Решение № 736 от 02.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000500396 по описа за 2023 година

С решение № 2392 от 31.08.2022 г. по гр. д. № 759/2022 г., СГС, І-5, осъжда ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД да заплати на С. С. Г. на основание чл.

432, ал. 1 КЗ сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 19.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 8.01.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до сумата от 40 000 лв. и в частта за законна лихва за периода от 27.04.2017 г. до 8.01.2018 г.

Срещу решението в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до исковата сума от 40 000 лв. и за лихва считано от 5.10.2017 г. до 8.01.2018 г., е постъпила въззивна жалба от С. С. Г., като се сочи, че съдът не е взел предвид всички доказателствата по делото (гласни, писмени, експертни заключения) и в нарушение на принципа в чл. 52 ЗЗД е присъдил обезщетение в занижен размер. Сочи, че не е съобразена икономическата конюнктура, практиката на съдилищата и лимитите на застраховките.

Претендира да се присъди цялата искова сума със законна лихва от 5.10.2017 г., и разноски, вкл. по чл. 38 ЗА. Оспорва тези на застрахователя във въззивното производство.

1

Срещу решението, в частта, в която искът е уважен е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД. Твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и е формирал изводи, които са противоречиви. Счита, че е налице принос поради рисково пресичане на платното за движение. Намира, че е нарушен чл. 52 ЗЗД и претендира решението да се отмени в обжалваната част, евентуално да се намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.

В постъпил писмен отговор от физическото лице се оспорва жалбата на застрахователя.

В открито заседание застрахователя оспорва жалбата на пострадалата.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищцата Д. А. Б. твърди, че пострадала като пешеходка на пешеходна пътека, при ПТП, причинено на 19.04.2017 г. от водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. Твърди, че получила рана на главата (с последваща хирургична интервенция за отстраняване на косми в дълбочина), мозъчно сътресение, фрактури. Сочи, че ищцата била активна преди ПТП, а след това дълго време се нуждаела от покой, страдала от главоболие, имал нужда от помощ, все още имала оплаквания, преживяла силен стрес и дискомфорт. Претендира ответникът да й заплати обезщетение на неимуществените вреди в размер на 40 000 лв., съгласно изменение пред СРС, ведно със законната лихва от 27.04.2017 г. (датата, на която изтича срок по чл. 429, ал. 3 КЗ), както и разноски.

Ответникът по иска ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва изключителната вина на водача и механизма, вида и характера на вредите, причинно следствената връзка, твърди наличие на принос. Възразява срещу размера и законната лихва, така както е претендирана от посочения начален момент.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

2

Няма спор, че на 19.04.2017 г. настъпило ПТП, като ищцата пресичала на обозначена пешеходна пътека и била блъсната от водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество.

От приетата САТЕ се установява, че инцидентът е настъпил на пешеходна пътека в района на спирка на градския транспорт. Ищцата пресичала пътното платно, състоящо се от четири ленти, по две за всяка посока, като се движела от отдясно наляво спрямо приближаващия автомобил. Точната скорост на автомобила към момента и преди настъпване на произшествието не е установена, като при съобразяване на деформациите по превозното средство (преден ляв калник, без достигане на главата на пешеходката до челното стъкло), най-вероятната скорост на движение в момента на удара е била не повече от 30 км/ч (л. 96). Няма данни, въз основа на които да се определи мястото на удара. Ако автомобила се е движел в дясната пътна лента - ударът е настъпил на около 2.85 метра в ляво от десния край на пътното платно. Ако автомобилът се е движил в лявата пътна лента ударът е настъпил на около 6.20 метра в ляво от десния край на пътното платно. Опасната зона за спиране е била 15,05 м. Ако ударът е настъпил в дясната лента, катастрофата е била предотвратима от водача, при скорост от 30 км/час и бавен, спокоен ход на пешеходката, но ако пешеходката се е движела с бърз ход или е бягала - ударът е бил непредотратим за водача. Ако ударът е настъпил в лявата лента - той е бил предотратим за водача, при скорост на движение от 30 км/час и бавен, спокоен ход или бърз ход, или "спокойно бягане на пешеходката", но при "бързо бягане на пешеходката" ударът е бил непредотвратим за водача. В случай, че пешеходката е погледнала наляво, тя е имала възможност да възприеме приближаващия автомобил и да предотврати произшествието, ако го е изчакала да премине. В о.з. е пояснено, че ако пешеходката е спряла на пешеходната пътека, тя е била видим за водача. При различните скорости на движение на пешеходката, има различно отстояние от лекия автомобил, но опасната зона за спиране е една и съща.

Разпитаната св. К. (водач на процесния автомобил), заявява, че на мястото на събитията винаги имало спрели коли вдясно на платното. Тя шофирала в най-лявата лента, по средата, в другата лента имало други коли.

Отдясно се движела много бързо друга кола и свидетелката нямала видимост 3 към тротоара, защото там встрани имало спрели коли - те били спрели преди и след пешеходната пътека. Наближавайки пътеката, свидетелката карала с 30 км/час, тъй като в 8.00 часа не можело да се кара с по-висока скорост, движението било натоварено. Колата, която се движела вдясно, я изпреварила непосредствено преди пешеходната пътеката. В този момент ищцата изскочила пред управлявания от свидетелката автомобил, тя тичала. К. нямала видимост към пешеходката, видяла я едва когато излязла пред нея.

Всички ленти били заети от коли, движението било натоварено. След като колата от средната лента преминала по пешеходната пътека, ищцата изтичала след нея. Свидетелката завъртяла волана надясно и се надявала да се разминат, но при извъртането лявата част на колата докоснала левия крак на пешеходката. Тя загубила равновесие и паднала, като си ударила главата.

