Решение № 1189 от 28.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20241110215207 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от З. И. Т., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление (НП) №360116/14.06.2019 г., издадено от ДПБ - Заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл. 49 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община /Наредбата или НРУПОГТТСО/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 (петдесет) лева за нарушение на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.

В депозираната жалба са изложени бланкетни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, както и се възразява по повод неправилно приложение на материалния закон. Формулирана е молба за цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощения му представител – адв. Б.. В допълнение към жалбата, депозирано преди даване ход на делото, последният се позовава и върху института на погасителната давност, чието проявление възпрепятства възможността на наказващия орган да реализира отговорността му за извършено административно нарушение.

Въззиваемата страна – Заместник – кмет на Столична община, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимото право.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Този извод се налага не само предвид обстоятелството, че видно от приложените по делото документи, така и по повод призоваването на въззивника в съдебното заседание, жалбоподателят е можело да бъде намерен, за да получи кореспонденция от административните органи, но не са положени 1 достатъчно усилия за осигуряване на неговото участие в извънсъдебната фаза на производството. Противен извод досежно този факт не налага приобщеното към материалите по делото писмо от Столична община – район „Слатина“, в което е отразено единствено твърдението, че лицето не е получило писмото, с което санкционният акт е бил изпратен към него, респ. не се е явило за неговото връчване, без да е вписана причината за този резултат. Отсъствието на отбелязана, дори и лаконична констатация, не дава нужната информация относно обстоятелството, дали се касае до прекъсване на връзката между установения от органите за кореспонденция административен адрес и въззивника, което да обуслови извод, че последният е напуснал трайно мястото и не съществуват други възможности за връзка с него. Същевременно в материалите по делото никъде не се открива сведение Т. да е търсена и чрез други допустими от НПК способи, доколкото именно тяхната регламентация е приложима предвид липсата на различни и изрично установени правила за това. Още повече когато, съобразно представените по делото копия на покани за доброволно изпълнение, изпращани от частния съдебен изпълнител, комуто е било възложено събирането на приетите за възникнали публични вземания, се открива адрес, който е бил наличен в достъпни регистри като актуален за размяна на кореспонденция с органите на НАП за Т. още към 2018 г., т.е. преди датата на издаването на наказателното постановление спрямо нея. Така споменатите допълнително книжа, впрочем, също не водят до друго умозаключение, тъй като видно от прикрепените към онези от тях, изпратени преди 2024 г., пощенски разписки е отметната като причина за невръчване на санкционния акт бележка „пратката не е потърсена от получателя”, която не може да бъде свързана с виновно поведение на нарушителя, нито за неговото знание за протичащата срещу него административнонаказателна процедура. Противното тълкуване би представлявало недопустимо предположение. Последното се налага на още по- голямо основание предвид обстоятелството, че видно и представените документи от частния съдебен изпълнител, той е реализирал контакт с жалбоподателя, макар и на значително по- късен етап – разписката с екземпляр от наказателното постановление е връчена на 04.09.2024 г. Тази именно дата следва да се разглежда и като първият момент, за който съществуват убедителни доказателства, че санкционният акт е станал достояние като съдържание на въззивника. С оглед нея се изчислява и течението на преклузивния 7-дневен срок за подаване на жалбата, като същият този съд приема за спазен, доколкото видно и от отговора на Столична община, жалбата срещу акта е постъпила чрез системата за сигурно електронно връчване и е регистрирана в АИССО на 04.09.2024 г.

