Определение № 260146 от 15.12.2020, Апелативен съд - Пловдив

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е №

260146 гр. Пловдив, 15.12.2020г.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в закрито заседание на 15.12.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА като разгледа докладваното от съдия Брусева въззивно частно - търговско дело № 745/2020 г., намира следното:

Производство по реда на чл. 83 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. №262432/06.11.2020г. от Н.А.П. – **** против Определение №260125 от 29.10.2020г., постановено по т.д.

№42/2013г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта с която е одобрена, без да бъдат извършени изменения, частична сметка за разпределение №6. Иска се отмяна на обжалвания акт и одобряване на частичната сметка за разпределение №6, обявена в ТРРЮЛНЦ под №************** по партидата на „Е.Х.“ АД като от сумата, предвидена за разпределение на вземания на кредитори по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ сума в размер на 125 218.83 лева бъде предвидена за удовлетворяване на публични вземания - главници с поредност на удовлетворяване по реда на чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ, от които 98 906.69 лева да бъдат заделени за публичните вземания, предмет на предявен положителен установителен иск.

Основният аргумент на кредитора за оспорване на частичната сметка за разпределение №6 е наличието на непроизнасяне по предявени с молби от 07.07.2017г. и от 27.12.2012г. публични вземания и на текущи публични вземания по подадени след месец декември 2019г. декларации. Счита, че преди да се пристъпи към удовлетворяване на вземания по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ в сметката трябва да бъдат включени публичните вземания, по които синдикът е бил длъжен да се произнесе със списък, който съдът да одобри, така и по текущите публични вземания, декларирани от самия синдик.

Постъпило е становище от В.И.Г. – синдик на „Е.Х.“ АД – в несъстоятелност, с което счита частната жалба на Н.А.П. – гр. София против частичната сметка за разпределение №6, обявена в ТРРЮЛНЦ под №************** по партидата на „Е.Х.“ АД, за неоснователна. Излага доводи, че вземане по изпълнителен титул по т.д.

№3/2014г. в размер на 27 748.86 лева е погасено чрез прихващане с Акт за прихващане и възстановяване №П-**************. Едновременно с това твърди, че същото вземане е включено в съставен от него списък на приетите предявени вземания от 25.09.2020г. Едновременно с това твърди, че е налице висящо производство по оспорване по административен ред на Акт за прихващане и възстановяване №П-**************. Намира за подвеждащи твърденията в частната жалба, че не са съставени списъци по чл.688 от ТЗ на предявените вземания.

Твърди, че такива са съставени – съответно за приети и за неприети вземания и е налице произнасяне с акт на съда по чл.692 от ТЗ. Според синдика с Определение №203 по ч.т.д. №275/2020г. по описа на ПАС са му дадени указания, че вземанията на НАП, предявени на 31.12.2019г., които не са включени в съставен списък на приетите вземания, няма как да фигурират в изготвената сметка за разпределение.

Освен това тези предявени на 31.12.2019г. вземания са неприети съгласно Определение на съда от 29.10.2020г.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обжалваното определение е обявено в ТРРЮЛНЦ на 29.10.2020г. Частната жалба против него е постъпила в съда на 06.11.2020г. като видно от приложената разписка същата е изпратена по пощата на 05.11.2020г. Ето защо настоящата инстанция намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна. Касае се за кредитор, предявил възражение срещу изготвената частична сметка за разпределение №6, обявление за съставянето на която е публикувано в ТРРЮЛНЦ на 17.09.2020г.

Постъпването на частната жалба е обявено в ТРРЮЛНЦ на 10.11.2020г.

На

17.09.2020г. в Търговския регистър е публикувано обявление на синдика на „Е.Х.“ АД В.Г. за изготвена частична сметка за разпределение №6.

С обжалвания акт – Определение №260124 от 29.10.2020г. съдът е одобрил частична сметка за разпределение №6, с която се разпределя сумата 939 524.29 лева.

