Решение № 721 от 05.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20221100503984 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25006735/31.01.2022 г., подадена от Г. И. Ч. – ищца по гр. дело № 20703/13.04.2021 г., Софийски районен съд, 162 състав срещу постановеното по него Решение № 20003855/14.01.2022 г., с което е отхвърлен предявения от ищцата срещу ответницата иск с правно основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 1 Закон за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, вр. с чл. 45, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда - 13.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (накърняване на достойнство и унижение) от противоправно поведение на ответницата при изпълнение на дейността й като ЧСИ по изпълнително дело № 20207910400191 и по изпълнително дело № 20207910400279, изразяващо се в образуване на делата и налагане на запори върху трудово възнаграждение без основание, липса на предприети действия по превеждане на дълга на взискателя, по администриране на жалба, по прекратяване на производството по изпълнителното дело и вдигане на наложени запори, като неоснователен. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 985 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и недопустимо.

Недопустимостта на решението се обосновава с липсата на заповед за назначаване в съдебния състав на нов съдия, тъй като титуляр на 162 състав била съдия Румяна Запрянова, а впоследствие решението е постановено от друг съдия – Мария Илиева. По същността на спора се поддържа, че първоинстанционният съд не взел предвид всички доказателства по делото. Не било съобразено, че въпреки извършената справка от НАП за наличието на трудови договори и посоченото там, че длъжницата работи в РС Тутракан, то поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ й била връчена в адвокатската й кантора. Съдът не взел 1 предвид, че представеното по делото Удостоверение № 6238/01.07.2019 г. доказвало, че длъжницата вече съществувала в базата данни на съдебния изпълнител, което означавало, че тя знаела, че тя била адвокат, а не съдия и че изпращането с пощенска услуга на запорно съобщение до предишната й работа и същевременно занасянето на поканата за доброволно изпълнение с връчител до кантората й, демонстрирало неуважително отношение. От това следвало, че съдът коментирал избирателно доказателствата по делото. Наложеният по изп. дело № 20207910400279 запор предшествал получаването на ПДИ и това довело длъжника до свършен факт. Неоснователно съдът приел, че налагането на запор в четири банки за задължение от 100 лв. не било свръхобезпеченост. Неправилно съдът приел, че ищцата не изпълнила доброволно задължението си. Поддържа се, че погрешно съдът приел, че за бездействието на съдебния изпълнител вина носела длъжницата, която подавала жалбите си срещу действията на ЧСИ директно до СГС, а не чрез него. Счита се, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви дали съдебния изпълнител носел вина за твърдените незаконосъобразни действия.

Въз основа на изложеното е поискано обезсилването на процесното решение като недопустимо, евентуално отмяната му като неправилно и уважаване на предявения иск.

Въззиваемата страна-ответник Т. А. В.-Н. счита въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа, че първоинстанционният съд правилно приел, че по делото не бил доказан фактическият състав на специалната деликтна отговорност. Самото решение било постановено при спазване императивните изисквания на чл. 235, ал. 1 ГПК. Погрешно било твърдението, че в РС Тутракан бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата, тъй като третото задължено лице не го е признало. От справката на НАП било видно, че трудовият договор на ищцата бил сключен на 12.10.1998 г., но нямало последващо отбелязване, че е прекратен. Запорните съобщения до четири банки били изпратени едновременно с изпращането на ПДИ. Като заявено едва с въззивната жалба било твърдението, че изпълнителните дела били спрени за периода месец май-месец август 2020 г.

Правилно съдът приел, че вина за забавянето на администрирането на жалбите не била на съдебния изпълнител, а на жалбоподателката, доколокото същата ги подавала направо в съда. Иска оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.

От фактическа страна съдът установява следното.

Производството по гр. дело № 20703/2021 г., Софийски районен съд, 161 състав е образувано по искова молба с вх. № 22007853/13.04.2021 г., подадена от Г. И. Ч., в която се твърди, че ищцата била длъжник по изпълнително дело № 20207910400191, образувано при ответницата ЧСИ Т. А. В.Н- с рег. 791 и район на действие СГС, образувано по молба и въз основа на изпълнителен лист от 23.05.2019 г., издаден по адм. дело № 2392/2019 г. по описа на АССГ, 14 състав, в полза на НАП за съдебни разноски в размер на 500 лв., като е наложен запор върху несъществуващи вземания на ищцата за трудово възнаграждение като съдия в Районен съд - Тутракан. Поддържа, че е изплатила задължението си по това дело с три плащания в периода м. октомври 2020 г. - м. декември 2020 г. По повод на погасяване на задължението е поискала на 15.12.2020 г. прекратяване на изпълнителното производство, но разпореждане за това било издадено от съдебния изпълнител едва три месеца по-късно - на 16.03.2021 г., а към 18.02.2021 г. ответникът все още не е бил превел дължимата сума на взискателя. Посочила е, че е била длъжник и по изпълнително дело № 20207910400279, образувано при същия съдебен изпълнител, по молба и въз основа на изпълнителен лист от 30.05.2019 г., издаден по адм. дело № 2056/2020 г. по описа на АССГ, в полза на НАП за разноски в размер на 100 лв., по което дело бил наложен запор върху всичките й банкови сметки, като същевременно дължимата сума била изплатена от ищцата на 29.10.2020 г., един ден след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Счита, че ответникът незаконосъобразно е наложил запор върху банковите й сметки преди изпращане на ПДИ, поради което подала жалба срещу действията на ЧСИ и внесла необходимите такси, но ответницата администрирала жалбата й с три месеца закъснение. Направено е възражение срещу представителната власт на представителя на взискателя, подал молбите за образуване 2 на изпълнителните дела, което обосновавало незаконосъобразност на изпълнителното производство. От описаното настъпили вреди за ищцата в неимуществената й сфера, изразяващи се в умишленото й злепоставяне пред бившите й колеги в РС Тутракан.

