Решение № 4195 от 26.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4195 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20231100505559 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 437 ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 36675/27.03.2023г., подадена от длъжника в изпълнителното производство, Ц. В. Ц., ЕГН **********, срещу Постановление с изх. № 11484/13.02.2023 г. по изпълнително дело 20228510402412, по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на изпълнителното производство.

Взискателят е подал възражение в предвидения по чл. 436, ал. 2 ГПК срок. Счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от ЧСИ М.П., с което е изложил подробни мотиви за неоснователност на подадената жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 1, т. 3, а разгледана по същество е основателна.

Производството по изпълнително дело № 20178440400495 по описа на ЧСИ М.П., е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.07.2019г. по гр.д. 63376/2016г. по описа на Софийски районен съд, 84 състав, с който длъжникът е осъден ежемесечно да заплаща на всеки от взискателите сумата в размер на 105 лева(или 210 лева общо), представляваща издръжка в полза на малолетно дете, както и ежегодно сумата от 200 лева (или 400 лева годишно), с падеж месец септември всяка година.

По сметката на съдебния изпълнител е постъпила сума, която длъжникът твърди, че погасява изцяло процесното задължение. Съдебният изпълнител е приел, че производството не подлежи на прекратяване, тъй като е налице изискуемо и непогасено задължение, което се формира в резултат на служебно преизчислен размер на дълга, съобразно минималния 1 размер на работната заплата за процесния период.

Изпълняемото право на взискателя спрямо длъжника е предпоставка за допустимостта на изпълнителния процес, следователно правото на принудително изпълнение предполага съществуването на изпълняемото право. По своята същност изпълняемото право е субективно притезателно право, което е изискуемо и ликвидно, т.е. установено по основание и размер, в изпълнително основание. След като съдът в състезателно и двустранно исково производство е установил със сила на пресъдено нещо съществуването и размера на твърдяното от ищеца притзателно право, то съдебният изпълнител не може служебно да променя размера на същото притезание, респективно да преизчислява размера на задължението. Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК при влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен материалноправния спор със сила на пресъдено нещо, е недопустимо да се пререшава отново същия спор, освен ако е налице изрична в норма, позволяваща това. В процесния случай съдебният изпълнител без основание е променил установения със сила на пресъдено нещо размер на дълга.

Постановлението за прекратяване следва да се отмени, а делото да се върне на съдебния изпълнител за преценка дали са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство, като вземе предвид дадените от настоящата инстанция указания.

Отговорността за разноски в гражданския процес по своята правна същност е обективна, деликтна отговорност, като целта е да се санкционира страната, която неоснователно с поведението си е инициирала исково производство. Правопораждащият фактически състав включва неоснователно предизвикан правен спор, относно определено субективно материално право, направени разноски във връзка с образуваното производство и съдебно решение, което потвърждава твърденията на претендиращата разноски страна.

Съдът в настоящото производство действа като контролно-отменителна инстанция, като предмет на делото е законосъобразността на атакуваните изпълнителни действия, т.е. не се решава правен спор относно претендираното или отричаното субективно материално право.

Следователно нормата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. В този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, вх. № 36675/27.03.2023г., подадена от длъжника в изпълнителното производство, Ц. В. Ц., ЕГН **********, постановление с изх. № 11484/13.02.2023 г., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на ИД № 20228510402412, по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851.

Връща изпълнителното дело за продължаване на процесуалните действия.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2