Определение № 994 от 28.12.2023, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 609/2023
- Вид
- Определение № 994
- Подписан
- 28.12.2023
- В сила
- 28.12.2023
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 994 гр. Ловеч, 28.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500609 по описа за 2023 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД против разпореждане № 2684/01.12.2023 г., по ч.гр.д. № 911/2023 г. на РС Тетевен, в частта, с която заявлението на частния жалбоподател против М. Й.
М. е отхвърлено за следните суми: 108,26 лв. – договорно възнаграждение, 50,04 лв. – законна лихва и 133,09 лв. – лихва за забава.
В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствните правила. Акцентувайки върху целта на заповедното производство (проверка безспорността на вземането) и върху правомощията на заповедния съд, частният жалбоподател излага оплакване за неправилно приложение на чл. 143 ЗЗП, третирайки съответните уговорки от договора за неравноправни. Относно отхвърляне на заявлението за възнаградителната лихва се поддържа, че определената такава е в размер, който не надхвърля чл. 19, ал. 4 ЗПК, а за законната лихва се посочва, че такава се дължи, с оглед забавата на длъжника. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за отхвърлените по заявлението суми.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (04.12.2023 г.), същият е изтекъл на 11.12.2023 г., в който ден е подадена частната жалба, видно от датата на приемане на пощенската пратка от куриера. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с него е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал.
2 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със заявлението по което е образувано производството пред 1 първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 549,87 лв. – главница;
108,26 лв. – договорно възнаграждение; 218,18 лв. – възнаграждение за закупен пакет услуга Фаст; 327,27 лв. – възнаграждение за закупен пакет услуга Флекси; 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането; 133,09 лв. – лихва за забава и 50,04 лв. – законна лихва
Състав на РС Тетевен издал заповед за изпълнение за сумата по главницата, а с разпореждане № 2684/01.12.2023 г., по ч.гр.д. № 911/2023 г., отхвърлил заявлението за останалите претендирани суми.
За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК за вземанията, различни от главницата, районният съд се обосновал, че сключеният договор за кредит е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи, целящи заобикаляне на императивни разпоредби определящи методиката за определяне на лихвения процент и годишния процент на разходите, че с оглед на това кредиторът има право да иска единствено чистата сума по договора.
Окръжен съд Ловеч намира за правилен извода на районния съд за нищожност на уговорките в договора, от които се претендира вземането за договорно възнаграждение. Правилно и с оглед съдържанието на сделката районният съд е приел, че към договора следва да се прилага Закона за потребителския кредит (ЗПК). В съответствие със закона и с оглед притежаваното от длъжника качество на потребител съдът е извършил проверка за това дали искането в заявлението не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали то е основавано на неравноправна клауза в договора (чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК). Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. След като в заявлението няма означение на ГПР и не става ясно как е формиран размерът на възнаградителната лихва, за съда не е налице възможност да прецени дали това не съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, т. е. дали не се претендира необосновано високо обезщетение. Законосъобразен е решаващият извод на районния съд, че с оглед недействителния характер на договора за потребителски кредит, потребителят не дължи лихви и други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК).
Неоснователни са оплакванията в частната жалба, основани на разбирането за договорната свобода и за сключване на договора от длъжника при предоставен му стандартен европейски формуляр, преддоговорна информация с посочени параметри, възприети в съдържанието на ДПК.
Договорната свобода и осведомеността на длъжника от изброените източници относно същественото съдържание на договора, не освобождават съда от задължението му да извърши проверка в обхвата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. При потребителските договори приложението на принципа на свободата на договаряне е ограничен от регламентацията на ЗК и ЗЗП във връзка с въведените законови изисквания относно съдържанието на тези договори, целящи защита на икономически по-слабата страна като потребители.
Неоснователно е оплакването в частната жалба срещу отхвърляне на заявлението и в частта за законната лихва и лихвата за забава, тъй като в случая тези вземания се претендират върху забавени/просрочени вноски, 2 включващи не само съответната част от главното вземане, но и от вземанията за закупени допълнителни услуги, произтичащи от неравноправните клаузи.
По тези съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2684/01.12.2023 г., по ч.гр.д. № 911/2023 г. на РС Тетевен, в частта, с която заявлението на частния жалбоподател против М. Й. М. е отхвърлено за следните суми: 108,26 лв. – договорно възнаграждение, 50,04 лв. – законна лихва и 133,09 лв. – лихва за забава.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3