Следващия автомобил спрял преди пешеходната пътека. Свидетелката се уплашила, веднага слязла от колата и се приближила до пострадалата. Тя имала кръв по главата, но била в съзнание, двете говорили, ищцата била адекватна. Свидетелката по-късно разбрала, че пострадал и глезенът на ищцата. Дошла линейка и откарала пешеходката в болница. Свидетелката също отишла в болницата, говорила с лекуващия лекар - казал й, че правят изследвания на пострадалата, поради което не могла да я види, обяснили й само, че всичко е нормално. След това свидетелката се обаждала на пострадалата, ходила у тях. Кракът й бил гипсиран, имала травма на главата.

През м. юни ищцата успяла да се възстанови и отишла на конференция в Лисабон.

Приетата СМЕ (изготвена от съдебен лекар) установява, че ищцата получила травма и контузия на главата, разкъсна рана, мозъчно сътресение, (с хипергранулация на раната, тип "чуждо тяло"), травма на гръдния кош отляво, изразила се в счупване на седмо ребро отляво, счупване на външния глезен на левия крак и охлузване на дланта на лявата ръка. Хирургично била обработена раната, а счупеният глезен е лекуван чрез поставяне на гипсова имобилизация. Вещото лице е посочило, че ищцата е страдала от церебрастенен синдром - световъртеж, залитане, гадене. Счупването на глезена на левия крак е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за около месец и половина. Контузията на главата и охлузването на дланта на лявата ръка са причинили на ищцата болка и страдание за около 1 седмица. Всички травматични увреждания са били 4 съпроводени с болка, по-интензивна през първите две седмици от лечението.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че изводите си е направило въз основа на изследванията, извършени при постъпването на ищцата в болница, непосредствено след катастрофата. По делото е представено и рентгеново изследване, извършено по-късно - на 08.06.2017 г., според което ищцата има фрактури на 5, 6 и 7 ребра, но от това образно изследване не може да се установи давността на посочените травми, поради което вещото лице не е приело, че счупванията на 5 и 6 ребро са в причинно-следствена връзка с катастрофата. Експертът разяснява, че счупването на ребра се установява към момента на инцидента. Възможно е да има съмнение дали е счупено или е пукнато ребро, но винаги счупването на кост, ако има такова, се диагностицира към датата на инцидента. Няма данни ищцата да е имала пълна загуба на съзнание, което състояние да е причинило временна опасност за живота й. Вещото лице заявява, че ако пострадалата е имала загуба на съзнание, то вероятно се касае за степенна промяна на съзнанието, която не променя квалификацията на увреждането. По данни от изследваните документи, мозъчното сътресение, е било съпроводено със зашеметяване, а не с пълна загуба на съзнание.

Повторната СМЕ (изготвена от специалист по образна диагностика), който сочи, че са направени две рентгенови снимки - лицева графия на гръден кош, бял дроб и сърце - право положение от 19.04.2017 г. и лицева графия на гръден кош, бял дроб и сърце - легнало положение от 20.04.2017 г. При разчитането им не е описано счупване на ребра, а диагнозата счупване на 7-мо ребро е поставена при извършване на консултация с хирург, описана в епикризата от 22.04.2017 г. По рентгенография на УМБАЛ "Света Анна" от 20.04.2017 г. вещото лице е установило счупване на 5-то ребро, което не е отразено в епикризата, изготвена в същата болница. По представен диск от самата ищца на рентгеновото изследване от 08.06.2017 г. са установени стари фрактури на пето, шесто и седмо ребра в ляво по задна аксиларна линия със задоволително калусообразуване и незначителна дислокация на фрагментите на фрактурите на пето и шесто ребро. Вещото лице е заключило, че ищцата е получила травма и контузия на главата, рана, мозъчно сътресение, счупване на малкопищялния глезенен израстък на лявата подбедрица, охлузване на дланта на лявата ръка и травма на гръдния кош в ляво, изразяваща се в счупване на пето, шесто и седмо ребра в ляво. Експертът е пояснил, че често в 5 първите дни след фрактурата, поради липса на разместване, наличие на малки костни гредички и кръв в зоната на увреждането, фрактурите на ребра може да не се видят на лицева графия. Калусите, които вещото лице е установило на ребрата, са с еднаква давност и степен на развитие, което дава основание да се направи извод, че същите са получени по едно и също време. Поради изложеното е прието, че счупването на трите ребра е в следствие на процесното пътно-транспортно произшествие. Вещото лице не е установило данни за настъпили усложнения (несрастване, възпалителни промени на костите) и е заключило, че е налице пълно възстановяване.

Сестрата на ищцата – св. П., научила за ПТП няколко дни по-късно, и когато я видяла тя била с обръсната глава и шевове. Знае, че пострадалата имала счупени ребра, глезенът й бил контузен, не можела да стои права и не можела да се движи, ползвала бастун. Около месец след инцидента не можела да се движи, при промяна на времето ребрата и глезенът я болели, пиела обезболяващи. Била стресирана, страхувала се при пресичане.

От показанията на св. Г. - син на ищцата, се установява, че след ПТП майка не можела да ходи, кракът й бил гипсиран и имала огромна рана на главата, била замаяна, трудно и бавно говорела, била уплашена. За нея се грижел той, а след като й свалили гипса и сложили протеза, тя си купила бастун и един месец ходела с него. Провеждала рехабилитация около половин година, ходела на три различни процедури, но още не била възстановена напълно, оплаквала се при студено време. Когато пресичала улици се страхувала.