Решение № 151 от 21.12.2020, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Разград , 18.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Ирина М. Ганева

М.В.Н. като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №

20203300500272 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „АГРО ВАРИАНТ 3“ООД,ЕИК******** подадена чрез представляващата го по пълномощие адв.Димова срещу Решение №79/19.VІ.2020 по гр.д. №274/2019 на ИРС с което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан искът му, предявен на осн.чл.124 ГПК срещу Община Самуил за установяване правото му на собственост върху недвижим имот, индивидуализиран като нива от 3.600дка в местност „Под Балканска гора“, за който в землището на с.Кара Михал, общ.Самуил, Разградска обл. е отреден имот №020004. Твърдейки неправилност, необоснованост и незаконосъобразност моли за отмяна на решението и за постановяване на ново такова, с което съдът да уважи иска му . Решението е постановено при участие на П. Г.

Г., Г. Г. Г. и Е. С. П. като трети, подпомагащи ищцовото дружество лица.

При редовност в призоваването въззивникът и представляващият го по пълномощие процесуален представител не се явяват. Депозира писмено становище, с което заявява , че поддържа релевираните с жалбата основания а отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяването на решение, с което искът му бъде уважен като основателен и доказан.

В законоустановения и предоставен от съда срок, от правото си на отговор по жалбата се е възползвала ответната по иска Община Самуил, която оспорва същата като неоснователна . В с.з., чрез представляващият я по пълномощие адв.Хамдиев, вззиваемата Община Самуил заявява, че поддържа възраженията си за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира разноски.

Третите, подпомагащи въззивника лица - П. Г. Г., Г. Г. Г. и Е. С. П. не са ангажирали становище по допустимост и основателност на жалбата. При редовност в призоваването им, не се явяват в с.з. Не се явява и процесуалният им представител по пълномощие-адв. Торлакова.

1

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. В рамките на предоставените му по см. на чл.269ГПК правомощия, въззивният съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо постановен съдебен акт.

Съдът не констатира релевираните с жалбата основания за отмяна на атакуваното решение. В единството си от обстоятелствена част и петитум, подадената от жалбоподателя искова молба не внася съмнение относно вида на търсената от него защита като такава по чл.124, ал. 1 ГПК.

Решението се явява постановено по един редовен от формална страна иск, при правилно дадена му от първоинстанционния съд правна квалификация и при наличие на интерес от заявената по този ред защита, предвид конкуриращите с по документи права върху индивидуализирания в предмет на иска недвижим имот. В този смисъл то е един допустимо постановен, по същество на действително търсената с иска правна защита, съдебен акт.

Решението на първинстанционният съд е постановено при пълно и всестранно изясняване на фактическата обстановка, с допустими по смисъла на ГПК и относими към предмета на спора доказателства. Възведените от правна страна изводи, кореспондират с установените по делото факти и сочат на съответно прилагане на материалния закон.

Пред настоящата инстанция, в рамките на допустимото по см. на чл.266 ГПК, не се ангажират доказателства, които да налагат факти и изводи, различни от установените такива пред първоинстанционния съд. Обосновано от установените по делото факти, правилно и съответно на търсената по реда на чл. 124 ГПК защита, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материално правните предпоставки, легитимиращи ищеца като собственик на процесния имот.

Въз основа на самостоятелно проведения доказателствен анализ и в отговор на релевираните с жалбата възражения, в този си състав съдът намира за установени в хронология слените, относими съм изхода на делото факти:

С нот.актове №58/5.V.1939 по нот.д.№444/1939 на ШОбл.съд, №45/14.XII.1939г. по нот.д.№1315/1939 на ШОбл.съд и №48/14.XII.1939г. по нот.д.№11316/1939 на ШОбл.съд, приложени като доказателство на л.л.76-85 от грд №274/2019 на ИРС се установява,че през 1939г., чрез покупко-продажби Г.Г.П. е придобил в собственост 14 ниви, намиращи се в различни местности от землището на с. Борци, Шуменска околия и възлизащи общо на 62,5 дка. По делото не се спори, че същите са били приживе отчуждени от патримониума му и внесени в ТКЗС.

