Решение № 2339 от 23.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2339 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330102733 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от А.

С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, бл. *** против „Изи асет мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал. 1 т. 9 и т. 10, чл. 19, ал. 4 ЗПК, с които се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договор за кредит от **** г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит и осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лева – платена неустойка по договор за кредит от **** г., получена от ответника в периода 11.11.2019 г. – 11.10.2022 г., поради нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит от *** г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент от 35% и ГПР 41,68%. В чл. 4 от договора била предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение във фиксиран размер от 439,04 лева. Клаузата за дължимост на неустойка според ищеца е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излизаща извън присъщите й функции. Чрез нея се стигало до скрито оскъпяване на кредита. Ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК били нарушени. Сочи се, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестност и излизала извън присъщата и обезпечителна функция в добросъвестните отношения, като нямало житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезщетение, т.е. да е поел риска от евентуално неизпълнение и да изисква едва след 1 сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишавал от гаранции срещу неизпълнението. Твърди, че неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания създаващи значителни за изпълнението им препятствия противоречащи на принципа на добросъвестност и целяло да създаде предпоставка за начисляване на неустойка. По изложените съображения, неустойката била в разрез с добросъвестността извън присъщите и функции. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водела до скрито оскъпяване на кредита и била добавка към възнаградителната лихва на търговеца, като го обогатявала неоснователно.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Твърди, че неустойка в договора не е уговорена между страните.

На следващо място, излага, че процесната неустойка е начислена вследствие на неизпълнение на задължението на ищеца да представи в срок обещаното от него обезпечение по договора за кредит. Предназначението на неустойката е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора, като обичайните вреди, които причинява неизпълнението на парично задължение, са пропуснати ползи - от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби - евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар /за банкови лихви и такси/. Твърди, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Счита, че неустойката има обезщетителна функция и не е нищожна. Заявява, че дори да се приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейният размер. В настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намира приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания. Претендираната неустойка за неизпълнение касае едно допълнително задължение за предоставяне па обезпечение като поради не предоставянето му е начислена същата. Периодът, за който е начислена неустойка е от изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпването на падежа на договора до изплащане на задължението, тоест за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се претендира обезщетение за забава. Неустойката не била част от печалбата на кредитора, а е договорено между страните обезщетение за неспазване на договореното от страна на заемателя. Претендираната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава.

Счита, че договорът за заем отговаря напълно на изискванията на чл. 22 ЗПК към момента на сключването му.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е сключен договор за паричен заем на **** г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент от 35% и ГПР 41,74%.

Посочена е в договора общо дължимата сума -1096,81 лева, платима посредством 13 двуседмични вноски в размер на 84,37 лева.

2

В разпоредбата на чл. 4 от Договора е предвидено задължение за земателя в тридневен срок от датата на сключването му да представи едно от предвидените обезпечения- две физически лица-поръчители, които да отговарят на предвидените в същата условия, банкова гаранция с бенефициер-заемодателя или одобрено от него дружествопоръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за заем от **** г. и Удостоверение за активен кредит.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Д. С. се установява, че в годишния процент на разходите са включени само разходите за лихви за заемодателя.

В Договор за паричен заем № **** от **** г., сключен между страните не е предвидена неустойка в случай на непредставяне на обезпечение съгласно чл. 4, ал. 1 от договора. По процесния договор за паричен заем не е платена неустойка. От А. С. Л. е внесена сума в общ размер на 1096,81 лева, с която е погасена главница в размер на 1000 лева и договорна лихва в размер на 96,81 лева.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

В исковата молба основното възражение за недействителност на договора за потребителски кредит е свързано с предвидената неустойка, която се начислява при непредставяне на обезпечение.

Действително с разпоредбата на чл. 4 от Договора за кредит сключен между страните е предвидено задължение за кредитополучателя да обезпечи същия по предвидения в същата начин- посредством физически лица-поръчители, банкова гаранция с бенефициерзаемодателя или одобрено от него дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В договора обаче не е предвидено заплащането на неустойка при неизпълнение на това задължения, нито е посочен размер на неустойката, а видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза ищецът не е заплащал неустойка по договора, а единствено главница и договорна лихва. По тези съображения и след като твърденията на ищеца останаха недоказани в процеса предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен.

По отношение на осъдителния иск- за връщане на недължимо платена сума по нищожната клауза за неустойка, претендирана в размер на 50 лева,както вече съдът изложи в мотивите си по-горе, по делото въобще не се събраха данни за плащане от страна на ищеца на суми за неустойка по договора, още повече, че такава не е предвидена.

Предвид гореизложените съображения предявените искове ще се отхвърлят изцяло, като недоказани по основание и размер.

Предвид изхода на делото- отхвърляне на предявените искове, на основание чл. 78, 3 ал. 3 от ГПК право на разноски има ответната страна- възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева и заплащането им ще се възложи в тежест на ищеца.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, бл.

*** против „Изи асет мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от сключения между страните Договор за кредит от **** г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, бл.

*** против „Изи асет мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева – платена неустойка по Договор за кредит от **** г., получена от ответника в периода 11.11.2019 г. – 11.10.2022 г., поради нищожността на клаузата за заплащане на неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА А. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, бл. *** да пзаплати на „Изи асет мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 сумата от 300 лева възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4