Наложените неоснователно запори върху сметките й в четири банки за сумата от само 100 лв. довели до необходимост от даване на обяснения пред нейната банка-кредитор, защо не погасява задълженията си в срок. Незаконосъобразно се явявало и бездействието на ЧСИ да превежда своевременно постъпилите суми на взискателя, да не администрира жалбата й в продължение на половина година, както и да не прекратява изпълнителното дело и да не вдига наложените запори по дело, по което дългът е изпълнен. Твърди, че от описаното поведение е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, дискомфорт, обида и накърняване на достойнството й, като претендира обезщетяването им в претендирания размер от 15 000 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответницата Т. А. В. в качеството си на ЧСИ е оспорила предявения иск по основание и размер. Поддържа, че не била допуснала незаконосъобразно поведение в това си длъжностно качество. Сочи, че по изп. дело № 20207910400191 бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата в PC - Тутракан по изрично искане на взискателя, а и този работодател фигурирал в регистрите на НАП с действащ трудов договор, сключен с ищцата, като ЧСИ разбрала за прекратяването му едва от отговора на P C - Тутракан на 23.09.2020 г. Оспорва твърденията на ищцата последната да е поискала и да й е било отказано предоставяне на копие на пълномощното на гл. юрк. И., като намира, че същото е валидно и учредява представителна власт за посоченото лице да представлява НАП по изпълнителните дела. Твърди, че своевременно е извършила разпределение на постъпилите по делото суми и на 16.03.2021 г. е изплатила дълга на взискателя като е прекратила производството, като е изчакала приключване на всички проверки по подадените от ищцата жалби и от това не са настъпили каквито и да било неимуществени вреди за длъжника.

Поддържа, че по изп. дело № 20207910400279 ищцата не е представила доказателства за изплащане на дълга в срока на доброволно изпълнение, както била отбелязала в ПДИ, че ще направи, а приложената едва към исковата молба разписка за 100 лв. от 24.08.2020 г. касаело друго парично задължение на Г. Ч. към НАП. Ето защо счита, че законосъобразно е наложила запор върху банкови сметки на ищцата до размера на подлежащата на събиране парична сума и не било налице свръхобезпечение. Излага, че за наложените запори върху четири банкови сметки на ищцата и била събрала една такса по т. 9 ТТРЗЧСИ. Сочи, че в изпълнение на задължението си по чл. 508 ГПК банките са отговорили, че вземането не е обезпечено, освен това се установило, че ищцата имала и публични задължения към НАП в размер на 26 638,64 лева, поради което съдебният изпълнител не е имал възможност да прекрати или приключи изпълнителното производство по изп. дело № 20207910400279.

Липсвали каквито и да е доказателства за претърпени от ищцата неимуществени вреди. При условията на евентуалност оспорва размера на предявената претенция като прекомерно завишен.

С Определение № 20170451/11.08.2021 г. СРС, 162 състав е конституирал по делото като трето лице-помагач на ответника ЗК „Лев Инс“ АД

Третото лице-помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, конституирано на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК с определение на съда от 11.08.2021 г. взима становище, като поддържа фактите и възраженията, изложени в отговора на исковата молба, излагайки доводи, че извършените действия по двете изпълнителни дела са съобразени със закона.

По делото е представена молба от 20.08.2020 г., подадена от НАП за образуване на изпълнително дело срещу Г. Ч. въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 23.05.2019 г. издаден от АССГ, I Отделение, 14 състав по адм. дело № 2393/2019 г. за сумата от 500 лева – разноски. С разпореждане от 21.08.2020 г. ЧСИ е образувал изп. дело № 20207910400191 по своя опис и е начислил дължимите административни такси. На 15.09.2020 г. е изпратена до Г. Ч. ПДИ, връчена й на 15.09.2020 г. при отказ, в която е уведомена за дължимите по делото суми и, че е наложен запор на трудовото й 3 възнаграждение в РС Тутракан. Представена е и справка за актуално състояние на действащите трудови договори на длъжницата към 16.09.2020 г., в която справка от НАП е посочено, че актуалният й трудов договор е с РС Тутракан с дата на сключване 12.10.1998 г.

Не е посочена дата на прекратяване, не са посочени последващи трудови договори. Въз основа на тази справка е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжницата при посочения работодател с дата 15.09.2020 г., получен на 17.09.2020 г. На 23.09.2020 г. ЧСИ е получил писмо от административния ръководител-председател на РС Тутракан, в което го уведомява, че Г. Ч. не е съдия в РС Тутракан считано от 28.04.2009 г. Със заявление от 18.09.2020 г. длъжницата по изп. дело се е задължила да внася всеки месец доброволно по 140 лв. На 15.12.2020 г. длъжницата е внесла 438 лв., на 24.11.2020 г. е внесла 150 лв., а на 24.10.2020 г. е внесла отново 150 лв. – протокол за извършено погасяване от 16.03.2021 г., в който е посочено, че общата платена сума е 600 лв. Въз основана тези си констатации съдебният изпълнител е издал разпореждане за приключване на делото с дата 16.03.2021 г.