Решение № 190 от 04.03.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. гр. Хасково, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640102255 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:

123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов” № 37 против М. С. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Конуш, общ. Хасково, обл. Хасково, ул.***************. За претендираните суми е издадена заповед № 281 от 07.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 599 по описа за 2025 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Хасково за вземанията си към ответника М. С. Д. в общ размер на 396,51 лв. Било образувано ч.гр.д.

№ 599/2025 г., по което била издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което на ищеца било указано съобразно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл.415, ал.4 ГПК същият предявявал настоящите искове.

Поддържа се в исковата молба, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на доставчик от последна инстанция /ДПИ/, съгласно разпоредбата на чл. 95а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и издадената му Лицензия **********/08.07.2013 г., продавал електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на 1 крайния снабдител по смисъла на чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ до избора на друг доставчик или когато избрА.ят доставчик не може да извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД продавал електрическа енергия на клиентите си по силата на закона и Правилата за търговия с електрическа енергия.

Снабдяването с ел. енергия от ДПИ се извършвало въз основа на договор при общи условия и индивидуален писмен договор, уговарящ допълните условия между страните по него. Съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ, потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато била и цената за достъп, на доставчик от последна инстанция. Цените за мрежови услуги се определяли и заплащали на основание решения на КЕВР, постановени на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката, като същите не подлежали на договорна свобода.

Изложено е на следващо място в исковата молба, че на 23.11.2022 г. ответникът М. С. Д. сключил Индивидуален договор към Общи условия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД за продажба на електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция и подал Заявление до ,, Електроразпределение Юг" ЕАД за смяна на клиент за обект/и на свободен пазар, ведно с Декларация за достъп до мрежата. Въз основа на разпоредбите на Закона за енергетиката, подписА.ят договор и подадените заявления ищцовото дружество ,,ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД поело задължение да снабдява с електрическа енергия в качеството си на доставчик от последна инстанция следния обект на ответника, индивидуализиращ се с ИТН: ********** и представляващ Производствена сграда в с. Конуш, обл. Хасково. За М. С. Д. бил открит клиентски номер № **********. В изпълнение на задълженията си, за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2024 г. операторът на електроразпределителната мрежа предоставил мрежови услуги на обща стойност 347,45 лв., които до този момент не били заплатени. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер от 49,06 лв. за периода от 20.01.2023 г. до 05.03.2025 г. Законна лихва за забава се дължала за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство, подробно описА. в исковата молба. Ответникът от своя страна, по силата на сключения договор, се задължил да заплаща всички свои задължения, в сроковете и по начините, определени в него.

С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 599 по описа за 2025 г. на РСХасково, а именно – за сумата в размер на 347,45 лв., представляващи стойността на предоставени мрежови услуги за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2024 г. и сумата в размер на 49,06 лв., представляващи законна лихва за забава за периода от 20.01.2023 г. до 05.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед 2 за изпълнение в съда - 06.03.2025 г., до окончателното й изплащане.

Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор представя назначения му на същото основание особен представител, в указания му срок. Счита предявените искове за основаниелни и доказани. по размер. От приложените по делото писмени доказателства от ищеца ставало ясно, че ответникът е подал Заявление- декларация за започване продажба на ел. енергия и декларация за достъп до мрежата от 23.11.2022 г. Сключен бил и Индивидуален договор към Общи условия на ЕВН ЕС за продажба на електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция от 23.11.2022 г., в който ответникът найобщо се съгласил да заплаща цялото количество ел. енергия, доставяно в обекта. Приложени били фактури, издадени от ищцовото дружество, в които било отразено количеството потребявана енергия, като особения представител на ответника счита записвА.ята по тях за верни. Отразен бил и периода, за който се отнасят. Това означавало, че количествата електроенергия са реално доставени и потребени в процесния имот- производствена сграда. На второ място, лихвите за забава върху главницата и законната лихва върху същата до пълното погасяване на задължението били ясно регламентирА. в ОУ и закона, начислени били с правно основание и в правилния размер, поради което не се оспорват. Изложените обстоятелства, както и липсата на доказателства от страна на ответника за извършени плащания по посочените фактури обосновавали признание на иска от страна на ответника като претенциите на насрещната страна за дължимост на сумата в размер на 396,51 лв. били основаниелни и доказани..

Вземайки предвид горното, се иска от съда да постанови решение, основаващо се на признанието на иска, както и ответникът да бъде освободен от заплащане на разноските по делото на основание чл.78 ал.2 ГПК, а в случай че това не се случи и при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

В писмено становище с вх. рег. № 3163/23.02.2026 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа така предявените претенции и прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 25.02.2026 г., съдът е одобрил на основание чл. 29 ал. 5, вр. чл.

34 ал. 3 ГПК признанието на иска, направено от назначения особен представител на ответника - адв. А. М. Х. от АК – Хасково по гр. дело № 2255 по описа за 2025 г. на РС – Хасково.

Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира 3 следното:

Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда, че признанието на иска от ответника обвързва съда, като при наличието на предвидените положителни предпоставки и липсата на процесуални пречки, съдът следва да прекрати съдебното дирене и да постанови решение само съобразно признанието, тоест да уважи иска така както е предявен.

В настоящия случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 237, ал.

1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска – ответникът, чрез назначения си особен представител е заявил изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, а ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска. Съдът е одобрил на основание чл. 29 ал. 5, вр. чл. 34 ал. 3 ГПК признанието на иска, доколкото е счел, че тази процесуална позиция без съмнение следва да се приеме като действие, изискващо по правило изрично пълномощно, с оглед на което подлежи на одобрение от съда.

Същевременно не са налице процесуалните пречки (отрицателните предпоставки), установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

На следващо място, правното основание на иска е чл. 422, ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, следователно претенцията не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК – по брачни искове – чл. 324 ГПК, по искове за гражданско състояние – чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК в мотивите на съдебното решение е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Следователно съдът постановява съдебен акт, без да изследва основаниелността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, а постановява решение за уважаване на иска.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че следва да постанови исканото решение, с което да бъде уважен предявеният иск, като не е необходимо да излага мотиви, тъй като чл. 237, ал. 2 ГПК дерогира действието на чл. 236, ал. 2 ГПК.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

4

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 599 по описа за 2025 г. на Районен съд – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 25,00 лева (12,78 евро) за заплатена държавна такса и 50,00 лева (25,56 евро) за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива и по настоящото дело в размер на 75,00 лева (38,35 евро) за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение от 200,00 лева (102,26 евро) в размер, определен в минимален размер от съда съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора /направеното признание на иска от особения представител на ответника/ и осъществената защита, изразяваща се в изготвяне на искова молба и молба за открито съдебно заседание, както и 400,00 лева (204,52 евро) – внесен депозит за възнаграждение за назначения особен представител, съобразно ангажирА.те доказателства за реалното им извършване и представения списък по чл.80 ГПК.