиране на изпълнителното дело, тъй като един ден след образуване на делото – на 05.02.2016г., органът по принудително изпълнение е констатирал, че длъжникът е починал и въз основа на извършената официална справка е установил кой е неговият наследник. На 15.03.2016г. по делото е постъпило удостоверение за наследници въз основа на изисканата служебна информация от съдебния изпълнител, поради което жалбоподателят счита, че не е било необходимо производството да бъде спирано, доколкото нормата на чл. 230, ал. 2 от ГПК е предвидена с цел установяване на кръга на призованите към наследяване лица. Нещо повече, взискателят е бил надлежно уведомен за настъпилата смърт на длъжника още на 12.02.2016г., но същият не е предприел действия за конституиране на неговите наследници до 22.07.2019г. Ето защо счита, че са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното 2 производство на основание чл. 230, ал. 2 от ГПК поради изтичане на законоустановения 6-месечен срок, в който взискателят може да посочи правоприемниците на починалия длъжник. Аргументирано е становище, че всички действия в периода от образуване на изпълнителното дело до неговото възобновяване на 24.09.2020г. не са от естество да доведат до спиране или прекъсване на погасителната давност за процесното вземане. По тези съображения се поддържат доводи, че към датата на конституиране на жалбоподателя като длъжник по делото, както и към датата на възобновяване на изпълнителното производство, е изтекла предвидената в закона погасителна давност за процесното вземане, поради което предявените искове са основателни. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и постановено в съответствие с приложимите материално-правно норми и при съобразяване на установената по въпросите на погасителната давност съдебна практика. Поддържа се становище, че приложимата погасителна давност е общата пет годишна давност, тъй като вземането е било установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Сочи, че с постановлението за спиране на изпълнителното дело съдебният изпълнител не е дал срок на взискателя, в който последният да установи правоприемниците на длъжника и да поиска тяхното конституиране в производството. По тези съображения счита, че не са били налице предпоставките за приложение на нормата на чл. 230, ал. 2 от ГПК и за прекратяване на изпълнителното дело. Сочи, че докато делото е било спряно е налице забрана за извършване на изпълнителни действия, поради което в този период не е текла нито погасителна давност за вземане, нито срокът по чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В процесния случая давността е била прекъсната на 08.04.2021г. с налагането за запор върху вземания на новоконституирания длъжник и същата не е изтекла към датата на подаване на исковата молба. По тези съображения счита, че правото на принудително изпълнение на процесното вземане не се е погасило, до каквито изводи е стигнал и 3 първоинстанционния съд.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане, предмет на издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение.

В изпълнение на задължението за служебно произнасяне относно допустимостта на постановеното решение настоящият състав счита, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта, в която е разгледан предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, тъй като в хода на производството е отпаднал правният интерес на ищеца от предявяването на този иск. Този извод се налага при съобразяване на обстоятелството, че производството пред СРС е било образувано по искова молба от 28.05.2021г., Впоследствие обаче вземането, предмет на изпълнително дело № 20168560400098 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от 16.05.2013г., издаден по гр.д. № 3776/2013г. по описа на СРС, е било изцяло погасено. На 14.04.2021г. и на 14.05.2021г. по специалната сметка на съдебния изпълнител е постъпила сума от трето задължено лице въз основа на реализиран запор, с която са погасени задълженията по изпълнителния лист и разноските по изпълнението, т.е. изпълнителното производство е приключено в смисъла по чл. 433, ал. 2 ГПК и на 07.06.2021г. съдебният изпълнител е постановил разпореждане за приключване. Този акт на органа по принудително изпълнение е бил надлежно съобщен на страните и е влязъл в сила на 01.07.2021г.

Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съда да вземе предвид и 4 фактите, настъпили след предявяване на иска, когато са от значение за спорното право, поради което при отчитане на извършеното погасяване на процесно вземане и доколкото обстоятелството, че е извършено изпълнение чрез плащане на задължението в изпълнителното производство не е оспорено от ищеца, то следва да бъде прието, че правният интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК за ищеца е отпаднал.

Настоящият съдебен състав счита, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, в случаите, в които има образувано и висящо изпълнително производство, както и в случаите, в които изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване несъществуването на право на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зечете. Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.

Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона /в този смисъл е решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III ГО/.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано 5 изпълнителното дело. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Ето защо преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и конкретните правни последици на това прекратяване. Правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитораответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство за принудително удовлетворяване на присъдено вземане.

В случаите на приключване на изпълнителното производство по чл.

433, ал. 2 от ГПК Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението обаче не е налице правен интерес на длъжника от предявяването на иск по чл. 439 от ГПК.