Решение № 394 от 14.12.2023, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 394

Гр. Сливен, 14.12.2023 г.

В

И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети първи ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора ………………. и при секретаря Николинка

Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 248 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, като оспорването намира правното си основание в чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба от Н.Ж.Ж., п. в хода на производството и конституирани като оспорващи н. Ж.Н.Ж. и М.С.Ж. срещу Решение № 1012-19-44#3/29.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Н.Ж. против Разпореждане № 2113-19-1661#16 от 30.03.2023 г., издадено от ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на заявителя е отказано о. на л. п. за о. с. и в. по чл. 69б ал. 2 от КСО.

В жалбата се изразява несъгласие с постановеното административно решение. Твърди се, че при извършване на една и съща дейност през периода 16.07.1981 г. – 22.11.2022 г. от втора категория труд е признат само този, полаган в периода от 16.07.1981 г. до 25.10.1992 г., като в периода от 01.11.1992 г. до 22.11.2022 г. трудовият стаж е определен от трета категория. Счита, че от представените към заявлението документи се установява, че отговаря на критериите по чл. 69 ал. 2 от КСО. За периода 09.11.1983 г. до 25.10.1992 г. жалбоподателят изпълнявал длъжността н. А. б. в с. П. Г., в периода от 01.11.1992 г. до 31.01.1995 г. изпълнявал същата длъжност на същото място и при същите условия и следвало да се зачете като първия посочен период като работа от втора категория труд, а в периода 01.02.1995 г. – 01.01.2000 г. изпълнявал същите дейности и условия, като само наименованието на юридическото лице било различно. В тази връзка твърди, че вместо зачетения втора категория труд от 9 години, 1 месец и 28 дни, следвало да се приеме 16 години, 3 месеца и 28 дни. Моли съда да отмени атакуваното административно решение и задължи ответния орган да изчисли действителния трудов стаж и му отпусне лична пенсия. Претендира разноски.

В с.з. оспорващите, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват.

В с.з. административният орган, чрез представител по пълномощие гл. юрк. И. М. - Г. оспорва жалбата. Заявява, че от събраните по делото доказателства, в т.ч. експертното заключение се установява, че стажът на Ж. в процесния период е правилно зачетен като такъв от трета категория. В писмени бележки прави пълен анализ на събраните в хода на административното производство писмени доказателства и излага подробни съображения за законосъобразност на атакуваното решение. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенции за присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 01.12.2022 г. Н.Ж.Ж. подал в ТП на НОИ - Сливен заявление с вх. № 2113-19-1661 (л. 61) за о. на л. п. за о. с. и в. по чл. 696 от КСО. Към заявлението Ж. приложил следните документи: трудова книжка № 605, издадена от СМУ „П. с.“ - гр. Сливен, военно-отчетна книжка 048425, удостоверение обр. УП-3 с № 67 от 22.07.2007 г., издадено от „П. с. Сливен" АД - гр. Сливен, удостоверение обр. УП-3 с №74 от 11.06.2008 г., издадено от ЕТ „НИЖ - Н.Ж."***, удостоверение обр. УП-3 с № 63, издадено на 24.08.2011 г. от „А. б. П. Г." ООД, гр. Сливен и удостоверение обр. УП-2 с № 53, издадено на 18.05.2009 г. от „П. с. Сливен" АД - в ликвидация.

При извършената проверка на представените към заявлението документи и констатация на компетентния орган, че през периода от 01.11.1992 г. до 31.12.1999 г. заявителят е имал качеството на самоосигуряващо се лице и не е представил осигурителни книжки, а удостоверения обр. УП-3, издадени от ЕТ „НИЖ – Н.Ж.“ и „А. б. П. Г." ООД, гр. Сливен, с писмо № 2113- 19-1661#3/05.12.2022 г. н. отдел „Пенсии" при ТП на НОИ – Сливен поискал от н. на отдел „КПК“ при

