Определение № 2384 от 25.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2384 гр. София, 25.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000501184 по описа за 2023 година

Производство по чл.248 ГПК.

На 04.04.2024г. е постановено решение по гр.д.№ 1184/2023г. по описа на САС, ГО, 14 състав. В срока за обжалване на същото е депозирана молба от Р. Е. М., действащ чрез неговата майка и законен представител К. Т. Д., за допълване на решението в частта за разноските с правно основание чл.248 ГПК, както следва: с отговора на въззивна жалба с вх.

№271346/04.04.2023г. е направил изрично искане да бъдат присъдени направените разноски по настоящото въззивно съдебно производство, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК с настоящия отговор.“, като към него е приложил Договор за правна защита и съдействие и пълномощно пред САС за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева; както и списък с разноски по чл.80 ГПК пред САС за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева. Посочва, че в последното ОСЗ по настоящото дело също е направил искане за присъждане на разноски пред въззивна инстанция.

Ответникът по молбата В. У. не изразява становище.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира молбата за редовна и допустима, а разгледана по същество – за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните, може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

С решение от 04.04.2024г. САС, 14 състав, е потвърдено решение № 260029 от 06.01.2023г., постановено по гр.д. № 10957/2020г. по описа на СГС, ГО 15 състав. В мотивите на решението изрично е указано, че на основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемия направените по делото разноски, но такива не се претендират и затова не следва да се присъждат.

1

САС констатира, че е допуснал грешка, тъй като видно от приложения на л.16 отговор на въззивна жалба, изрично въззиваемият е направил искане за присъждане на разноски, като е приложил договор за правна защита и съдействие от 04.04.2023г. за адв.Д., удостоверяващ плащането на сумата от 2000 лв. адв.хонорар в брой. На л.24 е приложен и списък по чл.80 ГПК за разноските.

Отделно от горното в о.с.з. на 26.03.2024г. адв.Д. е направил искане за присъждане на разноски.

От адв.С. е релевирано възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно предвид факта, че на вписването на завещание не е придадено конститутивно или защитно действие, т.е. вписването има само оповестителен характер. Ищецът е заявил, че иска да се ползва от завещанието и така е приел наследството по завещание, което поражда действие от откриване на наследството – към датата на смъртта на бабата и дядото. Същото е автентично, доколкото е подписано от бабата и дядото на ищеца, сега въззиваема страна.

Представените пред въззивна инстанция новооткрити завещателни разпореждания от бабата и дядото в полза на трето лице не са автентични. А щом това е така, то същите не съставляват основание за приложение на предвидените в чл.38 ЗН правни последици /отменяване на по-раншно с последващо завещание/, защото те се предпоставят от валидно последващо завещателно волеизявление, каквото в случая не е налице. Точно затова СГС е уважил исковете, като е споделил трайната съдебна практика, според която вписване на обявените саморъчни завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот има чисто оповестително действие и цели само да даде възможност на наследниците по закон и на трети лица да узнаят за извършения от наследодателя акт на разпореждане с имуществото за след смъртта му и за намерението на бенефициера да се ползва от него.

Обявяването, както и вписването на обявеното саморъчно завещание не са условие да се породи неговото вещно-правно действие. Правилото, установено в чл. 113 ЗС, според което актовете по чл. 112 ЗС до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, е неприложимо когато се касае до отношения на придобиване на наследствени права по силата на завещание спрямо наследника по закон, както и в отношенията между придобиване на права от наследника по завещание, придобили права по силата на наследственото (законово) правоприемство и трети лица, придобили права по силата на транслативен акт, сключен с наследника по закон, поради изключеното наследствено правоприемство от наследника по завещание (така Решение № 206 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 238/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 698 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2009 г., I г. о., ГК). Затова и като е съобразил, че жалбоподателят В. Т. У. е придобил процесните недвижими имоти от несобственици и това придобиване е непротивопоставимо на Р. Е. М., макар завещанието, което го легитимира като собственик, да е вписано след вписването на договора за продажба, съдът го е признал за едноличен собственик на имота.

Незнанието на купувача, че праводателят му не е собственик на продадения имот, е без значение за настъпване на вещноправните последици на продажбата, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава. По делото не се спори, че 2 ответникът владее процесния недвижим имот, поради което е доказана и втората кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 108 ЗС спрямо ответника В. У..

Ето защо, подадената молба от Р. Е. М., действащ чрез неговата майка и законен представител К. Т. Д., е основателна и следва да бъде уважена, като се присъди сумата от 2000 лв. направени по делото разноски.

Съгласно изричната разпоредба на чл.248, ал.3, пр.2 ГПК, определението за допълване или изменение на решение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва самото съдебно решение.

Воден от изложеното и на осн.чл.248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение от 04.04.2024г. постановено по гр.д.№ 1184/2023г. по описа на САС, ГО, 14 състав В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва:

ОСЪЖДА В. Т. У. ЕГН **********, гр. ***, ж.к. ***, бл. *, вх. *, ет. 1, ап. *, чрез адв.

Д. С. от САК, със съдебен адрес в гр. София, СО район Възраждане, ул. Братя Миладинови № 16, ет. 2, офис 3, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Р. Е. М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител К. Т. Д., ЕГН ********** гр.***, СО, район „***“, ул.“***“ № *, чрез адв.А. К. Д. от САК със съдебен адрес: гр.София, ул.”Денкоглу” №11, ет.1, ап.5, сумата от 2000 лв./две хиляди лева/ направени по делото разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3