Решение № 1208 от 19.09.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1208 гр. Плевен, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430101486 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Д. И. П., ЕГН ********** с адрес в гр.Плевен, ж.к.*** срещу „СТИК – КРЕДИТ“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, пл."***" № ***, представлявано от ***, искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.11, чл.19 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с искане да се прогласи нищожността на неустоечната клауза предвидена в чл.27 от Договор за паричен заем № ***/***г. сключен между страните по делото, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева, като частичен иск от 2017,04 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем № ***/***г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане. Ищецът твърди, че на ***г. сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние № ***, съгласно който на ищеца е отпуснат заем в размер на 3200,00 лева платими на 14 месечни вноски, с ГЛП в размер на 36 % и ГПР от 42.58%. Сочи се, че общата сума, 1 която е следвало да бъде върната е в размер на 4064,42 лева. Твърди, че в чл.27 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл.17 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Сочи, че Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Ищцата твърди, че била начислена неустойка в общ размер на 2017,04 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следва да върне е 6081,46 лева. Ищцата посочва, че погасила сумата по сключения договор, като за срока на договора е заплатила по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително и неустойка. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.10 ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Посочва, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Твърди, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19 ал.1 вр. чл.10 ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. Ищцата твърди, че в договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения. Посочва, че съгласно Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването па ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по 2 бъдещото изпълнение на подписания договор към момента па сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.“ Отделно от това ищцата посочва, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер многократно над допустимия чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди, че в процесния договор е уговорено, че заемателят се задължава да осигури действието на две физически лица, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочено в договора. Ищцата твърди, че в процесния договор е уговорено, в случай, че Заемателят не предостави посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, Заемателят дължи па Заемодателя неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план. Посочва, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора, поради което е налице нищожност на договора по смисъла на чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД. Твърди, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Ищцата твърди, в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение па кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Твърди, че в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин.“ В този смисъл посочва, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в тридневен срок от сключването му, обезпечение — двама поръчители /солидарен длъжник/, които отговарят на определени изисквания, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде 3 отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение. Посочва, че на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Ищцата твърди, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл т.3 Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. ВКС/. Ищцата посочва, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26 ал.1 пр.2 33Д. Разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Твърди, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33 ал.1 ЗПК. Навежда доводи, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Ищцата твърди, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса па обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Поради това твърди, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 ЗЗД, при непредставено обезпечение. Посочва, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение, същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Ищцата твърди, че последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив, договорът продължава да 4 се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. Посочва, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

Отделно от това ищцата посочва, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19 ал.1 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК „Стик кредит“ АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. В случай, че ГПР е законосъобразно описан, действителният такъв би бил многократно над допустимия процент, съгласно ЗПК. Затова посочва, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните. В тази връзка ищцата твърди, че според императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, поради което на основание чл.19 ал.5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 са нищожни.

Ищцата твърди, че с тези действия „Стик кредит“ АД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Ищцата посочва, че обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и нормативно значение. Посочва също, че начислената „неустойка“ попада в изискванията на Директивата, тъй като представлява предвидим общ разход, който обуславя сключването на договора при тези условия и е предварително заложен. Посочва, че по тези съображения размерът им следва да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР.

Твърди, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора. Грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11 5 ал.1 т.10 ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 ЗПК.

Отделно от това счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2 т.1 ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

Ищцата твърди, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11 ал.1 т.9 вр. чл.22 ЗПК вр. чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Посочва, че определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включва и начислената „неустойка“) е изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор чл.11 ал.1 т.9 вр. чл.22 ЗПК.