През 1991г. Г.П. заявява въпросните 62,5дка ниви за възстановяването им по реда на чл.10 и сл. ЗСПЗЗ пред ОПК-Самуил (вж. на л.7 грд №274/2019ИРС) . Със свое Протоколно решение №13/2.IX.1992г., ОПК Самуил уважава искането на заявителя П. като в хипотеза на чл.15 и чл.17ЗСПЗЗ му признава право да възстанови с план за земеразделяне собственост върху 62,5дка (вж.л.11,грд274/2019ИРС). Следва постановено на осн.чл.27 ППЗСПЗЗ Решение №274/22.Х.1996г., с което и съгл. влязъл в сила план за земеразделяне на заявителя П. е възстановено право на собственост върху следните, находящи се в землището на с.Кара Михал, Самуилска община, имоти: нива от 19.800дка в местност ПОД БАЛКАНСКА ГОРА ; затревена нива от 5.000дка в местност БОСТАНЛЪК и процесната „затревена нива от 3.600дка в местност ПОД БАЛКАНСКА ГОРА“(л.12, грд№274/19 ИРС).

Въз основа на така постановените и влезли в сила актове на ОПК-Самуил, на 25.II.1997г. Г.П. се снабдява с констативен НА №81 по нот.д. №197 по опис на нотариус при ИРС, удостоверяващ правото му на собственост върху описаните по горе зев. Имоти, вкл.и по отношение на процесната нива, за която по зем. план е бил отреден имот №020004(вж. на л.41.). На л.88 от делото на ЕРС е приложен като доказателство Протокол, от който е видно, че на 10.V.1997г. Г.П. е бил въведен във владение на възстановените му с Р.№274/22.Х.1996г. земеделски имоти.

С приложено като доказателство на л.9 Удостоверение №17/23.II.2012г на Община Самуил се 2 удостоверява, че Г.Г.П. е починал на 16.III.1999г.,оставяйки за свои единствени преки законни наследници съпруга Пена П.а, поч. на 31.V.2004г. и син Г. П..

Видно от приложено на л.10 У-ние №18312/23.ХI.2009г. на Община Варна, Г. Г. П. умира на 10.XI.2009г., оставяйки съпругата си Е. П.а и родените от брака им синове-Г. Г. и П. Г. за свои единствени преки законни наследници. Последните трима са конституирани като трети, подпомагащи жалбоподателя лица.

От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че след смъртта на прекия си наследодател, в годините 2012 и 2013 Е. П.а, Г. Г. и П. Г. са подавали по административен ред жалби срещу решенията, постановени от ОПК по заявлението на Г.П., приживе на същия. Образуваните по жалбите им производства по гр.д.736/2012 и грд.№353/2013, и двете по опис на ИРС, са били прекратени като недопустими с вл. в сила определения.

На 19.Х.2015г. Е. П.а, Г. Г. и П. Г. подават поредна жалба, с която сезират ИРС с искане за обявяване нищожността на постановените от ОПК Самуил Протоколно решение №13/2.IX.1992г и Решение №274/22.Х.1996г., въз основа на които наследодателят им Г. П. се е снабдил с НА №81/ 25.II.1997г. по нот.д.

№197/1997г., легитимиращ го приживе като собственик на процесната нива от 3.600дка. По така подадената жалба на производство пред ИРС е било образувано гр.д.797/2015г., приложено като доказателство по делото.

От съдържащите се в него доказателства-изхождащи от Е. П.а, Г. Г. и П. Г. становища и удостоверени в съдебни протоколи техни изявления се следва за установено, че същите са отричали принадлежността на процесната нива към останалото след смъртта на Г.П. наследство, тъй като в действителност притежаваните от него зем. земи са се намирали в землището на Борци, Шуменска обл. Позовано на това обстоятелство са оспорили решенията на ОПК-Самуил като постановени извън определената й в чл.12 ЗСПЗЗ местна компетентност.

С постановеното и вл. в сила на 31.V.2016г. Решение №173/23.III.2016г. по грд №797 по описа му за 2015, ИРС е приел жалбата на Е. П.а, Г. Г. и П. Г. за основателна и признал за нищожни Протоколно решение №13/2.IX.1992г и Решение №274/22.Х.1996г на ОПК-Самуил, въз основа на които приживе наследодателят им се е легитимирал като собственик на процесната нива. Както правилно е приел в мотивите си и първоинстанционният съд, с обявяване на постановените от ОПК Самуил административни актове за нищожни, произтичащите от тях правни последици се заличават с обратна сила. Т.е. за посоченото в тях правоимащо лице, те не са валидно и годно основание за удостоверяване правото на собственост върху процесната нива. Т.е., същата не се явява реституирана в патримониума му, респ. не е в притежание на останалото след смъртта му наследство.

