Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7469 от 02.07.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47652/2021
Вид
Решение № 7469
Подписан
02.07.2022
Състав
Мария Георгиева Шейтанова Воденичарова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7469 гр. София, 02.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20211110147652 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от П. ИВ. ИВ. против ДАО /***/ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа и обезщетение за времето, за което е ищецът е останал без работа, а именно от 17.06.2021 г. – 17.12.2021 г. в размер на 37 400 лв. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 26.05.2020 г. е сключил трудов договор с ответника, по силата на който е назначен на длъжност „Летец – пилот, командир на самолет *****” с код НКПД ****, като е постъпил на работа. С допълнително споразумение към договора от 22.02.2021 г. ищецът е преназначен на длъжност „Летец-пилот, Директор на дирекция“ с код по НКПД ****. Ищецът не спори, че е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди 26.05.2020 г. като осигурено лице, работещо в условията на първа категория труд. Със заповед № РД – ****/16.06.2021 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 б КТ. Ищецът счита, че уволнението е незаконосъобразно, понеже е форма на проявено спрямо него дискриминационно отношение, основано на признака „възраст“, като ищецът се намира в сравнима ситуация с всички по-млади от него служители при ответника. Твърди на първо място, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 2, § 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г., понеже уволнението на това основание препятства възможността на ищеца да продължи да упражнява професията си по договор, който е могъл да бъде прекратен на друго основание, но това не е сторено. Според Директива 2000/78/ЕО пряка дискриминация е налице и когато разпоредбата се основава на критерий, който е неразделно свързан с възрастта на служителя. Навършилите пенсионна възраст служители се намират в същото положение с тези, които не са, но първите са третирани неравноправно, понеже КТ не им позволява да установят в период, в който са напълно работоспособни, стабилна заетост по трудов договор. Ищецът излага, че поради ранното си 1 пенсиониране като служител при първа категория труд се е пенсионирал преди навършване на обичайната възраст по чл. 68 КСО. Твърди, че предвиденото в КТ и ЗДСл основание за уволнение на лице, сключило договор след навършването на пенсионна възраст, не е обективно обосновано от законосъобразна цели; че средствата за постигане на целта не са подходящи и необходими по см. на Директива 2000/78/ЕО.

Сочи, че при липсата на уточнение относно преследваната от законодателя цел, което е необходимо предвид възможността да се упражни съдебен контрол, то следва да се анализират мотивите на законопроектите за изменение на закона. В ЗИД КСО §60 е посочено, че това уволнително основание се отнася за всички работници и служители, независимо по какъв ред са се пенсионирали – ранно или по реда на чл. 68 КСО.

Излага, че лица в неговото положение макар и формално пенсионери са работоспособни и често финансово недостатъчно обезпечени, като КТ не следва да обслужва индивидуалния интерес на работодателя, а общ значим интерес. Сочи и че средствата за постигане на целта на законодателя са несъразмерни. Твърди на второ място, че чл. 328, ал. 1, т. 10 б КТ противоречи на чл. 6, ал. 2 КРБ. Предоставената възможност на работодателя да прекрати трудовия договор на това основание съпоставя с обстоятелството дали даден служител получава доходи от наем или не.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор. Оспорва исковете по основание. Не оспорва иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ по размер. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган и е с необходимото съдържание. Сочи, че посочената разпоредба на КТ е в интерес на служителя, т.к. в случая се полага труд при условията на първа категория. Излага, че ищецът сам е упражнил правото си да се пенсионира, като уволнението не е свързано с възрастта, а с упражненото право на пенсия за стаж и възраст, която осигурява ежемесечен доход. Сочи, че в т. 14 от Преамбюла на директивата е записано, че тя не засяга националните разпоредби относно възрастта за пенсия. Цитираните от ищеца решения на съда на ЕС били по различни казуси.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна.

С доклада по делото, приет при липса на възражения на страните, е прието и отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор № **** г., по силата на които ищецът бил назначен на длъжност „Летец – пилот, командир на самолет *****” с код НКПД ****, на 8 - часов работен ден, с брутно месечно трудово възнаграждение в размер 6 240 лв.; че по силата на допълнително споразумение към договора от 22.02.2021 г. ищецът е преназначен на длъжност „Летец-пилот, Директор на дирекция“ с код по НКПД ****; че ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди 26.05.2020 г. като осигурено лице, работещо в условията на първа категория труд; че трудовото правоотношение е прекратено с процесната заповед № *** г., връчена на 16.06.2021 г.; че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълно отработен месец, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението, е 6 240 лв.;

Същите обстоятелства се установяват и от писмените доказателства. По силата на договор № **** г. /л. 7/ ищецът е назначен на длъжност „Летец – пилот, командир на самолет *****” с код НКПД ****. Трудовият договор е сключен за неопределено време – чл. 3 от него. Видно от посоченото в договора служителят е постъпил на работа. Към момента на сключване на договора ищецът е бил на навършени 57 години 2

/роден на 06.09.1962 г./.