Намерил е за неоснователни възраженията на НАП относно невключване в сметката на вземания на НАП, предявени с молба вх. №6748/11.07.2017г. за сумата 29 306 лева, поради обстоятелството, че списъкът за тях е съставен и обявен в търговския регистър на 25.09.2020г., т.е. след изготвяне на сметката за разпределение, обявена на 17.09.2020г. По отношение на възражението за невключване в списъка на вземания на НАП, предявени с молба вх.

№12271/31.12.2019г. в размер на 98 963.21 лева, е намерил, че същите са неприети съгласно определение на съда от 29.10.2020г., поради което за тях не следва да се заделят суми. По отношение на публичните вземания в размер на 7 303.96 лева, удостоверени с подадени от синдика декларации за 2019г. и 2020г., представляващи задължителни осигурителни вноски, данък върху доходите ДДС, е намерил, че те не са предявени от НАП, а като неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност те трябва да бъдат предявени от кредитора и за тях да се състави допълнителен списък по чл.688 от ТЗ. Доколкото тези вземания не са предявени и за тях не са съставени списъци, е приел, че в сметката не следва да бъдат заделяни суми за удовлетворяването им.

Касае се за второ по ред съставяне на частичната сметка за разпределение №6 на сумата 940 605.34 лева след като с Определение №203 от 06.07.2020г. по ч.т.д. №275/2020г. Апелативен съд – Пловдив е отменено Определение №95 от 24.02.2020г., постановено по т.д.

№42/2013г. на ОС – Хасково за одобряване на частичната сметка за разпределение №6, обявена в ТР на 31.01.2020г., същата изрично не е одобрена и делото е върнато на съда по несъстоятелността на „Е.Х.“ АД – в несъстоятелност за предприемане на необходимите действия, съгласно указанията, дадени в мотивната част на определението.

С цитираното определение Апелативният съд е констатирал, че действително от страна на НАП с молба изх. №24-15-468/13#32 от 07.07.2017г. е предявено публично вземане за държавна такса по изпълнителен лист в размер на 29 306 лева. С определение №330/11.10.2018г. съдът е указал на синдика да изготви допълнителен списък за това вземане, тъй като е намерил, че същото не е включено нито в списък на приетите, нито в списък на неприетите вземания. Такъв последващ допълнителен списък не е бил съставен, което е дало основание на Апелативен съд да посочи, че такова поведение на синдика не следва да бъде толерирано. Пак с цитираното Определение №203 от 06.07.2020г. по ч.т.д. №275/2020г. Апелативен съд е констатирал, че с молба изх. №24-15-468/13#46 от 27.12.2019г. НАП е предявила публични вземания в общ размер 98 963.21 лева, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 и т.9 от ТЗ. В съставен списък по чл.688 ал.3 от ТЗ част от предявените вземания са включени като неприети. За вземанията за 50 лева и за 6.52 лева няма съставен списък.

Срещу списъка на неприетите вземания има постъпило възражение, което не е разгледано от съда по несъстоятелността. За тези вземания в размер на 98 963.21 лева Апелативният съд е указал, че е налице хипотезата на чл.726 ал.1 от ТЗ, за приложение на която синдикът следва да предприеме действия при съставяне на частичната сметка. По отношение на публичните вземания, удостоверени с подадени от самия синдик декларации, представляващи вземания за ДДС и данък върху доходите за 2019г. и 2020г., е намерил, че за тях трябва да бъде съставен списък, независимо дали се касае за предявени вземания или служебно приети от синдика вземания.

След тези констатации Апелативният съд е направил извод, че заради неизпълнение на посочените задължения от страна на синдика, частичната сметка за разпределение №6 не може да бъде одобрена.

Настоящият състав напълно споделя тези указания. Техният основен смисъл е да не се допусне удовлетворяване на кредитори с вземания от по-следващ от ред от вземания от по-преден такъв, които са предявени, но по които няма съставен списък или приключило производство по чл.692 от ТЗ.

