Решение № 2074 от 04.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2074 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100515034 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на В. Н. О. и М. Н. Р. срещу решение № 19971/06.11.2024 г. по гр.д. № 37690/2022 г. по описа на СРС, 26 състав, с което е признато за установено спрямо жалбоподателите, че Т. Л. С. и С. Б. С. са собственици на основание договор за покупко-продажба от 1998 г. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), на поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и който имот съответства на ПИ, намиращ се в площта между точки 6,5,3,4,7,6 от скица, находяща се на л. 290 от делото, която скица е неразделна част от решението, който имот е неправилно нанесен, съгласно действащата сега КК и КР, като ПИ с идентификатор ***, която грешка се изразява в това, че част от ПИ ***, а именно - площта между точки 1,2,3,4,1 от скицата, която е неразделна част от решението, находяща се на л. 290 от делото, с площ около 48 кв. м., която част е нанесена в имота на ответниците ПИ ***, която част представлява естествен слог между имотите, граница между двата имота и която граница неправилно е изместена в северна посока - от южната част на слога (т. 4-3 от скицата) в северната част на слога (т. 1-2 от скицата), 1 на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, вр. чл. 124, ал.1 ГПК.

Въззивниците – В. Н. О. и М. Н. Р., твърдят, че обжалваното решение е недопустимо. Сочат, че първоначално с исковата молба са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ответниците не са собственици на процесния имот. Исковата молба е редовна, връчена е за отговор, делото е докладвано надлежно, според вида на предявените искове, като неправилно първостепенният съд след провеждане на първото съдебно заседание е дал указания на ищците за конкретизиране на основанието и петитума на исковете. Също така, в нарушение на нормата на чл. 214, ал. 1 ГПК СРС е допуснал едновременно изменение на основанието и петитума на исковете чрез преминаване от отрицателни установителни искове за собственост към положителни такива, включително – чрез добавяне на ново основание за собственост, а именно – давностно владение. Считат също така, че решението на СРС е неправилно, предвид допуснати нарушения на материални закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до извод, че ищците са собственици на процесния имот, въпреки че посоченото обстоятелство не е установено по делото при условията на пълно и главно доказване. Ето защо, молят решението да бъде обезсилено, евентуално – отменено, съответно – исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноските.

Ответниците по жалбата – Т. Л. С. и С. Б. С., оспорват жалбата, като считат, че обжалваното решение е правилно и молят да бъде потвърдено. Претендират разноските.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т. Л. С. и С. Б. С. с искове с правно основание чл. 124 ГПК, предявени срещу В. Н. О. и М. Н. Р., за признаване за установено, че ответниците не са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 49 кв.м., заключена между точки A, B, C и D (оградена в зелено) на приложената към молба с вх. № 126557/05.05.2023 г. комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 28.07.2021 г., находящ се в с. Лозен, Столична община, район „Панчарево“ (съобразно молби-уточнение от 28.10.2022 г. и от 05.05.2023 г.).

Ищците твърдят, че по силата на договор за продажба от 23.04.1998 г. са придобили поземлен имот – празно дворно място с площ от 400 кв.м., отразено като ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1846/18.08.2011 г. на и.д. на АГКК, находящ се в с. Лозен, Столична община, район „Панчарево“, съставляващо по предходен план ПИ 2551. Посочват, че е била издадена заповед № РПН20- РД56-20/15.10.2020 г. на кмета на район „Панчарево“, влязла в сила 2 като необжалвана, за възстановяване на право на собственост в полза на ответниците, в резултат на което площта на техния имот била намалена и същият е определен с нов идентификатор *** с площ от 369 кв.м. Считат, че реална част от имота им с площ от 49 кв.м. неправилно е заснета като част от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, които са отразени в кадастралните регистри като собственици на тази част без основание. Ето защо, предявяват посочените искове.

След индивидуализиране на процесния имот, предмет на исковете (съобразно молби-уточнение от 28.10.2022 г. и от 05.05.2023 г.), исковата молба е редовна и допустима.

Ответниците В. Н. О. и М. Н. Р. са подали отговор на исковата молба, като са оспорили предявените искове с твърдението, че са собственици на процесния имот въз основа на реституция по ЗСПЗЗ и делба.

С определение от 31.08.2023 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, делото е насрочено в открито съдебно заседание, като е изготвен проект за доклад, в който е прието, че съдът е сезиран с отрицателни установителни искове за собственост, съответно – в тежест на ответниците е да установят собствеността си спрямо процесната реална част от недвижим имот на твърдяното от тях основание. С определение от 31.10.2023 г. делото е докладвано съобразно проекта за доклад, като страните не са имали възражения по същия. Във второто съдебно заседание по делото съдът служебно е дал указания на ищците да уточнят обстоятелствата, основание на исковете, както и да формулират нов петитум. С молба от 30.01.2024 г. ищците са изменили основанието и петитума на предявените искове, като са преминали от отрицателни установителни искове за собственост към положителни такива с искате да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба, евентуално – въз основа на осъществено давностно владение.

