Решение № 698 от 27.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 177/2026
- Вид
- Решение № 698
- Подписан
- 27.05.2026
- В сила
- 25.06.2026
- Състав
- Светослав Николаев Узунов
Цитирани разпоредби
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 5, б. Е · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 698 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330200177 по описа за 2026 година намери следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Обжалвано е
Наказателно постановление
№
25-1030007090/24.09.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив, с което на Г. Г. К., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева с еврова равностойност 102,26 евро за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева с еврова равностойност 25,56 евро за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата, в допълнителна молба и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 26.11.2025г. съгласно представената разписка, а жалбата е подадена на 01.12.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери от фактическа страна следното:
На 26.08.2025г., в 22,40ч., жалб. К. управлявал мотоциклет БМВ G310R с рег. № **** в гр. Пловдив, като преминал през кръстовището на ул.
Менделеев и бул. Санкт Петербург. На същото място се намирали полицейски служители, сред които св. Т.. На свидетелят направило впечатление, че мотоциклетът бил изключително шумен, поради което решил да последва водача и да му извършви проверка. В хода на извършената проверка св. Т. установил, че на мотоциклета липсвало шумозаглушителното устройство, катко и огледалата за обратно виждане.
Така описаното от фактическа страна съдът намира да се е осъществило в обективната действителност, с оглед редовно съставения АУАН, който има презумптивна доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. В случая констатациите в АУАН не са опровергани в хода на съдебното производство, като същите напълно се подкрепят от показанията на св. Т., актосъставител, който потвърждава авторството на АУАН и обстоятелствата в хода на извършената проверка. Свидетелят сочи и че е заснел провереното превозно средство, като снимките са приложени към административно-наказателната преписка, като от тях е видно, че констатираните неизправности – липсата на шумозаглушително устройство и липсата на предпазни огледала за задно виждане, съответстват на обективната действителност. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да опровергават презумптивната доказателствена сила на АУАН, като отделно от това липсват и описани възражения в АУАН, нито представени такива в 7-дневения срок за това, с оглед на което и съдът намери описаното да отговаря на обективната истина.
При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна 2 следното:
От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете за издаването им. АУАН е издаден на 26.08.2025 г., за нарушение от същата дата, а НП – на 24.09.2025г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.
При издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на нарушителя. И двата акта на администрацията отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира на тази, посочена в НП, като са описани всички съставомерни признаци на твърдяните административни нарушения по ЗДвП.
Несподелимо се явява възражението на жалбоподателя за порок в описанието на констатацията, че снемането на шумозаглушителното устройство не представлява значителна техническа неизправност, както и за липсата на измерване на конкретното ниво на шум. В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за техническа неизправност, представляваща въобще липса на шумозаглушително устройство, а не за високо ниво на издавания от автомобила шум. Този извод следва от т. 8.1.1. от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, представляваща Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., видно от която липсата на системата за намаляване на шума е квалифицирана като значителна неизправност поради две причини, посочени съответно в буква "а" – нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията, и буква "б" – част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от падане. От приетите по делото факти и обстоятелства се установява, че в настоящия случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана в хипотезата на т. 8.1.1., буква "б", предложение 3 четвърто от Методиката /липса на системата за намаляване на шума/, поради което не е необходимо изрично посочване на степента на въздействие на повредата върху околната среда и в какво се изразява това въздействие.
Самата липса на част от системата за намаляване на шума предполага оказването на неблагоприятно въздействие върху нивото на шума /т. 8.1.1., буква "б", от Методиката/, респ. върху околната среда по смисъла на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП. В тази насока е и съдебната практика на касационната инстанция – така и Решение № 559 от 17.01.2025 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2246/2024 г. В тази насока липсват и задължения за контролните органи да съставят протоколи за оглед или технически замервания на посоченото, доколкото констатираните в настоящия случай неизправности биха могли да бъдат осъществени и с обикновена визуална проверка.
По отношение на възражението за неправилно описание на нарушението, свързано с липсата на предпазни огледала, действително се констатира, че при описанието му административнонаказващият орган е посочил погрешно правното основание, доколкото посоченият в НП чл. 10, ал.
1, т. 5, б. Е от ППЗДвП касае хипотеза, при която по кормилната уредба стойностите на монтажните ъгли на управляемите колела не съответстват на предписаните норми. Същевременно обаче липсата на предписаните огледала за виждане назад представлява описана в закона неизправност (чл. 10, ал. 1, т.
6, б. Е от ППЗДвП), при това незначителна такава по смисъла на § 6, т. 71 от ЗДвП. В случая неправилното посочване на коректната хипотеза не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не само липсва пречка първоинстанционният съд да приложи правилната правна квалификация, но това представлява и такова негово задължение с аргумент от т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. на ВАС в случаите, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая фактите, по които жалбоподателят се защитава в хода на производството, са именно свързани с липсата на предписани огледала за задно виждане, което представлява същото нарушение – движение с незначителна техническа неизправност, поради което и така посоченото не представлява съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на наказателното постановление в тази му част.
При така изложеното, посочването на конкретните констатирани 4 неизправности, което е сторено в обжалваното наказателно постановление, е напълно достатъчно, за да се определи дали същите въобще представляват неизправности по смисъла на закона, а оттам и дали представляват значителни, незначителни или опасни такива.
С оглед на горното, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за движение със значителна техническа неизправност на ППС поради липсата на шумозаглушително устройство, както и за движение с незначителна техническа неизправност на ППС поради липсата на предписани огледала за виждане назад. Приложени са правилните санкционни норми съответно на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП и на чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, като предвидените административни наказания – глоба в размер на 200 лв. и глоба в размер на 50 лв., към датата на нарушението са в абсолютно определени размери от законодателя и не подлежат на коригиране. В случая законосъобразно са наложени и две отделни санкции за двата вида неизправности в съответствие с чл. 18 от ЗАНН, предвиждащ, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В този смисъл е и Решение № 1511 от 20.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1777/2020 г.
При така изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемата страна и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факт ът, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмено становище от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 66,47 евро.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято 5 структура е включен наказващият орган. В случая това е ОДМВР- Пловдив.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:
П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление
№
25-1030007090/24.09.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив, с което на Г. Г. К., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева с еврова равностойност 102,26 евро за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева с еврова равностойност 25,56 евро за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. Г. К., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 66,47 евро.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6