Нормалното развитие на производството по несъстоятелност предполага ПЪРВО да бъдат съставени списъци относно вземанията, предявени ПРЕДИ съставяне на частичната сметка за разпределение. Това изискване произтича от разпоредбата на чл.730 от ТЗ, съгласно която кредитор, който е предявил вземането си след извършено разпределение, се включва в следващите разпределения, без право на изравняване съобразно с вече платеното. Ако вземанията са предявени преди разпределението, за тях се съставя списък, приключва евентуалната процедура по чл.692 и сл. от ТЗ и тогава се пристъпва към съставяне на сметката. Ако след определението на съда по чл.692 вземанията са приети, те са включват в сметката за разпределение. Ако не са приети и за тях е предявен установителен иск – за тях се заделя съответната сума в сметката за разпределение, която не се предава до приключване на производството по иска. В случая се касае точно за такива вземания едното, предявено с молба изх. №24-15-468/13#32 от 07.07.2017г., а другото – предявено с молба изх. №24-15-468/13#46 от 27.12.2019г.

Голяма част от тези вземания са такива с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ. Абсолютно недопустимо е да се съставя сметка за разпределение, с която да се удовлетворяват вземания на кредитори с поредност по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ ПРЕДИ да е приключила процедурата относно предявените вземания до този момент, които – ако бъдат приети - биха подлежали на удовлетворяване преди тези по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ, респ. – ако бъдат оспорени по съдебен ред след съставяне на списъка – за тях пак трябва да се задели съответната сума в сметката за разпределение.

НИЩО от указанията на Апелативен съд, дадени с Определение №203 от 06.07.2020г. по ч.т.д. №275/2020г., не е изпълнено преди да се пристъпи към съставяне на частичната сметка. От доклада вх. №260647/16.09.2020г. /стр.1838 от делото/ е видно, че указанията изобщо не са разбрани. С него се представя отново съставената частична сметка за разпределение №6 като се посочва, че в нея участват само тези вземания, за които вече има съставени списъци, а не тези които – макар и предявени – не са включени в съответните списъци. Това е напълно противоположно на дадените указания!

На

18.09.2020г. сметката е поставена на определеното общодостъпно място в съда, а на 17.09.2020 в ТР е обявено съставянето и. Едва на 28.09.2020г. – СЛЕД съставяне и обявяване на сметката - е съставен допълнителен списък на предявените от НАП вземания за държавна такса по изпълнителен лист, издаден по т.д. №3/2014г. в размер на 27 748.86 лева с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ, предявено две години преди съставяне на списъка и естествено - сметката. По отношение на възраженията на НАП против списъка на неприетите вземания, предявени с молба изх. №24-15-468/13#46 от 27.12.2019г. е пристъпено за разглеждането им от съда в открито заседание по чл.690 ал.3 от ТЗ на 26.10.2020г. Касае се за публични вземания в размер на 98 963.21 лева. Очевидно е, че и приключването на това производство изобщо не е изчакано преди съставянето на сметката. За вземанията за 50 лева от глоба и за 6.52 лева за лихви и такса възражението е оставено без разглеждане, тъй като – както е указал Апелативния съд – за тях няма съставен списък. Защо от 06.07.2020г., когато е постановено Определението на АС – Пловдив до 29.10.2020г. когато е постановено определението по чл.692 от ТЗ от ОС – Хасково, все още няма съставен от синдика допълнителен списък и нищо не се предприема по този въпрос нито от синдика, нито от съда, няма отговор.

С

Определението от 29.10.2020г. е оставено без уважение възражението на НАП от 19.02.2020г. против списъка на неприетите допълнително предявени вземания в общ размер 98 906.69 лева. Това определение е обявено в ТРРЮЛНЦ на 29.10.2020 под № 20201029161720. На 13.11.2020г. в ОС – Хасково е постъпил установителен иск вх. №262702/13.11.20г. от НАП за установяване съществуването на посочените неприети вземания. Ето защо тези вземания представляват оспорени по съдебен ред такива, за които съгласно чл.726 ал.1 от ТЗ – се заделя съответната сума в сметката за разпределение.