Решение № 3608 от 30.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3608/30.7.2020 г. , гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 02.07.2020 г., в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14992 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-6 срещу ответника К.Б.А. ЕГН:**********, с адрес: *** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:

- сумата от 990.00 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № FL696250/17.07.2013 г., сключен между „Юробанк България“ АД и К.Б.А., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. в полза на „Е.М.” ЕООД,

- сумата от 209.64 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.07.2013 г. до 17.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 05.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №

5384/12.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10866/2019 г. на Районен съд-гр.Варна-35 състав.

Претендира се за осъждане на ответника да заплати всички съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че на 17.07.13 г. в гр. Гоце Делчев е сключен Договор за потребителски кредит №FL696250 между „Юробанк България" АД ЕИК ********* в качеството му на кредитор и К.Б.А. ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател. По силата на договора кредиторът предостави на кредитополучателя паричен кредит в размер на 990 лв. Предоставената в заем сума се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 3 от Договора. С подписването на договора ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 48 месечни вноски с краен падеж 17.07.17 г. През първите девет месеца от договорния период кредитоплучателят дължал месечни вноски в размер на 4.13 лв., а за периода след първите девет месеца до крайния падеж - погасителни вноски в размер на 31.74 лв. съгласно чл. 7 от договора и приложения като доказателство към исковата молба погасителен план. След усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил поетите договорни задължения към „Юробанк България" АД ЕИК *********, като е останало непогасено задължение по кредита в размер 1199.64 лв. от които: 990 лв. - главница и договорна лихва - 209.64 лв. Излага се, че кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 17.07.17 г.

Излага се, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ********* и „Е.М." ЕООД, с ЕИК *********, задължението К.Б.А. ЕГН ********** произтичащо от Договор за потребителски кредит N9FL696250 от 17.07.13 г. е изкупено от „Е.М." ЕООД. На адреса на длъжника е изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия.

Счита се, че договорът за цесия е произвел действие, както по отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на длъжника. Активно легитимиран кредитор е именно ищецът „Е.М." ЕООД.

Излага се, че ответникът не е погасил задълженията си по договора.

С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената искова претенция, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът

К.Б.А. ЕГН:**********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се излага становище за неоснователност на предявената искова претенция, като се оспорва същата по основание и размер.

Оспорва се съществуване на твърдяното вземане по основание и размер; оспорва се усвояването на кредита, както и се оспорва конкретния размер на дълга, включително настъпила изискуемост (падеж) на вземането; оспорва се дължимостта на акцесорните вземания (обезщетения за забава, неустойки), включени в обхвата на договора за предоставяне на кредит, техния конкретен размер и периода, за който се дължат.

Оспорва се и действителността на цесията.

Оспорва се твърдението , че ответникът е уведомен за договора за цесия, поради което се счита, че същата не е породила действие спрямо ответника.Счита се, че съобщаването на цесията в един по-късен момент, а именно с връчване на препис от исковата молба и приложенията към него, в конкретната хипотеза не може да се отчете като факт по смисъла на чл.235, ал.З от ГПК.

Счита се , че вземането е погасено по давност. Излага се, че при разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж. Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо и доколкото изискуемостта на всяка анюитетна вноска настъпва в различен момент, следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на банката. Във всяка погасителна вноска, обаче, при изчерпателно уговорени в договора за банков кредит условия, се включват освен съответна част от главницата и други компоненти, като лихви, такси и др. В този смисъл приложимата за претенции на кредитора към длъжника давност за вземания, основани на договор за банков кредит, с начален момент за всяка дължима вноска - договорения падеж, е както следва: за претенции за дължима главница, платима от кредирополучателя разсрочено - 5-годишна давност за всяка отделна падежирала вноска, а за претенции за лихви (редовна и/или наказателна) и претенции за дължими такси - 3-годишна.

Излага се, че искането за главница е погасено с петгодишна давност, считано пет години назад от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а вземанията за лихви, такси и др. подобни са погасени с тригодишна давност , считано три години назад от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Предвид горните съображения се моли да се отхвърли изцяло предявената искова претенция.

Предвид оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника К.Б.А., ЕГН:********** се моли, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2, вр.чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна помощ на материално затруднено лице ищецът „Е.М." ЕООД, ЕИК: ********* да бъде осъден да заплати на адв.Ирина Ангелова Стоянова, ЕГН:**********, АК - Варна, с адрес на кантората в гр.Варна, бул."Вл.Варненчик" 55, ет.4, офис 1 адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното производство в предвидения съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.

Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:

От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 10866/2019 г. на Районен съд-гр.Варна-35 състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 05.06.2019 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 5384/12.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът К.Б.А., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: Гоце Делчев, ул. „Завоя на черна“ № 6 и регистрирани в НБД „Население“ постоянен, и настоящ адрес:*** да заплати на кредитора „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-6, представлявано от Райна Миткова – Тодорова - управител, чрез пълномощник юрисконсулт Михаела Милушева и адвокат Преслав Василев – САК, със съдебен адрес:*** сумата от 990.00 (деветстотин и деветдесет) лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № FL696250/17.07.2013 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД, ЕИК *********) и К.Б.А., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. в полза на „Е.М.” ЕООД, сумата от 209.64

(двеста и девет лева и шестдесет и четири стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от 17.07.2013 г. до 17.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 5.6.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 75.00 (седемдесет и пет) лева, от които: 25.00 (двадесет и пет) лева – заплатена държавна такса и 50.00 (петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл.

37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.

Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № FL696250/17.07.2013 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД, ЕИК *********) и К.Б.А., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. в полза на „Е.М.” ЕООД. .

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. № 10866/2019 г. на Районен съд-гр.Варна-35 състав.

Вследствие на изложеното, съдът намира,че са налице предпоставките на чл.422 от ГПК и производството по делото е допустимо и валидно учредено.

С оглед на гореизложеното и предвид наличието на идентитет по отношение на вземанията , които са предмет на заповедното и исковото производство, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Представени по делото са Заявление на ответника от 10.07.2013 г. , в което е обективирано искане за отпускане на кредит и

Декларация за свързани лица и Данни на лице за контакт от 10.07.2013г., попълнени от ответника по повод искането за отпускане на кредит.

Видно от представения от ищцовата страна Договор за потребителски кредит № FL696250/17.07.2013 г. , същият е сключен между ответника К.Б.А., в качеството му на кредитополучател и „Юробанк България“ АД-гр.София в качеството на кредитодател за сумата от 990,00лв. Видно от погасителния план към договора, кредитът се погасява на 48 месечни погасителните вноски, като месечната погасителна вноска, формирана като сбор от главница , лихва и такса, е в размер на 4,13 лв. за първите девет вноски и в размер на 31,74 лв. за останалите внокси , като последната вноска е в размер на 31,79 лв. В договора са описани падежните дати и размера на вноските, като последната падежна дата е на 17.07.2017 г. Съгласно чл. 5 от договора за кредит, срокът за погасяване на кредита е 17.07.2017 г. В чл.7 от договора е посочено, че погасителните вноски за издължаване на кредита , включително дължимите лихви се заплащат ежемесечно на 17-то число от съответния месец.

Разпечатката съдържа 39 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8487453-fa92-4963-9e6c-0267bef5837c