Както бе посочено, така постановеното решение е влязло в сила и по императив на чл.297ГПК се ползва със задължителна за съдилищата , учрежденията и общините сила. От приложените по делото доказателства се следва за установено, че в съответствие с така цитираната правна уредба, съобразявайки се със силата на пресъдено нещо на постановеното по грд №797/2015 на ИРС Решение №173/23.III.2016г. и с наличието на визираните в чл.19 ЗСПЗЗ предпоставки, със свое Протоколно решение от 20.III.2017 ОСЗ-Исперих определя процесната нива като имот по чл.19 ЗСПЗЗ/резултативен фонд/. Същото е одобрено със заповед №РД-1141/20.III.2017 на ОД“Земеделие“ и на 18.Х.2017г. на осн.чл.2, ал.1, т.3 ЗОС Община Самуил съставя Акт №2792 за частна общинска собственост за процесната нива, за която съгл. вл. в сила зем. план на с.Кара Михал, Самуилска община е бил отреден ПИ № 020004. След актуване на нивата като частна общинска , същата е отдавана от Община Самуил под наем, видно от доказателства на л.118 и сл. Видно от приложения като доказателство на лист 122 Акт №3631, считано от 31.VII.2019г. процесната нива, индивидуализирана като ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Кара Михал, Самуилска община е със статут на публична общинска собственост.

В съвкупността си доказателствата сочат и на това, че след влизане на уважаващото жалбата им Решение №173/23.III.2016г. по грд №797/2015 на ИРС, Е. П.а, Г. Г. и П. Г. са предприели следните, предвидени в ЗСПЗЗ действия по възстановяване на действително притежаваните и приживе заявени от наследодателя им Г.П.

3 земи:

- с молба вх.№РД-06-СЛ-38/7.VI.2016 изискват от ОСЗ-Исперих да препрати по компетентност на ОСЗ-Венец, образуваната по заявлението на наследодателя им Г.П. преписка №29/20.XI.1991г.;

- депозирана в регистратура на ОСЗ –Венец молба вх.№332/15.VI.2016г, с която изискват прилагане на доказателства към изпратената й по компетентност и образувана под №321/10.VI.2016г за реституция на зем. земи;

- Протоколно решение №01296/9.VI.2017г. на ОСЗ Венец, с което подаденото от Г.П. заявление №29/20.XI.1991г за възстановяване на 62,5дса земи в землище на с.Борци е уважено за 28.400дка. За разликата до заявените 62.5дка е постановен отказ;

- Жалба вх.№329/28.VI.2017г., подадена по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ от Е. П.а, Г. Г. и П. Г. срещу постановения от ОСЗ -Венец отказ;

- Влязло в сила на 6.VI.2018г. Решение №197/8.III.2018г. по грд №1887/2017г. на ШОС, с което жалбата на Е.

П.а, Г. Г. и П. Г. е приета за основателна и постановеният от ОСЗ-Венец отказ е бил отменен; В изпълнение на влязлото в сила Р. 197/8.III.2018г. по грд №1887/2017г. на ШОС, със свое Протоколно решение №0191/17.VII.2018г, в сила от 6.VIII.2018о., ОСЗ-Венец признава и определя на наследници на Г.П. право за възстановяване на общо 62.500дка ниви при посочен от тях начин на обезщетяване; Молба вх.№363/27.VII.2018, с подаване на която Е. П.а, Г. Г. и П. Г. завяват пред ОСЗ, че желаят за бъдат обезщетени чрез предоставяне на земи, равностойни на признатите им до възстановяване такива; С Решение №449/3. XII.2018, в сила на 11.XII.2018 , на осн.чл.21 ЗМСМА и чл.45жППЗСПЗЗ Бащински съвет с.Венец дава съгласие за обезщетяване на Е. П.а, Г. Г. и П. Г., в качеството им на наследници на поч. на 16.III.1999г. Г.П. с посочените в решението четири ниви, находящи се в землището на с.Борци. В изпълнение на така постановеното и влязло в сила Р.