ТП на НОИ - Сливен извършване на заверка на осигурителния стаж и доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски за периода 01.11.1992 - 31.01.1995 г., през който жалбоподателят се е осигурявал, като собственик на ЕТ „НИЖ - Н.Ж.". Въз основа на това писмо в информационната система на НОИ била извършена проверка с резултати, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-19-01283198 от 09.01.2023 г. В хода на същата се установило, че в досието на ЕТ „НИЖ-Н.Ж." се съхранява декларация, подадена от търговеца в качеството му на самоосигуряващо се лице за начало на дейността от 26.10.1992 г. Установено било още и наличие на съхранени отрязъци от осигурителна книжка и зачетен осигурителен стаж и доход от 01.11.1992 г. до 31.12.1993 г. като самоосигуряващо се лице. Пак във връзка с горната констатация н. отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Сливен с писмо изх. № 2113-19-1661#4/05.12.2022 г. изискал от н. на отдел „КПК“ при ТП на НОИ - Сливен да завери осигурителния стаж и доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски за периода 01.02.1995 г. - 21.04.2003 г., през който жалбоподателят се е осигурявал като с. в "А. б. П. Г." ООД. По повод на това писмо, с приемо-предавателен протокол от 30.01.2023 г. на н. на сектор „Отпускане на пенсии" била предадена осигурителна книжка на Ж. със зачетен осигурителен стаж и доход от 01.02.1995 г. до 31.12.1999 г. в „А. б. П. Г." ООД. В същата осигурителна книжка на жалбоподателя бил зачетен и осигурителен стаж и доход от 01.01.1994 г. до 31.01.1995 г. в ЕТ „НИЖ-Н.Ж.".

С писмо изх. № 2113-19-1661#1/05.12.2022 г. н. отдел „Пенсии" при ТП на НОИ – Сливен поискал от н. на отдел „КПК“ при ТП на НОИ - Стара Загора да завери осигурителния стаж и доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски за периода 01.01.2003 г. - 06.01.2015 г., през който оспорващият се е осигурявал като с. в "А. б." ООД. В отговор на това писмо в ТП на НОИ – Стара Загора била извършена проверка с резултати, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-23-01249959 от 12.12.2022 г., изпратен до ТП на НОИ – Сливен с писмо изх. № 2113-19-1661#6/12.12.2022 г., ведно със служебна бележка изх. № 2113-19-1661#5/12.12.2022 г. за осигурителен стаж/доход на Н.Ж.Ж.. Съгласно данните в констативния протокол, Ж. с декларация, считано от 06.01.2015 г. е прекъснал дейност в „А. б." ООД и за него не е внесена осигурителна вноска като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2015 г. до 05.01.2015 г. След извършена повторна проверка и кореспонденция, с писмо № 2113-19-1661#15 от 28.03.2023 г. ТП на НОИ - Стара Загора представили повторна служебна бележка № 2113-19-1661#13/27.03.2023 г., с която се анулира предходната и на заявителя е зачетен осигурителен стаж за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2014 г.

Въз основа на извършените проверки и събрани писмени доказателства, на 30.03.2023 г.

Ръководител на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Сливен постановил Разпореждане № 2113-19-1661#16 (л. 17), с което приел, че към датата на заявлението - 01.12.2022 г. Н.Ж.Ж. има навършена възраст 60 години, 10 месеца и 04 дни и зачетен осигурителен стаж към тази дата, както следва: осигурителен стаж от II категория труд – 09 години, 01 месеца и 28 дни (превърнат към III категория труд на основание чл. 106 от КСО – 11 години, 05 месеца и 13 дни), осигурителен стаж от III категория труд – 30 години 10 месеца и 16 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд на основание чл. 106 от КСО – 42 години, 03 месеца и 29 дни. Компетентният орган формирал извод, че заявителят не отговаря на условията на чл. 69б ал. 2 от КСО, тъй като няма 15 години осигурителен стаж при втора категория труд и не е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на заявлението – 01.12.2022 г. и постановил отказ за о. на л. п. за о. с. и в. по чл. 69б ал. 2 от КСО.

