Решение № 201 от 16.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330115491 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, ЕИК: 115010670, против С. Д. К., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 198 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 717,20 лева, представляващо неплатено задължение за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода *** за имот находящ се в ****** както и сумата от 44,94 лева – обезщетение за забава за периода *** за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** по описа на Районен съд - Пловдив.

Ищецът твърди, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги, като ищцовото дружество е предоставило доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода ****** за имот, находящ се в *** Посочва се, че отчетът в имота на ответника е извършен по показания на монтиран водомер, като отчитаните количества вода били нанесени в карнети и фигурирал подпис на потребител, респективно на негов представител.

Твърди се, че по водомер № ****** е отчитана вода, а водомер № *** е неактивен и процесната главница не е по показания на този водомер. Сочи се, 1 че ответникът не е извършил плащане по сумите и се претендира тяхното заплащане, включително присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, която поддържа становище за неоснователност на предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *** по описа ПРС, X гр. състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № ***/***г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като на заявителя – ищец са дадени указания за предявяване на установителен иск. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 198 от Закона за водите , във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ******* че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на ползване върху процесния недвижим имот е представен Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ с № ****** от който се установява, че наследодателите на ответницата са били собственици на процесния недвижим имот. Видно от представеното по делото саморъчно завещание от ***. процесният недвижим имот, находящ се в *** *** е завещан на ответницата.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198„о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.

11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи 2 условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. Правото на собственост, съответно качеството на потребител на ВиК услуги по отношение на ответницата *** върху имота за нуждите на настоящото производство се установява от представените по делото писмени доказателства /л. 6-10 от делото/.

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.

Общите условия на “ВиК” ЕООД - Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител.

По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че начисляването е извършвано по измереното количество за един водомер, като е полаган подпис от страна на потребителя или негов представител. Следва да се посочи, че дори да се приеме, че в част от карнетите липсва подпис на потребителя, допускането на инкасатора и полагането на подпис са задължения на ответника като притежател/ползвател на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите от страна на ищцовото дружество.

Въвеждането на показателите на водомера е последователно, което гарантира правилното отчитане на общото количество използвана вода, дори при неосигуряване на достъп всеки месец.

Ето защо, съдът приема, че по несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

Относно размера на задълженията за заплащане на ВиК услуги следва 3 да се посочи, че същият не е оспорен от особения представител на ответника, като същите напълно кореспондират и с приетите като писмени доказателства по делото фактури.

В чл. 31, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Предвид горното, исковите претенции се явяват доказани по основание и размер и следва да се уважат.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 575 лева за исковото производство, от които: 75 лева – държавна такса, 400 лв. – депозит за особен представител и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 75 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.

Д. К., ЕГН: ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, ЕИК: 115010670 сумата от 717,20 лева, представляващо неплатено задължение за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода *** за имот, находящ се в ****** както и сумата от 44,94 лева – обезщетение за забава за периода *** за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Д. К., ЕГН: ********** да 4 заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, ЕИК:

115010670 сумата от общо 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски, от които 575 лева – разноски в настоящото исково производство и 75 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № *****. по описа на Районен съд - Пловдив.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5