Решение № 219 от 12.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. С., 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100506121 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по обща въззивна жалба от М. Г., Р. Г., К. Г., Г. Г., С. Р., С. Г. срещу Решение от 15.02.2021г., постановено по гр. д. № 51707/2019г. по описа на Софийски районен съд, 175 с-в, с което са отхвърлени, субективно съединените искове на жалбоподателите срещу Столична Община за признаване, че са собственици при посочените квоти на една втора идеална част от недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., район Красна поляна, м. „Факултета“.

Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС, че имота е бил държавен като безстопанствен. Неправилно съдът разсъждавал в насока какви са предпоставките за стане един имот държавен по чл. 2, ал. 2 от ЗС.

СРС не посочил ясно, че предмет на претенциите са идеалните части от имота, които не били възстановени с решение на ОСЗГ от 24.11.2008г.

СРС не изследвал и не изложил съображения за правния статут на процесната ½ идеална част от имота към 1990 г. - бил ли е част от държавен имот и откога.

Извън предмета на делото било да се обсъжда фактическото и правно основание за издаване на АДС 1884/стар 9625/ от 20.11.1980 г., защото нямало възражения от ответника, че актовете за общинска собственост от 2009г. са издавани, защото такова 1 било предназначението на имота. Нямало възражения от ответника имота да е бил отчуждаван, отнеман, обобществовяван, предоставян за ползване по параграф4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или да е попадал в територия по чл. 19 ЗСПЗЗ.

Установено било от СТЕ, че процесната част не съвпада с имотите описани в актовете за държавна и общинска собственост, представени от ответника. Неправилно било приети въз основа на първата СТЕ, че в стария кадастрален план от 1943 г. е записан друг собственик-от сте било посочено, че липсва разписен лист. Не било установено и кой кога и на какво основание е записал в новия кадастрален лист към плана от 1980 че имота е на ДЗС „Витоша“, както е приел СРС. От което следвал незаконосъобразен извод, че имота подлежал на процедура по чл. 10 от ЗСПЗЗ.

Изложени са аргументи за тежестта на доказване при искове за собственост.. неправилно бил приложил чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ.

Неправилно било прието че след 2003 г. владението било изоставено- този извод противоречал на свидетелските показания. Самите свидетелски показания не били преценени в цялост.

Иска се отмяна и уважаване на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците М. К. Г., Р. Г. Г., К. Г. Г., Г. Г. Г., С. Т. Р. и С. Т. Г. са предявили при условия на активно обективно и субективно съединяване срещу Столична община искове с правно основание чл. 124. ал. 1 ГПК за установяване по отношение на общината, че са собственици на основание придобивна давност (вкл. присъединено по наследствено правоприемство владение) на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.С., Район „Красна поляна“, местност „Факултета“, с площ 2961 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, съставляващ по предходни планове поземлен имот пл. № 1137, а впоследствие пл. 1143, квартал: 131, при съседи с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***, за която 1/2 ид. част от имота са издадени Акт за частна общинска собственост № 874 от 28.04.2009г., Акт за публична общинска собственост № 875 от 28.04.2009г. и Акт за публична 2 общинска собственост № 876 от 28.04.2009г.

М. К. Г. претендира - 1/3 ид.ч., Р. Г. Г. - 1/6 ид.ч.; К. Г. Г.- 1/6 ид.ч.; Г. Г. Г. - 1/9 ид.ч.; С. Т. Р.- 1/9 ид.ч.; С. Т. Г. - 1/9 ид.ч..

С исковата молба се посочва, че на другата ½ идеална част от имота ищците са съсобственици по реституция, като наследници на Г.Г.В.

Ответната Столична Община е оспорила иска с възражение, че на тази идеална част от имота е собственик и за нея има съставени описаните актове за общинска собственост.

В трите акта за общинска собственост като правно основание за придобиване на собствеността е посочено чл.2, ал.1, т. 2 от ЗОС (имоти и вещи предоставени в собственост на общината със закон). Ответната община се е позовала и на правоприемство по силата на закона, като сочи, че имота е бил одържавен с АДС 1884/стар 9625/ от 20.11.1980 г. и след разделяне на държавната собственост между държавата и общините със ЗОС и ЗДС е станала собственик.

Установява се от съдебното решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ (л.48-51), решението на поземлената комисия по ЗСПЗЗ (л. 9), че на ищците е възстановено право на собственост върху ¼ идеална част от имот закупен от наследодателя им в съсобственост с още две лица през 1915г.

От посочените документи и от удостоверението на л. 55-56 и заповедта и скиците на л. 52-54 и 57-58 се установява, че имота закупен през 1915г. ( нотариален акт приложен на л. 58-60 от въззивното дело) впоследствие е разделен на два имота с пл. 1137 и пл. 1138, които според удостоверението от Столична община заедно образуват имота описан в нотариалния акт от 1915г., а възстановената ¼ идеална част от този имот съставлява ½ идеална част от имот пл. 1137, впоследствие пл. 1143, а сега идентификатор ***.