Срещу разпореждането Н.Ж. депозирал жалба до Директора на ТП на НОИ – Сливен вх. № 1012-19-44/29.05.2023 г., в която изразил несъгласие с постановения отказ, с твърдение, че зачетеният от втора категория труд следва да е не 09 години, 01 месеца и 28 дни, а 16 години, 03 месеца и 28 дни, което било видно от представените по преписката трудова и осигурителна книжка.

На 29.06.2023 г.

Директорът на ТП на НОИ – Сливен се произнесъл с Решение № 1012-19-44#3, с което отхвърлил подадената срещу Разпореждане № 2113-19-1661#16/30.03.2023 г. на Ръководител ПО жалба от Н.Ж.Ж.. Актът бил връчен на неговия адресат на 05.07.2023 г., а жалбата срещу същия – депозирана до настоящия съд на 07.07.2023 г.

По делото е извършена и приета съдебно – икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло като подробна, задълбочена, неоспорена и съответна на останалия, събран по делото доказателствен материал.

Съгласно експертното заключение, през периода 01.11.1992 г. – 31.01.1995 г. Н.Ж. има 2 години и 3 месеца стаж от III категория, зачетен по осигурителна книжка, в който период лицето е упражнявало дейност като едноличен търговец с фирма „НИЖ – Н.Ж.“ – с. К. в качеството на самоосигуряващо се лице. През периода 01.02.1995 г. – 31.01.1999 г. оспорващият има 4 години и 11 месеца осигурителен стаж от трета категория труд, упражнява дейност като самоосигуряващо се лице – с. в „А. б. П. Г.“ ООД. Според експертното заключение, налице е разлика в длъжността, работното място и категорията труд, при които е работил и съответно се е осигурявал жалбоподателят за периода от 16.07.1981 г. до 25.10.1992 г. от една страна и в периодите от 01.11.1992 г. до 31.01.1995 г. и от 01.02.1995 г. до 01.01.2000 г. Анализът на вещото лице по отношение на тази разлика сочи, че през периода от 16.07.1981 г. до 25.10.1992 г. Ж. е изпълнявал длъжности по трудово правоотношение „организатор строителство на обект“, „н. строителен обект“ и „н. А. б.“ при осигурителя „П. с. – Сливен“ АД при условията на Кодекса на труда, като положеният труд е от II категория по т. 66и от ПКТП (отм.). През периода 01.11.1992 г. – 31.01.1995 г. Ж. е полагал личен труд като едноличен търговец с фирма „НИЖ – Н.Ж.“, а през периода от 01.02.1995 г. – 31.12.1999 г. – като с. в „А. б. П. Г.“, в които периоди е в качеството на самоосигуряващо се лице и доказва осигурителен стаж по осигурителна книжка след заверка от контролен орган на НОИ, с размер на осигурителен стаж, както следва: от 16.07.1981 г. до 25.10.1992 г. – 09 г. 01 м. 28 дни – II категория, от

01.11.1992 г. до 31.01.1995 г. – 02 г. 03 м. 00 дни – III категория и от 01.02.1995 г. до 01.01.2000 г. – 04 г. 11 м. и 00 дни от III категория.

През периода 01.11.1992 г. до 31.01.1995 г. Ж. не е работил по трудово правоотношение, осигурявал се е като самоосигуряващо се лице, подавал е декларация за започване на дейност и осигуряване с посочен от него осигурителен доход и размер на осигурителната вноска от 30 % до м. февруари 1996 г. и от 01.03.1996 г. в размер на 32 % за всички осигурителни случаи с изключение трудова злополука и професионална болест по реда на Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия и търговия, действала към процесния период. През периода от 01.02.1995 г. до 31.12.1999 г. размерът на осигурителната вноска, дължима за работещите при втора категория труд до м. март 1996 г. е в размер на 45 % и след тази дата – в размер на 47 %. Съгласно експертното заключение, не е налице разлика в качеството, което е имал и в основанието, на което се е осигурявал Н.Ж. през периода от 01.02.1995 г. до 31.12.1999 г. в осигурителя „А. б. – П. Г.“ ООД и през периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2014 г. в осигурителя „А. б.“ ООД.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.