Тук следва да се сподели и принципното разбиране на този състав, че при установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление за административнонаказващия орган е възникнало задължението да предприеме активни действия по създаване на организация за придобиване на информация от достоверен източник относно неговото местонахождение. Наказващият орган е бил длъжен да събере данни, както чрез системата ГРАО, администрирана от общината, така дори и чрез органите на МВР, а така също и НАП, относно възможни други адреси, на които Т. би могла да се намира или дори да търси призоваването й по този ред, което и съгласно приложимите норми за връчване на книжа, установени с НПК, се явява и единствено законосъобразната процедура. Последното се налага от цялостния прочит на формулировката на текста на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Последната предвижда като задължително изискуеми, кумулативно дадени две предпоставки за приложение на цитирания нормативен текст, а именно – нарушителят да не бъде „намерен” на адреса и новият му такъв да „не е известен”, което предполага инициатива на наказващия орган категорично да се убеди, че не е възможно да връчи постановлението на лицето, което се явява и единствена гаранция за законосъобразност. Като не е проявил активност, а прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, АНО е предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.

По горните аргументи, съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление, доколкото съществуването на последното като факт е узнато едва няколко години по- късно и предвид липсата на други обективни данни относно датата на узнаването за него извън наведените от самия жалбоподател, се явява подадена в законоустановения 7дневен срок. Същата изхожда от процесуално легитимирано лице и съдържа всички 2 изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество тя се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 17.05.2019 г., в гр.София, жалб. З. И. Т. се придвижвала в автобус, с инвентарен №2010, пътуващ по линия №94, в посока Студентска поликлиника, район Студентски. След спирка бул. „Г. М. Димитров“, в 07:40 часа, била извършена проверка от контрольори по редовността на пътниците в масовия градски транспорт, сред които били Г. Н. А. и СНБ. В хода на същата било установено, че Т. не разполага с карта за пътуване. След като била установена самоличността на нарушителя, контролните органи по редовността на пътниците му предложили да закупи билет за еднократно пътуване, продаван от тях. Жалбоподателят обаче категорично отказал.

Г. А. пристъпила към съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №0360116/17.05.2019 г., в който били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговите фактически елементи – пътуване без редовен превозен документ и отказ да се заплати карта продавана от контрольор по редовността на пътниците, като актосъставителят подчертал като вярна (както е указано във формуляра на акта) цифрова квалификация - „чл.18, т.1, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО“. З. Т. подписала акта, след което й бил връчен препис на акта.

Въз основа на съставения АУАН на 14.06.2019 г. Заместник - кметът на Столична община ЕИК, на основание Заповед СОА18-РД09-1582/12.12.2018 г., издал и атакуваното НП №360116/14.06.2019 г., в което били описани следните обстоятелства по нарушението „пътува… без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците”, като е отразено, че са нарушени чл.18, т.1, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО. С този наказателен акт на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО на жалб. Т. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 (петдесет) лева за посоченото нарушение. За издаването на НП жалбоподателят бил известен на 04.09.2024 г. Жалбата срещу него е подадена на същата дата, през системата за сигурно електронно връчване.

Горната фактическа обстановка според съда се установява еднозначно и безпротиворечиво от събраните по делото и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – копия от документи, съдържащи се в изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ Милен Бъзински, Заповед № СОА18-РД08-455/10.05.2018 г., Заповед №СОА18-РД154780/09.05.2018 г. и Заповед №СОА18–РД09–1582/12.12.2018 г. на Кмета на СО, пълномощно за процесуалния представител на СО и на процесуалния представител на жалбоподателя, пълномощни за процесуално представителство, писмени отговори от Център за градска мобилност, писмен отговор от СО, вх.№19160/20.01.2025 г.

Съдът се позовава в изводите си и върху приобщените по делото копие от АУАН, заповеди за компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и документите, представени от частния съдебен изпълнител, касаещи реда за връчване на атакувания санкционен акт. Доколкото между тях не се разкриват противоречия, не се налага, по аргумент от чл.305, ал.3 от НПК, те да бъдат подробно анализирани.

В резюме, събраните доказателствени материали позволяват категорично да се изведат релевантните за съответния казус факти, респ. да се направят обосновани изводи по същество.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от 3 наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление.

Настоящият съдебен състав обаче открива основания отмяна на издадения санкционен акт и за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичането на предвидената в закона абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.