Определение № 14418 от 29.11.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14418 гр. София, 29.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Невена Чеуз

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20231100510368 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 278 ал.1 от ГПК вр. с чл 577 ал.1 и сл.

ГПК.

Образувано е по подадена от „МНДБ“ ООД жалба срещу определение № 1040/29.08.2023 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ по заявление № 60631/29.08.2023 г., с която е поискано заличаване на четири възбрани, наложени върху недвижим имот.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в жалбата и данните по делото, намира за установено следното:

Върху обжалвания акт на съдията по вписванията е извършено отбелязване, че е получен препис от определението на 04.09.2023 г.

Стореното отбелязване /стр.13 в делото/ не отговаря на изискванията на чл. 44 ал.1 от ГПК установяваща необходимите реквизити, удостоверяващо надлежно връчване доколкото не е посочено нито лицето, на което е връчен преписа от акта, нито неговото качество. Данни за изпратено съобщение до молителя /настоящ частен жалбоподател/ по делото не се съдържат, поради което настоящият съдебен състав приема, че жалбата е от надлежна страна и е в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.

Депозираната жалба е и основателна.

Производството пред съдията по вписванията е започнало по молба на 1

„МНДБ“ ООД, с която е поискано заличаване на възбрани, вписани в Службата по вписванията – София, както следва:

1. Възбрана с вх. № 57659/12.11.2014 г., акт 128, том 21, книга – възбрани 2. Възбрана с вх. № 8030/26.02.2014 г., акт 14, том 5, книга – възбрани 3. Възбрана с вх. № 17652/04.05.2012 г., акт 244, том 9, книга – възбрани 4. Възбрана с вх. № 11918/31.03.2011 г., акт 252, том 4, книга – възбрани Видно от приложените към жалбата писмени доказателства, настоящият жалбоподател е придобил правото на собственост върху имота по силата на постановление за възлагане след проведена публична продан на същия по изпълнително дело № 20118630400538 на ЧСИ С.Х. рег. № 863, което е влязло в сила на 22.05.2019 г., видно от стореното отбелязване.

За да откаже заличаване на вписаната върху имота възбрана, съдията по вписванията е приел, че не са налице основанията, посочени в разпоредбата на чл. 31 от ПВп, съгласно който легитимирано лице да постанови заличаване на възбраните е съдебният изпълнител. Изложени са и съображения, че същата следвало да бъде вдигната по искане от взискателя, отправено до съдебния изпълнител или от купувача пред съдебния изпълнител като не била предвидена възможност за преобретателя.

Съобразно задължителните указания, дадени с ТР 1/10.07.2018 г. по т.д.

1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед нормата на чл. 130 от ЗСВ, задължителна съдебна практика включително за съдиите по вписванията, след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. В случая искането за заличаване на възбраната изхожда от купувач на имота, придобил собствеността върху него на публична продан. Поради което не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав разсъжденията, изложени от съдията по вписванията към СРС, за липса на легитимация.

Отделно от това, когато върху един и същи имот по искане на взискателите са наложени възбрани по няколко изпълнителни дела и по едно от тях е проведена публична продан на имота, каквато е настоящата хипотеза, доколкото и четирите възбрани, предмет на заявлението, са наложени в рамките на изпълнителни производства, образувани въз основа на 2 изпълнителни листи, видно от ангажираните от заявителя доказателства, при влизане в сила на постановлението за възлагане и ако взискателите по останалите изпълнителни дела са се присъединили в изпълнителното производство, по което се извършва публичната продан по реда и в сроковете по чл. 456 от ГПК, вземанията им ще бъдат включени в извършеното след провеждането на публичната продан разпределение и в този смисъл получената от проданта на имота сума ще послужи за удовлетворяване (изцяло или отчасти) и на техните вземания. Но дори взискателите по останалите изпълнителни дела да не са се присъединили в това изпълнително производство, след извършената и приключила публична продан не съществува възможност по останалите изпълнителни дела изпълнението да бъде насочено върху същи имот, тъй като този имот вече не е собственост на длъжника, а принадлежи на купувача от публичната продан, който го е придобил на основание, противопоставимо на тези взискатели. В този смисъл следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 5, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено. Върху имот, който е собственост на лице, различно от длъжника, и е придобит на основание, което е противопоставимо на взискателите по тези изпълнителни дела, не може да бъде насочено принудително изпълнение, от което следва изводът, че наложената в тези изпълнителни производства възбрана не брани правата на взискателите по тях след приключването на публичната продан /определение 192/13.02.2023 г. по ч.гр.д. 4099/22 г. на Първо ГО на ВКС/. Правата на трети лица и след приключването на публичната продан продължава да брани обезпечителната възбрана, наложена в производство по чл. 389 от ГПК респ. чл. 390 от ГПК. Предмет на заявлението, с което е бил сезиран съдията по вписванията не касае обезпечителни възбрани, поради което цитираната от същия съдебна практика е абсолютно неотносима към настоящата хипотеза.

По тези съображения обжалваното определение на съдията по вписванията като неправилно следва да се отмени като вместо това се постанови вписване на заличаване на възбраните.

По изложените съображения съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение 1040 от 29.08.2023 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ по заявление по заявление № 60631/29.08.2023 г., с която е поискано заличаване на възбрани на имот, вписани както следва: 1. Възбрана с вх. № 57659/12.11.2014 г., акт 128, том 21, книга – възбрани, 2. Възбрана с вх. № 8030/26.02.2014 г., акт 14, том 5, книга – възбрани, 3. Възбрана с вх. № 17652/04.05.2012 г., акт 244, том 9, книга – възбрани, 4. Възбрана с вх. № 11918/31.03.2011 г., акт 252, том 4, книга – възбрани

ПОСТАНОВЯВА заличаване на : 1 . Възбрана с вх. № 57659/12.11.2014 г., акт 128, том 21, книга – възбрани, 2. Възбрана с вх. № 8030/26.02.2014 г., акт 14, том 5, книга – възбрани, 3. Възбрана с вх. № 17652/04.05.2012 г., акт 244, том 9, книга – възбрани, 4. Възбрана с вх. № 11918/31.03.2011 г., акт 252, том 4, книга – възбрани на СВп.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на вписването.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4