От тези документи и от двете СТЕ пред СРС и от СТЕ приета във въззивното дело се установява и че имота попада в урбанизирана територия, като обаче не е урегулиран. Следователно не е загубил статута си на земеделска земя, защото не е и застроен (в свободните му части върху които няма реализирано мероприятието „Юбилейна гора“ по план от 1969г. – видно от удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ).

От СТЕ допълнителна (на практика повторна) пред СРС и след запознаване с цялата преписка по одържавяване по процесния АДС вещото лице е установило, че процесния бивш имот с пл. 1137, впоследствие 1143, а сега с идентификатор *** не е бил включен в площта обхваната от представения АДС, като вещото лице е работило и със скица изготвена за земите, за които е съставен след това и АДС.

3

От тази скица се установява, че в посока на процесния имот, площта към 1980 г. е била в блок на АПК.

От представения на л. 79 от делото разписен лист от 1956г. (представен от ищеца с твърдения имота да е бил в ДЗС „Витоша“) се установява, че имот пл. 1137 е записан на ДЗС „Витоша“.

От СТЕ първоначална пред СРС и се установява, че в план от 1943г. имот пл.

1137 е записан на А.В..

Това е установено и от първоначалната СТЕ пред СРС и от СТЕ приета във въззивното дело.

Предвид изложеното е правилен извода на СРС, че имота е бил колективизиран и е подлежал на реституция.

СРС не е приемал, че имота е станал държавен като безстопанствен-напротив има точно противоположен извод.

Неоснователно е оплакването в жалбата относно липса на възражения за обобществовяване на имота. Самите ищци в първото ОСЗ пред СРС чрез процесуалния си представител са твърдели, че имота е бил предоставен на ДЗС „Витоша“ и са представили писмено доказателство разписния лист към КП (л. 79 от делото).

При това положение съдът е длъжен да изследва въпроса подлежал ли е на възстановяване имота по ЗСПЗЗ с оглед преценка на възможността да тече придобивна давност-нормите на който в тази насока са императивни и за тяхното приложение се следи служебно (Решение № 60082 от 2.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3642/2020 г., I г. о..). Още повече, че пред въззивния съд уточняват, че са установили владение срещу ДЗС и А.В..

СТЕ изслушана във въззивното дело посочва, че неправилно ливадата предмет на нотариалния акт от 1915г. е фактически върната върху имот пл. 1137 (процесния), като посочва и върху земите на кои бивши собственици лежи имота (стр.2, абз предпоследен). Въпросът дали правилно е бил идентифициран имота по нотариалния акт върху имот пл. 1137 не може да се обсъжда в настоящото дело тъй като възстановената с решението на поземлената комисия идеална част от имота не е предмет на делото.

Във всички случаи обаче щом като целия имот пл. 1137 е бил колективизиран и част от ТКСЗ, то той подлежи на възстановяване на бившите му собственици (като е без значение, че вече е урбанизирана територия).

Същевременно СТЕ установява и че за процесната ½ ид. част от имот пл. 1137 не са подавани искания за възстановяване и няма провеждани реституционни процедури в сроковете по ЗСПЗЗ.

4

Тъй като имота е в урбанизирана територия не са съставяни планове по чл. 19 ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ нито пък има КВС.

За имоти подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ давност текла до 22.11.1997г. не се зачита, а съгласно трайната съдебна практика и след това до приключване на процедурата по реституция давност не може да тече, съответно до изчерпване на възможността да се стартира такава процедура (тоест до 12.05.2007г.).

Имота щом е подлежал на възстановяване не е държавна собственост (държавата запазва собственост само върху имоти, които не подлежат на реституция).

След като не е проведена и вече е невъзможна процедура по възстановяване (изтекли са сроковете затова най-късно на 12.05.2007г – ТР 4/2014г. ОСГК на ВКС), то имота е станал общинска собственост по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ вр. с чл. 19 ЗСПЗЗ. За имот общинска собственост е приложим мораториума, въведен с § 1 на ЗИД ЗС /ДВ бр. 195/2006 г., действащ до 07.03.2022 г. вкл. съгласно решението на КС на РБ по к.д. 16/2021г. (ДВ бр.18/04.03.2022г.). Едва след тази дата може да тече давност за имота ( както и в периода 31.12.2017г.-до 18.01.2018г. съгласно същото решение на КС). Давностния срок не е изтекъл към деня на приключване на делото пред въззивния съд и решението за отхвърляне на исковете следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на делото само въззиваемата Столична Община има право на разноски за въззивното производство за вещо лице в размер на 300,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение, което СГС намира, че следва да бъде определено в размер на 200,00 лева.

Водим от гореизложеното СГС,II-А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 15.02.2021г., постановено по гр. д. № 51707/2019г. по описа на Софийски районен съд, 175 с-в

ОСЪЖДА М. К. Г., ЕГН **********; Р. Г. Г. с ЕГН **********, К. Г. Г. с ЕГН **********, Г. Г. Г. с ЕГН **********, С. Т. Р. с ЕГН **********, С. Т. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Столична Община, ул. ******* с Булстат ******* сумата от 500,00 лева разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________