Ищецът не спори, че е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди 26.05.2020 г. като осигурено лице, работещо в условията на първа категория труд на осн. чл. 69б КСО. Според разпореждане от ТП на НОИ от 27.01.2020 г. /л. 45/ личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца е 1 200 лв. на месец.

С договор за повишаване на квалификацията от 19.01.2021 г. /л. 8/ ищецът се е задължил да премине курс за инструктор за самолет *** A- 320 и А-319. С допълнително споразумение на осн. чл. 119 КТ от 22.02.2021 г. /л. 11/ ищецът е назначен на длъжност „Летец-пилот, Директор на дирекция“ с код по НКПД ****.

Според представената длъжностна характеристика на л. 12 на ищеца, назначен на длъжност „Летец-пилот, Директор на дирекция“, са подчинени главен пилот, летец – пилот командир на звено, летец- пилот командир на самолет и други. Задълженията на ищеца са да ръководи, контролира и координира дейността на дирекция „Летателна дейност“; да ръководи работата на служителите; да следи за спазването на стандартите; да проследява подготовката на екипажите на самолетите и други.

С процесната № *** г., връчена на 16.06.2021 г., трудово правоотношение на ищеца е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 б КТ. Ищецът не спори, а и се установява, че заповедта е издадена от компетентен орган- Генерален директор на ***, и съдържа всички необходими реквизити.

Спорът между страните е съсредоточен около това дали прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца на това основание, а не на друго, предвидено в КТ, съставлява проява на дискриминационно отношение спрямо него на признак „възраст“, като се прави съпоставка с всички работници и служители, които към 26.05.2020 г. са били навършили 18-годишна възраст, но не и законоустановената възраст за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст / параграф последен от молба от 11.11.2021 г. на л. 44/. Ищецът твърди в тази връзка да е налице непряка дискриминация поради това, че законовата разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 10 б КТ поставя лицата, навършили определена възраст, в по-неблагоприятно отношение спрямо тези, които не са, а не е налице легитимна цел, визирана от законодателя; средствата за постигане на тази цел не са подходящи и необходими. Ответникът оспорва иска при твърдения, че в случая уволнението не е свързано с критерий „възраст“, а с упражнено от служителя право да се пенсионира, като той по този начин придобива траен и сигурен доход по линията на общественото осигуряване.

В тази връзка в тежест на ищеца е възложено да докаже, че именно вследствие на прекратяването на трудовото правоотношение от ответника ищецът е останал без работа за периода, посочен в исковата молба; че към момента на началото на устните състезания е налице трудово правоотношение, което би съществувало, ако ищецът не беше уволнен с процесната заповед. По възраженията за дискриминационно третиране в тежест на ищеца е да докаже /според чл. 9 ЗЗДискр/, че са налице факти, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че е налице различно третиране спрямо ищеца в сравнение с лица в същото фактическо и правно положение при сравними сходни обстоятелства; че това третиране е основано на признака „възраст“; неправомерност на действията и/или бездействията на ответника; че различното отношение не съответства на законоопределаната цел, като и средствата за постигането й са неподходящи и ненеобходими; останалите си твърденията.

В тежест на ответника е да докаже, че уволнението е законно, вкл. че 3 уволнението е свързано с факта на упражненото право на пенсия от служителя; условията на труд при този работодател, предвид спецификата на осъществяваната дейност; че целта е законна, а изискването за нея не надхвърля необходимото за постигането й; останалите си възражения.

В тази връзка е изискана информация от НОИ и НСИ. Според писмо от 10.03.2022 г. /л. 83/ то НОИ не може да предостави информация за общия брой работници и служители, които са навършили 18 г. възраст, но не и пенсионна възраст.

Според ДИРЕКТИВА 2000/78/ЕО НА СЪВЕТА от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и Закона за защита от дискриминация то пряка дискриминация представлява всяко понеблагоприятно третиране на лице на основата на признаци, включително „възраст“, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация представлява поставянето на лице или лица, носители на признака / в случая „възраст“/ в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

В случая националната правна уредба допуска да бъде прекратено трудовото правоотношение на лице, наето след като е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, именно поради това обстоятелство – упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Според § 14 от Директивата то пенсия за осигурителен стаж и възраст то тяне засяга националните разпоредби, регламентиращи възрастта за пенсия.

Съгл. чл. 6 от Директивата държавите-членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими. Такива разлики в третирането могат да включват освен другото: а) създаването на специални условия за достъп до заетост и професионално обучение, заетост и упражняване на занятие, включително условия за уволнение и възнаграждение, на млади хора, по-възрастни работници, лица, които издържат други лица, за да се насърчава тяхната професионална интеграция или да се осигури тяхната защита; б) определянето на минимални условия за възраст, професионален опит или старшинство в службата за достъп до заетост или до определени ползи, свързани със заетостта; в) определянето на максимална възраст за наемане, основана на изискване за обучение за дадената длъжност или необходимост от разумен период на заетост преди пенсиониране.