Определение № 1742 от 04.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1742 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501434 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на А. П. М., ЕГН ********** от гр. А., ж.к.***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, чрез адвокат Ч., против Определение с рег. №1337 от 25.03.2025 г., постановено по гр.д. №460/2024 г. по описа на АсРС, I-ви гр.с., с което е изменено определение № 3898 от 24.09.2024г. в частта му за разноските, като са намалени тези, които А. К. Д., ЕГН ********** от гр. А., ул.“***“ № ***, вх. ***, ет.

***, е осъден да заплати на А. П. М. от 1650 лева (хиляда шестстотин и петдесет лева) на 800 лева (осемстотин) лева. В жалбата се излагат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като се иска да бъде оставено без уважение искането на А. К. Д. за изменение на определение № 3898 от 24.09.2024г. в частта му за разноските. Навеждат се доводи, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 1650 лева не е прекомерно.

Ответната страна по жалбата- А. К. Д., ЕГН **********, в писмен отговор, оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, е неоснователна. С постановеното по делото определение № 3898 от 24.09.2024г. районният съд е прекратил производството по гр.д.№460/2024г. по описа на Районен съд А., първи граждански състав, образувано по молба от А. К. Д. против А. П. М. за определяне на режим на лични отношения с детето И.А. М. и определяне на размера на дължимата на същото издръжка, като е осъдил А. К. Д. да заплати на А. П. М. сумата от 1650 лева разноски.

По реда на чл.248 от А. К. Д. е поискал изменение на определението в частта му за разноските, като е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С обжалваното определение съдът е изменил определение № 3898 от 1

24.09.2024г. в частта му за разноските, като е намалил тези, които А. К. Д., е осъден да заплати на А. П. М. от 1650 лева на 800 лева лева.

Така постановеното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване от СРС, посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

Производството по делото пред първата инстанция се е развило и приключило преди първото по делото открито съдебно заседание, с постановяване на определение поради неподсъдност на спора на съдилищата в Република България, тъй като обичайното местопребиваване на детето не е в Република България, фактическата и правна сложност на делото и осъществената от пълномощника на ответника дейност, изразяваща се единствено в подаване на писмен отговор на искова молба и предвид своевременно направеното от ищеца възражение, настоящият състав намира, че правилно е бил намален размерът на присъденото в полза на ответника възнаграждение от 1650 лв. на 800 лв. Така присъденото от първостепенния съд възнаграждение от 800 лв. е съответно на свършеното от адвоката. Оплакването на жалбоподателката, че така определения размер на адвокатското възнаграждение не е съобразен с осъществената защита от адвоката е неоснователно, тъй като преценката за извършената от адвоката работа е индивидуална.

По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а определението на Районен съд – А. следва да бъде потвърдено.

По отношение на направеното с отговора на частната жалба искане за присъждане на разноски следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика, производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не се дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса.

С оглед на това присъждането на разноски в това производство би означавало добавянето на нови такива към извършените в основното производство, без да са налице предпоставките за това. Ето защо и искането на ответника по частната жалба се явява неоснователно, доколкото разноски в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат. След като не се дължат разноски в производството по чл. 248 ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд, VII в.гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение с рег. №1337 от 25.03.2025 г., постановено по 2 гр.д. №460/2024 г. по описа на АсРС, I-ви гр.с.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3