С определение от 23.02.2024 г. първостепенният съд е отменил определението, с което делото е докладвано, като е приел, че е сезиран с положителни установителни искове за собственост, вследствие на което е изготвен е нов доклад, в който съдът е приел, че е сезиран с положителни установителни искове, по каквито се е произнесъл с обжалваното решение.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е недопустими, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл при недопустимо изменение на исковете.

Както беше посочено, първоначалната искова молба, с която СРС е сезиран, е редовна и допустима, като в същата са изложени ясно както обстоятелствата, на които се основават предявените искове, така и е формулиран надлежен петитум съобразно 3 обстоятелствената част на исковата молба. В този смисъл, указанията на районния съд, дадени на ищците с определение от 23.01.2024 г. да уточнят обстоятелствата и да формулират нов петитум, са неправилни, като съдът с даването на подобни указания е превишил правомощията си, свързани със служебното начало в гражданския процес, доколкото исковата молба е била редовна и допустима. С даването на указания на ищците да изменят изцяло предявените искове, въпреки че първоначално предявените такива са били редовни и допустими, за да се постигне евентуална защита на ищците във връзка с осъществяване на право на изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри, съдът освен това е нарушил принципа на равенство и състезателното начало в процеса.

На базата на изложеното въззивният съд намира, че по делото пред първата инстанция с даването на указания на ищците да посочат нови обстоятелства и нов петитум, с изменението на доклада, в резултат на новите твърдения на ищците, първостепенният съд е допуснал изменение на предявените искове, като от отрицателни установителни искове за собственост е преминал към положителни установителни искове за собственост, което е недопустимо. Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него материално субективно право. С петитума се сочи видът на търсената с иска защита дали ищецът търси само установяване на съществуването или несъществуването на спорното право, или търси още и осъждане или правна промяна. Изменение едновременно на основанието и на петитума на иска е недопустимо, защото променя изцяло предмета на делото, т.е. води до предявяване на нов иск, поради което не е допустимо по реда на изменение на иска преминаване от положителен установителен или ревандикационен към отрицателен установителен иск и обратно (така т. 2Б от ТР № 4/2014 г. от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС).

Следователно, районният съд се е произнесъл по искове, които не са били предявени надлежно с исковата молба или по реда на чл. 214 ГПК чрез допустимо изменение на първоначално предявените искове, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по първоначално предявените редовни и допустимо искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 49 кв.м., заключена между точки A, B, C и D (оградена в зелено) на приложената към молба с вх. № 126557/05.05.2023 г. комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 28.07.2021 г., находящ се в с. Лозен, Столична община, район „Панчарево“ (съобразно молби-уточнение от 28.10.2022 г. и от 05.05.2023 г.).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 19971/06.11.2024 г. по гр.д. № 37690/2022 г. по описа на СРС, 26 състав, с което е признато за установено спрямо В. Н. О. и М. Н. Р., че Т. Л.

С. и С. Б. С. са собственици на основание договор за покупко-продажба от 1998 г. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), на поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед № РД-1846/18.08.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и който имот съответства на ПИ, намиращ се в площта между точки 6,5,3,4,7,6 от скица, находяща се на л. 290 от делото, която скица е неразделна част от решението, който имот е неправилно нанесен, съгласно действащата сега КК и КР, като ПИ с идентификатор ***, която грешка се изразява в това, че част от ПИ ***, а именно - площта между точки 1,2,3,4,1 от скицата, която е неразделна част от решението, находяща се на л. 290 от делото, с площ около 48 кв. м., която част е нанесена в имота на ответниците ПИ ***, която част представлява естествен слог между имотите, граница между двата имота и която граница неправилно е изместена в северна посока - от южната част на слога (т. 4-3 от скицата) в северната част на слога (т. 1-2 от скицата), на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, вр. чл. 124, ал.1 ГПК.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, който следва да се произнесе по предявените от Т. Л. С. и С. Б. С. срещу В. Н. О. и М.

Н. Р. искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 49 кв.м., заключена между точки A, B, C и D (оградена в зелено) на приложената към молба с вх. № 126557/05.05.2023 г. комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 28.07.2021 г., находящ се в с. Лозен, Столична община, район „Панчарево“ (съобразно молби-уточнение от 28.10.2022 г. и от 05.05.2023 г.).

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________