Решение № 14441 от 19.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3781/2023
- Вид
- Решение № 14441
- Подписан
- 19.07.2026
- Състав
- НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5, т. 8 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 14441 гр. С., 19.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 2023.0103781 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „.“ ЕАД, с която са предявени срещу ответниците И. Г. К., С. В. Г. и Д. Д. Г. субективно и обективно съединени осъдителни искове, както следва:
- за осъждането на ответника И. Г. К. да заплати на ищеца „.“ ЕАД сумата от 642,43 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., абонатен № ., сумата от 14,90 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до м.04.2021г., сумата от 108,96 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г. и сумата от 3,56 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 29.12.2022г.;
- за осъждане на ответника С. В. Г. да заплати на ищеца „.“ ЕАД сумата от 214,14 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., абонатен № ., сумата от 4,96 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до м.04.2021г., сумата от 36,32 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г. и сумата от 1,20 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 29.12.2022г.;
- за осъждане на ответника Д. Д. Г. да заплати на ищеца „.“ ЕАД сумата от 428,29 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., абонатен № ., сумата от 9,93 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до м.04.2021г., сумата от 72,65 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г. и сумата от 2,36 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 29.12.2022г.
Ищецът „.“ ЕАД твърди да е било налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения имот по наследство от Ц.
1
Й. Г., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми, след изтичането на който е изпаднал в забава.
Претендира да се осъждането на ответниците да заплатят претендираните суми, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, както и разноски за производството.
Ответникът Д. Д. Г. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва иска като недопустим, евентуално като неоснователен. Твърди, че се е отказал от наследството на баща си Д. Й. Г., който отказ бил вписан в особената книга на СРС на 11.01.2023 г., с оглед на което нямал качеството наследник. Счита, че единствен наследник на Ц. Г. е ответникът И. Г. К. по силата на саморъчно завещание, с което му е било завещано цялото имущество на наследодателя. Оспорва да е ползвател на процесния имот и на потребената в него топлинна енергия. С оглед на това моли за прекратяване на делото по отношение на него, а в условията на евентуалност за отхвърляне на иска. Прави искане за присъждане на разноски.
Ответникът С. В. Г. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е налице облигационно отношение между ищеца и Ц. Й. Г. или С. В. Г.. Оспорва да е използвал доставената от ищеца топлинна енергия за процесния период. Оспорва процесният имот да е бил реално топлоснабден и в имота да е доставяна топлинна енергия. Оспорва количеството на доставена топлинна енергия, претендирано от ищеца, както и дружеството „.“ ООД да е извършвало проверка и реален отчет на топлинната енергия, потребена за исковия период. Оспорва да е обвързан от общите условия на ищеца. Прави възражение за погасяване на част от претендираните вземания по давност.
Оспорва исковете за лихва доколкото не е била налице забава и с оглед недължимостта на главните вземания.
Ответникът И. Г. К. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
С молба, депозирана след срока за отговор, признава исковете за периода от 26.01.2020г. до м.04.2022г. и оспорва същите за периода от м.05.2019г. до 25.01.2020г., като се позовава на изтекла погасителна давност за този период.
Третото лице-помагач „.“ ООД не взема становище по същество на делото.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, респективно техния наследодател, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да 2 докажат, че са погасили претендираните вземания чрез плащане. Ответникът Д. Д. Г. носи тежестта да докаже, че е извършил отказ от наследството на Д. Й. Г..
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например открИ.е на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № . от 27.12.1984г. . Д.а Г.а и . Г. са прехвърлили на сина си Ц. Й. Г. следния свой, придобит в режим на ., имот, а именно: Апартамент № . в гр. .. За имота от приобретателя Ц. Й. Г. е подадена и молба за открИ.е на партида при ищеца на 18.10.1981г., с която същият е изявил и изрична воля за встъпване в договорно отношение с ищеца, като е декларирал, че семейството му се състои от 1 член. По делото е представено саморъчно завещание на Ц. Й.
Г. от 10.09.2018г., с което е завещал на ответника И. Г. К., роден на 19.02.1979г., цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава. Установява се от представеното удостоверение за наследници на Ц. Й. Г., че същият е починал на 26.01.2019г., и е оставил за наследник по закон Д. Й. Г. – брат и С. В. Г., син на починалия преди наследодателя негов еднокръвен брат . Й. Г.. С протокол за обявяване на саморъчно завещание по нотариално дело № 4/2019г. на нотариус с рег. № ..0/17.09.2019г. е обявено по молба на ответника И. Г.
К. оставеното в негова полза на саморъчно завещание от 10.09.2018г. Съдът, като взе предвид характера на саморъчното завещание като акт на разпореждане за след смъртта на завещателя с цялото му движимо и недвижимо имущество, намира, че се касае за универсално завещание, с оглед на което ответникът И. Г. К. е придобил цялото наследство, оставено от Ц. Й. Г., в това число и недвижимия имот, апартамент, предмет на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 27.12.1984г. Не се установява към момента на сключване на прехвърлителната сделка Ц. Г. да се е намирал в брак с друго лице, с оглед на което имотът да е придобит в режим на .. Посоченият факт, освен че не се твърди пряко, не се установява нито от приетия по делото личен регистрационен картон на Ц. Г. в ., в който е вписано прекратяване на брак на наследодателя с развод по гр.д. № ./1986г., но без данни кога е бил сключен бракът и дали това е било преди 27.12.1984г., като няма и информация за поредност на бракове, нито от представената от ответника И. К. декларация за вписване на препис от обявено саморъчно завещание, в която ответникът е посочил, че е собственик по наследство само на 1/2 ид.ч. от имота, без да са налице доказателства наследодателят да се е разпоредил преди смъртта си с 1/2 ид.ч. от имота, респ. част от наследството му при неговото открИ.е да е била само 1/2 ид.ч. от имота.
При това положение съдът намира, че единствено ответникът И. Г. К. в качеството му на собственик на имота, за когото не се твърди, нито установява да се е разпоредил с него или с идеална част от него, за исковия период, се явява клиент на топлинна енергия и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия за битови нужди. По делото са представени доказателства за идентичност между прехвърления с договор за издръжка и гледане и предмет на универсалното завещание Апартамент № . в гр. . с имот, представляващ апартамент № ., находящ се в гр. ., видно от удостоверение от ., район „.“, както и че на същия е даден процесният абонатен номер ., заменен след актуализация на софтуера на ищеца с инсталация ..
Не се установява конкретната материалноправна легитимация на останалите двама ответници – С. В. Г. и Д. Д. Г. да отговарят по предявените искове. На първо място, правата 3 на наследника по универсално завещание изключват правата на наследниците по закон върху процесния имот, поради което същите не отговарят и за задълженията за имота.
Разпечатката съдържа 32 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8424663-5076-4030-badd-aba85d49787f